НСБОП залови издирван от Интерпол косовски албанец

Г-жо Куцкова, как ще коментирате факта, че прокуратурата проверява акт на съдия, постановен преди три години /бел.ред.- на зам.министъра на правосъдието Марио Димитров по времето, когато е районен съдия в Ловеч/?

За мен е без значение кой е конкретният проверяван. Не само за мен, но и за цялата съдийска гилдия изключително възмутителен и тревожен е фактът, че представител на прокуратурата си позволява да проверява влязъл в сила съдебен акт. Подобни неща не са случвали и в тоталитарно време. Това е посегателство върху конституционните основи на правораздаването и независимо от изхода на тази проверка, самият факт, че такова нещо се е случило, за пореден път потвърждава мнението ми, че в прокуратурата трябва да се направи много сериозна реформа. Аз лично нямам категорично мнение дали прокуратурата трябва да влиза в изпълнителната власт или да остане в съдебната, но смятам, че е категорично необходимо тя да бъде децентрализирана и да се отнеме възможността най-висшите прокурори да разпореждат на по-нисшите какво точно да правят. Трябва да се осигури независимост и спокойствие на нисшите прокурорски нива, така че да не се стига до това цялата система на прокуратурата да бъде подчинена на един единствен човек – главния прокурор.

Случаят с Марио Димитров такъв ли е - нареден отгоре?

Аз не мога да допусна, че ловешката прокуратура е започнала по своя инициатива тази проверка. Нямам информация, но доколкото познавам взаимоотношенията в прокуратурата, това със сигурност е било наредено свише. Същевременно съм готова да твърдя, че това не е станало писмено, така че не може да се докаже.

Информацията за проверката отново изтече първо в пресата. Докъде стигна разследването на ВСС, подкрепено от други институции, по въпроса за “изтичането” на информация от прокуратурата.

Висшият съдебен съвет поиска информация докъде е стигнала проверката във връзка с изтичането на информация за проверявани ВИП - персони, но досега не сме получили информация.

Как си обяснявате самия факт, че изтича неофициална информация, което според законите е наказуемо?

Не мога да коментирам това "изтичане". За мен то е съвсем целенасочено и цели сплашването на определени хора.

В медиите се появиха различни версии по случая със зам.министъра на правосъдието Марио Димитров - според правосъдния министър Антон Станков това е атака срещу правителството, според прокуратурата - проверка на евентуално закононарушение, а според Марио Димитров е активно мероприятие на прокуратурата. Каква е Вашата оценка по този казус?

Не е толкова важно каква е причината, която е породила тази проверка, много по-важно и много по-страшно е, че през 2002 г., когато твърдим, че демокрацията в България е победила, се връщаме в спомените си към едни времена, когато каквото кажеше Партията, това трябваше да решава съда. Тогава непокорните съдии, които стриктно спазваха закона, а не се подчиняваха на натиск, имаха много неприятности. В случая прокуратурата в Ловеч е влязла в ролята на някогашната единствена Партия. Цялата съдийска гилдия е много възмутена и смята, че това не е въпрос на сплашване само на един конкретен човек, какъвто е в случая колегата Марио Димитров. Това е посегателство върху устоите на правосъдието. И Конституцията, и законите предвиждат, че един съдебен акт може да се проверява единствено и само по инстанционен ред - от по-горната съдебна инстанция. Никой друг извън съдебните инстанции няма право да проверява един акт, затова и тази проверка, независимо от нейния резултат, самият факт, че тя се е появила, е изключително тревожен.

Притеснена ли сте, че подобни прокурорски проверки могат да блокират работата на съдебната система или че съдиите ще станат уязвими? Вие самата чувствате ли се застрашена?

Аз лично не се чувствам застрашена, но аз съм "гърмян заек" и не съм от вчера в системата. Но млади и неопитни колеги са истински стреснати, защото те не помнят старите времена и не могат да допуснат, че такова нещо е възможно да се появи в днешни дни.

Искам да подчертая, че нашата работа освен по инстанционен ред се проверява и от инспектората към министерството на правосъдието - когато дадено дело се отлага прекалено дълго, когато не се насрочва своевременно, когато не се пишат своевременно решения, гражданите имат право да подават и жалби за бавност до председателя на Окръжния съд. В тези случаи също се прави проверка на организацията на работата ни. В голяма част от съдилищата по-опитни съдии от Окръжния съд периодично проверяват организацията на работата на по-нисшите съдилища, което не е задължение по закон, но е отдавна утвърдена практика. В този смисъл ние сме под един непрекъснат надзор както от министерството, така и вътре в системата. Прокуратурата има право да извършва проверки, когато има данни за престъпление, включително има и право да извършва проверка по отношение на лице с имунитет - това не се отрича. Но цялостна проверка на работата на един съдия от прокуратурата - такова нещо, ако ми бяха казали преди година, че е възможно, нямаше да го повярвам.

