НС се заема с конституционните промени при неясна перспектива за успех

Прокуратурата остава големият отсъстващ в предлаганата реформа

Снимка: БГНЕС

Реформирането на Висшия съдебен съвет (ВСС) е основа цел на конституционните промени, които ГЕРБ, Реформаторският блок, Патриотичният фронт и осем депутати от Български демократичен център внесоха във вторник. Под четвъртата поправка в основния закон са се подписали 132-ма депутати, а за да бъде приет проектът на първо четене, е нужно мнозинство от три четвърти или 180 гласа. Ако конституционните промени не съберат такава подкрепа, но за тях са гласували над две трети от депутатите – 160, те могат да се обсъждат на второ четене не по-рано от два месеца и не по-късно от пет месеца след първо четене. При такъв сценарий промените остават за есента, за когато са насрочени и местните избори.

Освен ДПС и БСП, които заявиха, че няма да подкрепят текстовете на първо четене, същото твърдят и участващите в управлението АБВ с мотива, че част от предложените поправки трябва да се гласуват от Велико Народно събрание (ВНС).

От ГЕРБ обещаха да направят компромиси спрямо опозицията, без да уточнят какви.

Промените във ВСС

В проекта (без никаква изненада) големите отсъстващи са главният прокурор и прокуратурата, за които Европейската комисия и част от българската юридическа общност настояват да се реформират радикално. Преди две седмици РБ настоя за изричен текст, който да предвижда възможност за импийчмънт на главния прокурор, но ГЕРБ се обявиха твърдо против с аргумента, че това руши вече създадения политически консенсус. В крайна сметка такъв текст в проекта няма, а ГЕРБ твърдят, че РБ така и не са го предложили.

Твърде уклончиво е разписана и широко рекламираната процедура, с която трябва да се въведе задължителна отчетност на главния прокурор пред Народното събрание (НС). Прокуратурата ще продължи да внася годишния си отчет в НС, но в проекта е предвидено парламентът да "може" още да изслушва и приема и други доклади от главния прокурор.

Според практиката на Конституционният съд прокуратурата може да отказва предоставяне на информация на НС, ако това засяга интересите на разследването.

В мотивите към законопроекта най-подробно се цитират препоръките на Европейската комисия от последния мониторингов доклад, в който се препоръчва реформирането на ВСС и прекратяването на неправомерните влияние върху него. В същото време вносителите напълно игнорират доклада на Брюксел от 2012 година, с който комисията настоя за реформа "из основи"  не само на ВСС, но и на прокуратурата.

Така ВСС остава да стърчи като самотна цел на прокламираната от управляващите съдебна реформа чрез конституционните промени. Съдебният съвет ще се раздели на две колегии – съдийска и прокуроро-следователска. Мандатът не неговите членове се намалява от пет на четири години, а гласуването става явно. Колегиите получават пълна самостоятелност за кадруването в своите гилдии и налагането на дисциплинарни наказания. С това се слага край на възможността прокуратурата и в частност главния прокурор да влияят върху кадровите въпроси на съдилищата.

В същото време политическото влияние върху ВСС се запазва в същия мащаб, защото парламентът ще продължава да излъчва точно половината от изборните членове на съвета.

Големият Пленум на ВСС ще е съставен и от членовете и на двете гилдии. Пленумът ще взима решения за избор на "тримата големи" в системата – главния прокурор и председателите на две върховни съдилища. Той ще решава за освобождаването на членовете на ВСС и ще приема бюджета на системата. Правосъдният министър се освобождава от задължението си да управлява сградния фонд на съдебната система и това правомощия се връща във ВСС.

Конституционната жалба

Другата сериозна промяна е предвиденото право на редовите съдии да сезират Конституционния съд (КС). Това ще става, когато те преценят, че законите противоречат на конституцията. Адвокатурата на свой ред ще може да отнася до КС жалби на граждани, когато се прецени, че те са съществени. Това може да доведе до голям принос за защитата на човешките права в България, ако съдиите в КС се окажат на нужното ниво да посрещнат значително по-голямото натоварване. Досега българският Конституционен съд се занимаваше предимно с проблемите на властите, защото гражданите и редовите магистрати нямаха никакъв достъп до него.

Очакват се промените в съдебния закон

След като конституционните промени вече са внесени в НС, до дни Министерството на правосъдието трябва да публикува проект за промени в Закона за съдебната власт. От него се очаква да бъде далеч по-радикален от конституционните заявки на управляващите. През съдебния закон може да се постигне известна демократизация на прокуратурата, но законопроектът твърде лесно може да бъде блокиран в Народното събрание. Засега ГЕРБ изглеждат склонни да подкрепят единствено предложената от главния прокурор фасадна реформа в държавното обвинение.

Внасянето на проекта за промени в конституцията съвпадна със среща с посланиците на ЕС и САЩ, в която освен вицепремиерът Меглена Кунева и правосъдният министър Христо Иванов, участваха председателите на двете върховни съдилища и главният прокурор.

Цацаров се изказа пред посланици в подкрепа на реформите

Сотир Цацаров е обявил, че прокурорите и следователите приемат разделянето на ВСС на две колегии, защото това дава гаранции за независимостта както на съдиите, така и на прокурорите. Той е припомнил, че през ноември прокуратурата е излязла с предложения за децентрализация на прокуратурата, която се препоръчва от Брюксел.

По думите му, промените в конституцията са само 50% от реформата, а останалите 50 са в промените на Наказателния кодекс и процесуалните закони. Прокуратурата от години настоява за намаляване на формалността на съдебния процес.
_______________

Този документ е  създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация ‟Инфо спейс“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.

Споделяне
Реформирай това!

Проектът "Реформирай това!“ ще следи провеждането на управленски реформаторски мерки. Имаме амбицията да "реформираме“ и медийния подход към случващото се като сбор от отделни събития, за сметка на самите процеси.

Ако имате позиция, мнение или въпроси, с които да допринесете към темата, може да се свържете с нас тук.

Проектът се финансира в рамките на програмата за подкрепа на НПО в България по финансовия механизъм на ЕИП 2009-2014 г.

Всички писмени материали в рубриката ‟Реформирай това!“ са създадени с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието се носи от Фондация ‟Инфо спейс“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България (www.ngogrants.bg).

Прикачени файлове
Още по темата
Още от Реформирай това!

Вярвате ли на приказката на Божков за Али Баба и подкупите към управляващите?