НС прие проекта ГЕРБ-ПФ с таван от 35 секции за вота в чужбина

Парламентарното мнозинство гласува на първо четене собствените си поправки в Изборния кодекс, според които във всяка държава извън България ще се разкриват максимум 35 избирателни секции, а за откриването им извън дипломатическо представителство ще се изискват 60 заявления на желаещи да упражнят вота си българи. Останалите шест проекта, включително тези на лидера на ДСБ Радан Кънев и на независимия депутат Георги Кадиев, съдържащи искането на българите в чужбина за връщането на старите правила,бяха отхвърлени.

Настоящите промени разхлабват ограниченията за вота в чужбина, приети по искане на Патриотичния фронт (ПФ) още в края на април и върнати от президента Росен Плевнелиев. Пак по искане на ПФ депутатите от ГЕРБ, управляващото крило на Реформаторския блок и БДЦ отхвърлиха президентското вето, но решиха да ревизират същите текстове, които откровено ограничаваха конституционните права на сънародниците ни зад граница. Така се стигна до настоящия проект на ГЕРБ, ПФ, РБ и БДЦ, в който първият подпис е на Цветан Цветанов.

Управляващите отказаха да приемат искането на българите в чужбина да се върне режимът от Изборния кодекс на Мая Манолова, допускащ откриването на т.нар. автоматични секции.

По време на тричасовия дебат в петък шефът на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) защити въведения таван за максимум 35 секции във всяка държава извън България: "Това число има своята логика и своето обяснение от досегашната практика и данни за максималната избирателна активност в държавите, в които е имало най-голям интерес от българите да гласуват - Англия, Испания, САЩ. Този таван е съобразен с пределната максимална активност в тези държави."

Според приетите изменения посланиците или консулите във всяка държава ще правят мотивирано предложение до Централната избирателна комисия (ЦИК) къде да има секции, така че да бъде спазено ограничението от 35. Крайното решение ще бъде на ЦИК.

Най-големи противници на промените са ДПС и ДОСТ – двете партии, които се конкурират за вота на българските изселници в Турция. Основният мотив на ПФ пък е да се ограничи намесата на турската държава в нашата национална политика.

ДПС заявиха, че ще сезират Съвета на Европа за нарушаване на правата на българските граждани.

Това е първата крачка към отнемане на основни права и нарушаване на конституцията, заяви Хамид Хамид (ДПС). Това е крачка към пълен мониторинг от страна на Съвета на Европа за спазване на правата на човека и ние ще поискаме това, добави той, призовавайки президента да наложи вето и на новите поправки.

Лидерът на ДОСТ Лютви Местан окачестви законодателните промени като фашистки и нацистки, с които се гради най- мракобесната част от историята на страната. Той посочи, че ГЕРБ плащат неофашистката цена за стабилността на управлението на Патриотичния фронт с тези текстове в изборното законодателство.

Съпредседателят на РБ и лидер на ДСБ Радан Кънев защити връщането на старите правила с мотива, че парламентът трябва да провежда политика по насърчаване на гласуването на българите в чужбина. Смятаме, че българските общности в страната и извън нея трябва да се разглеждат като един компонент. Изключително важно е съхраняването като общност на българската нация, която в момента живее на различни места, добави той.

С приетия проект на ГЕРБ отпадна възможността за разкриване на автоматични секции на местата, където на предходни избори са гласували над 100 души. По този повод Кънев призова парламента да преосмисли решението си.

"Не можем в момента да им отнемем това, което вече е дадено, това е обида към тази важна част на българската нация", каза той. И посочи, че ДСБ е за разширяване на правата на българските граждани зад граница чрез 32-ри избирателен район в чужбина, който също отпадна от първоначалните идеи на управляващите. Това предложение бе отхвърлено от парламента.

Отхвърлени бяха и предложенията на АБВ за намаляване на бариерата за влизане в Европейския парламент, както и на БСП за отмяна на електронното гласуване.

Филип Попов от БСП попита мнозинството защо изобщо започна промени в Изборния кодекс: "Ние оставаме с основателното предположение, че управляващото мнозинство прие изменения в изборното законодателство с цел да си осигури служебно предимство при следващите избори, а по отношение на прословутия член 14 в секциите в чужбина, защо трябваше да променяте нещо, което работеше, това не можахме да разберем."

Цвета Караянчева от ГЕРБ му отговори: "Година и половина правихте Изборен кодекс. Този Изборен кодекс се оказа, че е ваша лична вендета, защото с този Изборен кодекс ние ви бихме. И винаги, когато правите Изборен кодекс, ви бием."

Друга одобрена промяна в Изборния кодекс предвижда населените места с над 350 жители да избират пряко кмет. Сегашното ограничение е за 400 жители.