НС реши: Правителството и БНБ да ускорят преговорите за въвеждане на еврото от 1 януари 2024 г. (видео)

Депутатите от 48-ото НС приеха в четвъртък специално решение за ускоряване на дейностите и преговорите по приемане на еврото в България на 1 януари 2024 г. Решението стана факт с гласовете на ГЕРБ, "Продължаваме промяната", "Демократична България" и ДПС. "Против" бяха "Възраждане", а БСП и "Български възход" гласуваха "въздържал се". Часове по-рано на нарочно изслушване в парламента управителят на БНБ Димитър Радев предупреди, че заради липсата на редовно правителство държавата пропуска важни срокове по присъединяването към еврозоната. Той подчерта, че приемането на еврото е политически въпрос, а не експертен.

Какво предвижда решението за еврозоната?

Приетото решение задължава Министерския съвет заедно с БНБ да ускори консултациите и преговорите с европейските институции и държавите-членки, чиято валута е в евро и държавите, участващи в Механизма за обменни курсове с оглед приемане на еврото на 1 януари 2024 г. Предвижда се да се ускори и техническата подготовка за приемане на еврото.

Освен това изрично се уточнява, че България приема еврото при запазване на официалния валутен курс на лева към еврото, равен на 1.95583.

Социалистите, които инциираха изслушването на гуверньора на БНБ, подхванаха в пленарната зала стария спор дали България ще се присъедини към еврозоната по настоящия курс от 1.95583. Румен Гечев от БСП каза, че никой не може да задължи Европейската централна банка (ЕЦБ) да приеме този курс.

Лидерът на "Възраждане" бе на същото мнение и определи решението за ускорена подготовка за приемане на еврото като незаконно. Депутати от ГЕРБ му отговориха, че България ще се присъедини към еврозоната само по този курс и го посъветваха да не разпалва страховете на българите.

"Решение на Народното събрание за приемането на еврото в България днес не е противозаконно. С него ние само даваме мандат на Министерството на финансите, БНБ и правителството да преговаря за влизане в еврозоната с този фиксиран курс – 1.95583 лева за едно евро и да не се съгласяват с никакъв друг предложен курс", коментира съпредседателят на "Продължаваме промяната" и бивш финансов министър Асен Василев.

Спорен опит за редакция от БСП

Депутатът от БСП Кристиан Вигенин се опита да редактира предложението за ускорено въвеждане на еврото като предложи БНБ да бъде задължена до 30 ноември т.г. да предложи на НС сравнителен икономически анализ за "предимствата и предизвикателствата от приемането на еврото".

Изненадващо в редакциите на Вигенин се предлагаше да отпадне приетата трета точка на решението, а именно, че България приема еврото при запазване на официалния валутен курс на лева към еврото, равен на 1.95583.

Той не сметна за необходимо да обясни защо предлагаше последното да отпадне. Депутатите излязоха в 15-минутна почивка, а след това отхвърлиха предложението.

България изпуска важни срокове заради липсата на редовно правителство

Липсата на редовно правителство се оказва сериозен проблем и води до пропускане на важни срокове по пътя на България за присъединяване към еврозоната, предупреди управителят на БНБ Димитър Радев, който бе извикан по инициатива на БСП да очертае "рисковете" от въвеждането на еврото.

"Липсата на редовно правителство е сериозен проблем за напредък по присъединяването. Поради тази причина пропускаме един след друг важни индикативни срокове", каза Радев. Така например страната ни вече изостава месец и половина с графика по подписването на меморандума за производството на националните евромонети.

"Този меморандум очертава необходимите действия, за да започне производството на евромонети от бъдещата страна-членка. Да стартира тестова серия с национални евромонети. Меморандумът е предварително условие, за да получи страната технологична спецификация за производството на национални евромонети", уточни Димитър Радев.

От изказването му стана ясно, че той вече е провел разговор за изоставането с министъра на финансите Росица Велкова.

