НС върна правото на обвиняемите да искат делото им да влезе в съда

Възстановяване на института на разглеждане на делото в съда по искане на обвиняемия, предвиждат промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), внесени от Михаил Миков, Мая Манолова, Христо Бисеров, Явор Нотев и Филип Попов, и приета в сряда на първо четене в парламента. С промените се въвежда срок от година и половина за тежките престъпления, след който обвиняемият има право сам да поиска делото му да влезе в съда, а за леките престъпления този срок е 8 месеца.

Вносителите обясниха, че с измененията се премахва фигурата на вечния обвиняем. В мотивите си те се позовават на пилотно решение на Европейският съд по правата на човека по делото Димитров и Хамънов срещу България, с което на българските власти бе даден срок за предприемане на комплекс от мерки, които да осигурят приложението и защитата на правото на разглеждане и приключване на делата в разумен срок.

Те отбелязват, че в действащия НПК липсват нормативни критерии за осигуряване на разумен срок за извършване на разследване.

Общият срок, в който трябва да протече първият стадий на досъдебната фаза на наказателния процес е два месеца, но на практика общият срок, когато делото представлява фактическа и правна сложност може да бъде удължен с още четири месеца, а в изключителни случай няма заложена горна граница за срока на провеждане на разследването, се посочва в мотивите.

С промените се цели намаляване на срока, в който може да се налага мярка "задържане под стража" и другите мерки за процесуална принуда през досъдебното производство. Необосновано дългите срокове на задържане под стража се превръщат в предварително налагане на наказание "лишаване от свобода" на лице, за което няма влязла в сила осъдителна присъда и няма внесен обвинителен акт, мотивират се вносителите.

Ако в срок от една година и шест месеца в случаите, когато лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, за което се предвижда наказание не по-малко от 15 години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, съответно осем месеца за тежко умишлено престъпление, не се съберат достатъчно доказателства, които да обосноват внасянето на обвинителен акт, то необосновано ще е и задържането под стража на обвиняемия.

Намаляването на посочените срокове от една страна ще дисциплинира прокурора и разследващите органи в тяхната работа, а от друга ще гарантира правата на гражданите и ще предотврати евентуални осъждания на България пред Европейския съд по правата на човека.

Споделяне
Още от България

Защо главният прокурор размахва пръст на политици?