НС преодоля с голямо мнозинство и активно мероприятие ветото над АПК

Само БСП гласува срещу повторното приемане на спорните промени

Снимка: БГНЕС

Рядко срещано единомислие между всички групи в Народното събрание (НС) без тази на БСП и активно мероприятие, издържано в стила на Цветан Цветанов от времето му на вътрешен министър, белязаха отхвърлянето на ветото над спорните поправки в административния кодекс в четвъртък.

Депутатите от ГЕРБ, ДПС, "Обединени патриоти" и "Воля" събраха цели 146 гласа срещу 69 от БСП, за да приемат отново разпоредбите, сочени от юристи и неправителствени организации като ограничаващи достъпа до правото на гражданите да атакуват решения на администрацията.

Въпреки важността на темата, централна тема в дебата всъщност не бе въздействието на новия Административнопроцесуален кодекс (АПК) върху съдебния контрол над изпълнителната власт, а изчезването на обвиняемия брат на депутата от БСП Георги Стоилов – Илия.

Основните притеснения към върнатите от президента Румен Радев промени в административното правораздаване бяха свързани с драстичното увеличение на таксите за обжалване пред последна инстанция, въвеждането на едноинстанционен съдебен контрол в някои случаи, промяната на подсъдността и предвиждането на възможност за решаване на дела при закрити врата.

Ограничава се достъпът да съд, отново обяви БСП

Подобно на над едногодишното обсъждане на законопроекта в правната комисия, основни негови критици в пленарната зала бяха Крум Зарков и Явор Божанков от БСП. Още в началото на заседанието Зарков посочи, че върнатите от държавния глава 16 разпоредби на АПК нарушават "основните белези, по които може да бъде съдено за съдебния процес – достъп до съд, публичност и възможност за обжалване на първото решение".

"Ако започнем да се борим със злоупотребата с права, като ги отнемаме, това е голям проблем. […] Публична тайна е, че съдът не се ползва с голямо доверие. Как ще се подобри това, като закриваме процеса – конституционният принцип е обратен – делото е отворено и някой може да поиска да бъде закрито", посочи още Зарков.

Той даде и хипотетичен пример със ситуация, в която община и концесионер биха могли да поискат делото им да се гледа при закрити врата, за да не стане публично достояние, въпреки че става въпрос за публична собственост.

"В продължение на шест часа в правната комисия всички обясниха, че тези текстове не са добри и ще доведат до проблеми, всички без вносителите – нищо не последва. Този разговор си заслужава. От него зависят правата на българските граждани. Надявах се да чуете още веднъж, не от мен, дори не от президента, а от всички страни, участващи в този процес – съдии, адвокати, неправителствени организации", обърна се той към депутатите.

"Почти нищо от това не е вярно"

Зам.-председателят на правната комисия Християн Митев от "Обединени патриоти" го репликира, че "почти нищо от това не е вярно", подчертавайки, че закритото решаване на дело остава по преценка на съда, ако го желаят и двете страни, а отпада автоматично, ако някоя от страните не е съгласна. Добави и, че гражданите не са лишени от правото да атакуват решения на администрацията, тъй като се увеличават само таксите за обжалване пред последна (касационна) инстанция, а не тези зпред първа.

След него думата отново взе Зарков, за да му обърне внимание, че един от официалните мотиви, записани в законопроекта е, за да бъде разтоварен от дела Върховният административен съд (ВАС), което по думите му е явно доказателство, че се ограничава достъпът на гражданите до съд.

"ВАС трябва да се пази, но не от хората, които търсят неговото решение, а от хората, които влияят на неговото решение", обобщи депутатът от левицата.

ДПС и ГЕРБ срещу "Зеления октопод"

Последва изказване и от другия зам.-председател на правната комисия – Хамид Хамид от ДПС. Той отбеляза, че аргументите на критиците на промените, посочени и във ветото на президента, са много добре известни на парламента, тъй като са разисквани многократно при обсъждането и редактирането на текстовете. След което рязко фокусира изказването си в стила на пропагандата срещу природозащитните организации, популярна най-вече в изданията на колегата му в ДПС Делян Пеевски.

"Аргументите на президента повече от половин година ги разглеждаме. 95% от гостите на комисията във вторник обаче бяха нови – къде бяха две години, докато разглеждахме законопроекта? Основна част от тях – над 95%, това бяха представители на станалия известен "Зелен октопод". И те, които генерират огромни приходи от проекти и грантове, на чиито сметки могат да завидят станали печално известни напоследък фамилии, те говорят, че нямат 350 лева за обжалване на втора инстанция", възмути се Хамид.

Филип Попов от БСП пък му отговори, че когато с промени в АПК се променя реда за обжалване по 19 закона "не става въпрос за "Зелен октопод", а за правата на много граждани".

Последваха сърдечни благодарности към Хамид от шефа на правната комисия Данаил Кирилов от ГЕРБ, който също се изяви като откровено предубеден критик на природозащитните организации само преди два дни. Топката бе отиграна наново от депутата от ДПС, който отбеляза иронично, че на последното заседание на правната комисия се запитал "ветото на Тома Белев ли обсъждаме или на президента".

На сцената излезе МВР кадърът Маноил Манев

Тогава настъпи очевидно предварително подготвеният момент на трибуната да се качи Маноил Манев от ГЕРБ, който въобще не е член на правната комисия и не е известен като експерт по юридическите въпроси. Но пък е известен като възпитаник на Академията на МВР и дългогодишен служител на вътрешното министерство.

Манев въобще не се включи в дебата за АПК, а поиска от председателя на парламента Цвета Караянчева да покани в залата главния прокурор Сотир Цацаров и вътрешния министър в оставка Валентин Радев да обяснят за липсващ обвиняем по дело за организирана престъпна група. Ставаше въпрос за брата на депутата от БСП Георги Стоилов – Илия, който според публикация на близкия до властта в. "24 часа" е обявен за издирване, тъй като съдебната охрана не го е открила на домашния му адрес.

Предложението на Манев предизвика остри спорове и обвинения по оста БСП – ГЕРБ, които провокираха серия гласувания и прегласувания на различни алтернативни идеи за изслушвания, включително по темата за поредните непроверени на летище София пасажери и информациите, че премиерът Бойко Борисов е купил на своя любовница къща в Барселона.

Очаквано, мнозинството отхвърли всички контрапредложения на БСП, приемайки единствено в залата да бъдат поканени Цацаров и Радев за да обяснят за изчезването на не особено известния на обществото депутатски брат Илия Стоилов.

Поправките на АПК отиват в Конституционния съд

След около половин час разправии депутатите най-накрая се върнаха към дебата за ветото на президента не без помощта на Крум Зарков, който поиска от Караянчева да се оттегли от воденето на заседанието, тъй като "изпуснахте дебата и позволихте целенасочен опит за отклоняване на вниманието от ограничаването на конституционните права на гражданите". Веднага след това тя декларира, че "живо" се интересувала от АПК, а не от "долнопробно политиканстване", както предположи Зарков, но все пак слезе от трибуната за известно време.

Последваха няколко изказвания от Явор Божанков, Данаил Кирилов и лидера на БСП Корнелия Нинова, която допусна, че със спорните промени "властта си осигурява решения на тъмно". Тя повтори и намерението на левицата да сезира Конституционния съд, който да се произнесе по поправките. В крайна сметка ветото на Румен Радев очаквано бе отхвърлено и новият Административнопроцесуален кодекс окончателно бе приет.

Още по темата
Още от България

Очаквате ли обективно и пълно разследване на случая "Джи Пи груп"?