"Консултациите, които заедно с министъра на финансите проведохме, показват, че подписването на този меморандум все още е възможно, но за това в спешен порядък са необходими поне две неща - политическа подкрепа и ясен мандат на управителя на БНБ", каза още Димитър Радев.

От думите му стана ясно, че вратата България да преговаря за еврозоната не е постоянно отворена, а се отваря периодично. Последните преговори са били преди 10 години. Не се знае дали, ако бъде изпусната сегашната комуникация, следващите също няма да се случат след десетилетие.

"Вратата се отваря периодично, а не стои непрекъснато отворена. Предишният цикъл, който пропуснахме, бе преди 10 години, сега, с намаляващи шансове за успех, имаме възможност да продължим процеса на присъединяване. Рискът е този процес да бъде прекратен", посочи Радев.

Димитър Радев призова депутатите да се фокусират върху това как да разрешите политическата криза.

"Един от факторите за еврозоната ми каза, че периодично се вижда с нови хора по въпросите на еврозоната. Със служебно правителство тази работа за еврозоната няма как да стане", каза той.

Димитър Радев припомни, че неговият мандат като управител на БНБ, а и на някои от подуправителите са изтекли, а за въвеждане на еврото трябва да има ясен мандат на управата.

Как Хърватия изпревари България?

Управителят на БНБ припомни, че Хърватия е започнала работа по присъединяване към еврото година след България.

"Хърватия влезе една година след нас, копира всичко, което бяхме подготвили. Единствената разлика бе, че Хърватия демонстрира много силен политически ангажимент към тази тема и сега се очаква да се присъедини още на 1 януари 2023 г. Ние имаме сериозно забавяне на един период от 18 месеца, но то идва заради взимането на политически решения", каза още Радев в отговор на въпрос за цялостното изоставане, поставен от депутата от "Продължаваме промяната" Иван Христанов. В този срок от 18 месеца Радев включва и отказа на България да се присъедини към еврозоната още на 1 януари 2023 г., както ще направи Хърватия. Страната ни прие датата да е 1 април 2024 г.

Управителят на БНБ посочи, че последните месеци, седмици дават тревожни сигнали.

"Цената на нашия дълг се покачва с непознати темпове. В средносрочен план това означава огромна допълнителна тежест, което поставя много по-остро въпроса за условията на нашия бюджет и на нашата икономика", посочи той, а след това открои каква е връзката с еврозоната.

"От съобщенията на кредитните агенции най-важният фактор за повишаване на кредитния рейтинг на дадена страна, т.е. на подобряване на условията за финансиране, е успешното присъединяване на страната към еврозоната. След присъединяване на Хърватия, кредитният ѝ рейтинг бе повишен от две от кредитните агенции още преди нейното реално присъединяване. Така страната има кредитен рейтинг една степен по-висок от този на България", посочи той.

Има ли критерии които страната не покрива за еврозоната?

Инфлацията е единственият рисков критерий за влизането на България в еврозоната към 1 януари 2024 г. стана още ясно от думите на Димитър Радев в отговор на въпрос, зададен му от Владислав Панев от "Демократична България".

Радев влезе в детайли и посочи, че е важно каква ще е инфлацията към датата, към която тя ще бъде измерена - в случая 30 април, ако се върви по приетия национален план за приемане на еврото от 2024 г.

За нивата на бюдежтния дефицит той посочи, че вероятно ще е по-висок, но смята, че ще може да се изпълни този критерий. Димитър Радев смята, че дефицитът ще е в рамките на 3% от БВП и припомни, че ЕК позволява от неговата стойност да бъдат извадени разходите, които е направила страната във връзка с Covid-19.

Димитър Радев добави, че в еврозоната България от режим на липса на паричен суверенитет(заради въведения валутен борд - б.а.) ще отиде в режим на споделен паричен суверенитет и добави, че това е по-добрата опция. Коментарът му дойде след питане на Ивайло Мирчев от ДБ.

"Сега имаме само чук, след присъединяването ще разполагаме и с глето", образно посочи казуса със суверенитета Радев.

