НС ще забави законите, нужни за новите конституционни поправки

Народното събрание си даде една година срок да измени всички закони, засегнати от четвъртата поправка в конституцията. Решението бе взето в четвъртък от Временната парламентарна комисия за промени в основния закон, която разглежда предложенията за промени между първо и второ четене.

Според гласувания на първо четене проект, парламентът трябваше да синхронизира законите за шест месеца.

“Потърпевшите” нормативни актове от четвъртата конституционна поправка са Законът за отбраната и въоръжените сили, Законът за местните данъци и такси, Законът за местното самоуправление и местната администрация, Законът за общинските бюджети и Законът за съдебната власт.

Депутатите от управляващото мнозинство в конституционната комисия приеха, че реалистичният срок да се гласува промяна в тези закони е една година. За по-ускорени процедури настояваха НДСВ, ДСБ и “Атака”.

По време на заседанието на комисията се разбра, че правосъдният министър Георги Петканов (НДСВ) е поел ангажимент пред Брюксел до 31 март да бъде приет новият Закон за съдебната власт (ЗСВ). Темповете, с които върви приемането на конституционните промени, обаче, показват, че това обещание ще бъде нарушено.

В момента в канцелариите на НС отлежава и законът за отбраната, който бе приет на първо четене и урежда пълната професионализация на българската армия от 1 януари 2008 г.

Очаква се конституционните текстовете да бъдат приети окончателно до края на февруари. След това депутатите трябва да обсъдят изцяло нов съдебен закон, в който трябва да се уреди и създаването на Инспектората на съдебната власт.

В момента парламентът изостава близо година с приемането на новия Гражданско-процесуален кодекс. Всичко това обещава законите, свързани с децентрализацията на местната власт, да бъдат гласувани след всичко останало.

Така най-силно засегнати от удължените срокове ще се окажат общините. Някои от тях вече започнаха да планират бюджетите си за 2007 г. в условия на децентрализирана местна власт и право да определят сами местните налози.

Инспекторатът ще е към ВСС

В четвъртък управляващите решиха Инспекторатът, който ще проверява делата на съдебната власт, да бъде към Висшия съдебен съвет (ВСС). Против конституирането на подобен орган се обявиха от ДСБ и “Атака”. В края на миналата година в средите на БСП се породи дебат след като част от социалистите поискаха новият административен орган да бъде изведен извън ВСС, целейки по-голяма независимост и ефективност на работата му. Това обаче не се прие.

Инспекторатът ще бъде съставен от един главен инспектор и десет членове. Те ще имат четиригодишен мандат и ще се избират от Народното събрание с мнозинство от 2/3. Половината от състава на новия орган ще се обновява на всеки две години. Неговата задача ще е да проверява всички аспекти от дейността на магистратите, но без да се меси в техните решения.

Сигнали до новия орган за нередности в съдебната система ще могат да изпращат всички граждани и държавни институции.

Създаването на инспектората бе посрещната със силно недоверие в средите на самата съдебна система, Министерството на правосъдието и експертите в тази област. Според голяма част от занимаващите се с правораздаване, този орган е безсмислен и само ще изземе задълженията на и досега съществуващия инспектората към Министерството на правосъдието.