След поредни 14 часа дебати

НС прие закона за конфискацията, Борисов отправи среднощна благодарност към депутатите

На фона на година и половина тайна проверка на гражданите, те ще имат месец за защита

След повече от 14 часа дебати парламентът одобри в четвъртък вечер окончателно новия Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество.

Спорният нормативнен акт бе обсъждан в продължение на две пленарни седмици, а дебатите по текстовете му между управляващи и опозиция прерастваха в среднощни заседания.

За окончателното гласуване на закона в пленарната зала бяха премиерът Бойко Борисов и вицепремиерът Цветан Цветанов.

В четвъртък вечер, след 22.30 часа министър-председателят благодари на депутатите за приемането на закона и затова, че така правителството остава на власт. Той припомни, че беше готов да даде оставка, ако законът не се одобри.

Приемането на нормативния акт беше важно за управляващите, тъй като те очакват одобряването на закона да подобри предстоящия юлски мониторингов доклад за състоянието на вътрешната сигурност у нас.

Опозицията от своя страна остро критикува текстовете и е възможно да даде някои от тях на Конституционния съд.

Основният мотив се очаква да бъде вкарването на административните нарушения като повод за започване на процедура за отнемане на имущество. Миналата седмица избраниците вече приеха текст, според който проверка започва, ако срещу дадения човек има влязъл в сила акт за административно нарушение, създало облага на стойност над 150 000 лв.

В четвъртък парламентът одобри още текст от закона, според който месец ще бъде срокът, в който лице с наложен запор върху имуществото ще може да представя доказателства за своята невинност пред комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество.


Възможността лицето да се защити пред комисията ще започва от момента на налагане на обезпечителни мерки, т.е. от запора на неговите имоти. Минималният срок, в който лицето ще може да се защити, ще бъде предшестван от година и половина, в която комисията ще проверява имотите, като няма изрично задължение да уведомява проверявания.

Опозицията възрази, че така се създава несправедливост и неравнопоставеност, тъй като комисията по конфискация ще има много по-дълъг период, в който да събира доказателства срещу някого, а той ще има едва месец да се защити. Левицата, ДПС и независими възразиха също, че засегнати трети лица, чието имущество е било запорирано, защото е било намерено у проверяваното лице, няма да могат също да представят доказателства пред комисията и да защитят интересите си. Те ще могат да се бранят едва при започване на делото.

Опозицията смята още, че текстовете, които предвиждат известна защита за обвинявания в незаконно придобито имущество, всъщност са недействащи и създават илюзия, че човек не е беззащитен. Според БСП Конституционният съд ще отмени по-голямата част от приетите норми в закона.


Мнозинството на ГЕРБ обаче отхвърли аргументите на опозицията. Беше прието обаче предложението на Тодор Димитров от ГЕРБ, че дадените от проверяваното лице обяснения и подадените от него декларации не могат да са основание за започване на наказателно производство срещу него, да са доказателства в подкрепа на обвинение или то да носи наказателна отговорност за неверни данни.

Парламентът прие също, че проверяваните, на които има наложен запор, ще имат срок от две седмици, в който да подават декларация за притежаваните от тях имоти, сделки, задължения и налични средства. Тук опозицията възрази, че като е изрично посочено, че се подава декларация, тя попада в Наказателния кодекс, според който се носи наказателна отговорност за невярно подадени данни. Те поискаха вместо декларация хората да бъдат приканвани да дават информация или обяснения. "В противен случай вие стимулирате самонабеждаването. Как ще принудите някого сам да свидетелства срещу себе си", заяви Мая Манолова от левицата.

По думите на бившия вътрешен министър Румен Петков законът връща положението от 1944 година и ще възроди доносите.

Впоследствие обаче от опозицията възразиха и срещу искането на Тодор Димитров специално да се запише, че не се носи наказателна отговорност за подадената декларация.

Заместник-председателят на парламента Христо Бисеров от ДПС отбеляза, че така се заобикаля Наказателният кодекс. Георги Терзийски от РЗС пък заяви, че ако данните, предоставени от лицето, не са основание за започване на наказателно преследване, а в същото време човекът е предоставил данни за извършено от него нарушение или престъпление, то на практика комисията ще бъде принудена да затаи истина.

Това са декларативни текстове за пред посланици, те не носят никаква защита за лицата и са една лъжа, каза Христо Бисеров, обръщайки се към балконите на парламента. Там от сутринта посланици на страни от ЕС седят и слушат дебатите по закона, който е ключов за доклада за България по правосъдие и вътрешен ред.

По-рано през деня правосъдният министър Диана Ковачева каза пред журналисти, че е имала среща с посланиците, които напълно подкрепяли закона.

В хода на дебатите заместник-председателят на парламента Анастас Анастасов гневно заяви, че дебатът се е превърнал “в някакво малоумие”, за което обвини опозицията.

Той отрече твърденията, че законът е спорен, и според него "ако всичко беше нормално, щеше да бъде приет в рамките на един ден, най-много два".

“Не е приет вече пети ден заради това, че се изказва Манолова непрестанно. Терзийски ѝ прави реплика, след това Чукарски ѝ прави реплика и обратно. Въртят една схема, която правилникът, за съжаление, позволява", каза той.

"Дебатът от три-четири дни както върви, е сведен до малоумие. Такова нещо в Народното събрание никога не е имало. Съжалявам към тези колеги, но ще си позволя да го кажа – това са юристи, които имат дипломи – на такова ниво да се спори, да се повтаря едно и също...", подчерта зам.–председателят на НС.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Успешна ли е стратегията на правителството за борба с коронавируса?