НС призова за възстановяване на газа за България

НС призова за възстановяване на газа за България

Чак на седмия ден от газовата криза, когато нейната развръзка вече се беше очертала, българското Народно събрание се събра на извънредно заседание и прие декларация, в която призова за възстановяване и нормализиране на газоснабдяването на България. По време на дебата управляващи и опозиция се разминаха кардинално в оценката за причините и отговорността за станалото, за подготвеността на държавата и извършеното от правителството по време на кризата. Отново много време бе отделено на имагинерното отваряне на реактори в Козлодуй, а газовите договори на България се оказаха по-краткосрочни, от известното досега.

Правителството създало организация на пълна мобилизация

Министър-председателят изнесе пред депутатите 30-минутно експозе, в което подробно повтори вече известната от последните дни информация. И Станишев, и следващите оратори от управляващото мнозинство и правителството продължиха да повтарят, че правителството се е справило отлично със ситуацията след спирането на газовите доставки за България и

Премиерът заяви от трибуната на парламента, че в страната е създадена организация на пълна мобилизация. Показахме, че българската държава може да функционира ефективно и добре организирано, каза Станишев, независимо, че хиляди граждани продължават да имат проблеми с топлоснабдяването, а стотици предприятия са спрели или ограничили производството си.

В момент, в който свързаната с една единствена еднопосочна тръба България се оказа най-пострадалата в резултат на газовия конфликт европейска страна, премиерът Станишев обяви, че тя винаги е била една от най-активните в разработването на общата европейска политика. А председателят на парламентарната група на Коалиция за България Ангел Найденов обяви, че сегашното управление било направило значително повече от всички предходни, за да се преодолее ситуацията на изолираността на страната, без системни връзки и изцяло зависима от един доставчик и едно трасе.

Опозицията: не криза на доставките, а криза на управлението

По време на дебата представители на опозицията развиха тезата, че България е заложник не на конфликта между Русия и Украйна, а на невъзможността на правителството да се еманципира от руските интереси и да гарантира че кризата няма да се повтори. СДС и ДСБ отново поставиха въпроса за преразглеждане на газовите договори, които бяха подписани в края на 2006 г., и предявяването на претенции за компенсации за загубите на бизнеса, които междувременно надхвърлиха 90 млн. лв.

Според лидера на ДСБ Иван Костов трябва да бъде потърсена персонална отговорност и отстранен от пост виновникът /българските посланици в Украйна или Русия или ръководителят на Националната разузнавателна служба/, за това, че не са предупредени председателят на парламента и президентът за възможността от прекратяване на доставките на газ. В същото време министърът на извънредните ситуации Емел Етем и министърът на енергетиката Петър Димитров да понесат отговорност за това, че страната няма осигурени запаси от мазут като алтернативно гориво за 70 дни, както е по закон, допълни Иван Костов. МС не е създал тази система и не поддържа тези резерви и казва, че има определени причини да си замълчим за това, добави той. В противен случай, по думите на Костов, се насърчава най-безотговорно поведение на всички държавни нива. Щом Народното събрание си затваря очите за такива провали, всеки ще ги допусне утре и ще очаква да му бъдат простени, добави той.

Народното събрание трябва да излезе от тази дискусия с извода, че проектът "Набуко" е бъдещето, за което трябва да се работи, каза председателят на СДС Мартин Димитров. Димитров призова депутатите да внесат в декларацията на НС промяна, която да задължи правителството да прекрати договора с "Газпром", и да започне преговори за сключване на нов, който да е по-изгоден за страната ни.

Газовите договори се оказаха по-краткосрочни

Станишев повтори информацията от петък на министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров, че въпросът за преразглеждането на газовите договори и сключване на директен контракт с “Газпром“ вече е повдигнат.

Същото заяви и шефът на “Булгаргаз“ Димитър Гогов пред журналисти в кулоарите на парламента. Противно на заявленията на предишния министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров, който преди две години заяви, че преподписаните тогава договори с “Газпром експорт“ и “Овергаз Инк“ могат да се преразгледат най-рано през 2012 г., сега Гогов обяви, че всъщност най-далечният контракт е със срок 2012 г.