Делян Добрев от ГЕРБ посочи, че влизането на България в еврозоната ще укроти покачването на лихвите по кредитите. "Да, те ще се покачат, но няма да са толкова високи. Това се наблюдава при всички страни в еврозоната", каза Добрев. За 2023 г. Добрев направи прогноза, че лихвите по ипотечните кредити ще са няколко пъти по-високи.

Вицепремиерът Атанас Пеканов посочи, че тиражираните страхове, че еврозоната ще повиши инфлацията в България, не отговарят на истината. В присъединилите се страни допълнението към инфлацията от еврозоната е едва от 0.2 до 0.4 на сто. "След присъдениване България има всички механизми да решава фискалната си политика. За мен е странно как една патриотична партия иска да плащаме повече лихви на банки вместо по-малко", каза Пеканов, визирайки "Възраждане".

Изненадващо Пеканов припомни позиция на БСП от партийния ѝ конгрес през 2017 г. в подкрепа на въвеждане на еврото. Пеканов коментира, че това е било визионерска позиция за разлика от настоящата.

Лидерът на БСП Корнелия Нинова отговори:

"Ние казваме да на еврото и тогова и сега, но всяка държава трябва да реши кога да стане. БНБ обаче трябваше да изложи обективен пазарен анализ, а вместо това не получихме конкретни отговори", каза Нинова.

Служебният финансов министър Росица Велкова каза, че е приемането на еврото ще увеличи обема на търговия с ЕС и ще доведе до по-благоприятни условия при вземането на държавни заеми. Наред с това в еврозоната България ще е по -подготвена за бъдещи кризи.

Еврозоната - политически или икономически въпрос?

Управителят на БНБ изтъкна, че въпросът за еврозоната е политически, а не експертен и отговорът трябва да бъде даден от НС.й.

Личното му мнение е, че въпросът реално е дали България да остане закотвена за неопределено дълго време в периферията на Европа с бедност, корупция или това да се промени с ускоряването на България към еврозоната.

Румен Гечев от БСП възрази:"Няма как да се съгласим, че ако България не влезе от 1 януари 2024 г. ще остане в периферията. Дания и Швеция отказаха да влязат в еврозоната след задълбочени анализи на техните академии на науките и след направени референдуми. Дали са периферия Швеция и Дания?".

Той цитира данни на Института в Лозана, че Дания е номер 1 в света по конкурентоспособност. Втора е Швейцария, следвана от Сингапур. Четвърта е споменатата Швеция. "В първата 10 са Швеция и Дания", обобщи Гечев.

Той добави, че в Дания, по данни на Световната банка от сряда, доходът на човек от населението е над 67 803 долара, а на Германия, водещата икономика на еврозонота, е 50 802 долара. Гечев каза, че БСП няма да подкрепи бързото присъединяването към еврозоната, без да има ясни сравнителни икономически анализи за ползите на страната.

Димитър Радев отговори, че датата за присъединяване - 1 януари 2024 г. е приета от предишното правителство, включена е в Националния план за присъединяване на еврото и не е определена от БНБ. По отношение на сравнителните анализи той каза, че те се изготвят от Министерство на финансите.

Йордан Цонев от ДПС открои факта, че се бърза страната да влезе в еврозоната от 1 януари 2024 г., но партията му няма да подкрепи това, ако тази цел доведе до орязване на помощи за бизнеса и домакинствата в условията на кризи.

"И ние бързаме, обаче ако очаквате за тази цел да влезем в критерий 3% дефицит, това няма да го подкрепим. При тези тежки кризи да оставим хората и бизнеса без подкрепа това не е сериозно", каза Йордан Цонев.

"Флексибилно гоним еврото, но с мисъл за хората", добави Цонев.

Двама министри изслушаха дискусията

Присъствието на Пеканов на заседанието още в началото на изслушването предизвика реакция в лидера на БСП Корнелия Нинова, че правителството представлява изпълнителна власт. По-късно към заседанието се присъедини и финансовият министър Росица Велкова.