Самият Овчаров, който водеше преговорите по промяната на договорите, но не е сложил подпис под нито един от тях, не е в България от края на 2008 г. Твърди се твърди, че е на новогодишна ваканция в Бразилия. Телефонът му е изключен и човекът, който може да хвърли най-голяма светлина върху зоговорките в Русия, не е на линия.

Гогов обясни, че договорите за доставка са с различни срокове, а в меморандума, подписан през 2006 г., се казва, че двете страни гарантират доставките до 2030 г. По думите му в меморандума е записано, че преговори по конкретните параметри трябва да започнат от началото на 2009 г. и той “още на 6 или на 7 януари“ е изпратил писмо до "Газпром" и до "Газпромекспорт" за започване на преговори.

Гогов не спомена нищо за третия доставчик – регистрираната в Швейцария и контролирана от “Газпром“ “Винтерсхал“. Засега не е ясно кога е подписан договорът с тази компания.

Ще искаме да бъдат установени конкретни параметри по какъв начин ще се оформя цената на газа, заяви шефът на "Булгаргаз". Формулата, която се прилага и сега, работи, друг е въпросът какви са данните, на които тя ще се базира, добави Гогов.

По време на дебата в парламента се чуха изненадващи изявления и за цените на газа за България. След като министър Петър Димитров в петък каза, че те са около 440 долара за 1000 куб. м, в понеделник премиерът Станишев обяви, че те са под 400 долара. А по думите на Гогов дружеството му купува суровината за около 680 лв. на румънския пункт в Исакча.

В края на кризата искаме отваряне на реактор

В деня на оформилата се развръзка на газовата криза Станишев съобщи още, че България официално е уведомила Европейската комисия, че при задълбочаване на проблема с доставките на синьото гориво, страната ни може да предприеме повторно пускане във временна експлоатация на един от спрените блокове на АЕЦ “Козлодуй“.

Изявлението идва на фона на предупреждението на ЕК за санкции срещу Словакия, която предприе действия по рестарта на един от реакторите си, спрян в края на миналата година като част от договора за членство в ЕС по подобие на българския случай.

Уведомлението е направил министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров, който е в Брюксел за извънредната среща на енергийните министри на ЕС.

Макар и в момента електроснабдяването на страната да е нормално, при задълбочаване на газовата криза това положение може рязко да се промени и да се стигне до недостиг на ток в страната, какъвто вече има в региона, каза Станишев.

Освен премиерът по темата Козлодуй в понеделник най-активен бе лидерът на "Атака" Волен Сидеров, който се обяви за отваряне на всичките четири затворени реактора.

Декларация с гласовете на мнозинството

В края на краищата, след като отхвърли всички предложения на опозицията, Народното събрание прие декларация, с която призовава за възстановяване и нормализиране на газоснабдяването на България, а техническите спорове да бъдат последващо уточнени. Декларацията подкрепиха 138 депутати, 51 бяха "против",шестима се въздържаха.

Депутатите заявяват подкрепата си за усилията на правителството за ускорени действия за развитие на вътрешните източници и хранилища, за бързо изграждане на междусистемни връзки с Румъния и Гърция, както и за диверсифициране на източниците и трасетата за доставка на газ чрез газопроводите "Набуко" и "Южен поток" и чрез терминали за втечнен газ.

Народното събрание призовава Европейската комисия, базирайки се на Директива от 2004 година, да представи съответното становище за подпомагане на България като държава-членка, особено силно засегната от прекъсването на снабдяването с природен газ.

В декларацията се отбеляза, че е необходимо още Министерският съвет да създаде междуведомствена група, подпомагана от независими експерти, която да извърши анализ на действията на компетентните органи в условия на криза, съответствието им с нормативната уредба и усъвършенстването ѝ, както и да определи загубите за българската икономика и да конкретизира начините за тяхното обезщетяване.

Споделяне
Още от България