Има ли законно основание да се прави такава проверка?

Много бих искала да видя какво е законовото основание, по силата на което е образувана проверката срещу Марио Димитров. Ние знаем и други случаи, в които от Върховната касационна прокуратура са искани обяснения на съдии за постановявани съдебни актове, но колегите предпочитаха да не се огласяват, тъй като това са наши вътрешни неща в системата. По тази причина и аз няма да ви кажа конкретните случаи.

Каква е Вашата оценка за промените в закона за съдебната власт?

Този законопроект отдавна се обсъжда. Съюзът на съдиите и други колеги от страната дадоха своите предложения и забележки, Висшият съдебен съвет също. Част от предложенията бяха приети, друга част - не. Не всички колеги съдии харесват законопроекта, има много възражения срещу ротацията и предложението съответният колектив да посочва своя началник, тъй като съществуват опасения, че ще се създадат вътрешни конфликти, които ще се отразят зле на работата. Аз лично съм противник на идеята, според която Институтът за правосъдие да е към министерството на правосъдието и съм го изразявала нееднократно. Има други колеги, които ги възприемат, но ние сме свикнали в нашата професия всеки да има право на мнение и не е грях твоето да е различно от това на началника. Например, съдиите от нашия съд имат доста по-различно мнение по някои въпроси от мен самата, но това е нормално. Законодателят си носи политическата отговорност за неудачните закони, а това, че се иска мнението и на гилдията, за мен е положително. Ако това мнение се отчете максимално, е добре, но ние не можем да налагаме нашето становище.

Доколко предложенията на съдиите бяха взети под внимание след приемането на първо четене на промените в парламента?

Не знам дали между първо и второ четене са взети предвид бележките, защото не съм видяла окончателния вариант, но преди да бъде разгледан законопроекта в Министерския съвет, беше обсъждан няколко пъти. Тогава част от предложенията и на Висшия съдебен съвет, и на професионалните гилдии бяха обсъдени, но не всички бяха взети предвид.

В интервю за mediapool.bg депутатът от ОДС Димитър Абаджиев заяви, че министърът на правосъдието използва промените в закона, за да прокара лични политически цели. Споделяте ли тази теза?

Знаете ли, всяка политическа сила като дойде на власт, се опитва да вземе повече правомощия за министерството на правосъдието. По времето на министър Васил Гоцев например, се промени закона в частта за инспектората, където много детайлно се разви неговата дейност. Аз лично не мога да преценя дали това са политически цели, още повече при нас министрите са от ден до пладне, а съдиите много по дълго работят като такива. Все си мисля, че министър Станков има това предвид и надали ще си позволи да промени закона по такъв начин, че като се върне на съдийската скамейка, сам да се ядосва за това, което е сторил.

Дават ли се прекалено много правомощия на министъра на правосъдието, каквато критика изрази вече ОДС?

Настина се дават някои правомощия, но решаващ все пак е Висшият съдебен съвет и аз лично не приемам като посегателство върху независимостта на съдебната система правото на министъра да предлага за наказание или правото да иска доклади, в които да се обобщава работата на трите звена на съдебната система. За мен опасно би било, ако министърът може да се меси пряко в работата и в прилагането на закона, тогава вече би било посегателство върху независимостта на съдебната власт. При тези чисто организационни правомощия, ако има един ВСС на място, който да не се поддава на натиска на който и да било министър, не смятам, че могат да бъдат опасни.

Може ли да се каже, че наистина има война между министерството на правосъдието и главния прокурор или между отделните правораздавателни органи?

В никакъв случай по места между съда и прокуратурата няма война. Напротив, на повечето места колегите си работят в съвсем нормални взаимоотношения. Не смятам, че е възникнала война между гилдиите. Но че има огромно напрежение между ръководството на правосъдното министерство и екипа на главния прокурор - това смятам, че всеки го вижда.

Как прогнозирате, че ще свърши тази битка?

Много се надявам тази битка да свърши по такъв начин, че да не загубим и малкото обществено доверие, с което се ползва съдебната система.

Смятате ли, че този конфликт ще удари по имиджа на съдебната система?

Определено, защото поведението на прокуратурата в такава една ситуация, когато се действа не открито, не чрез изразяване на публично становище, а чрез сплашване на отделния противник, в никакъв случай не утвърждава авторитета на прокуратурата в частност и на съдебната власт като цяло.

Как този случай ще отрази върху съдебната реформа и върху имиджа на България в чужбина?

Този конфликт определено ще забави съдебната реформа, а тъй като всичко е достатъчно публично, можете да бъдете уверени, че в никакъв случай няма да повлияе положително и на имиджа на България в чужбина.

Много се говори напоследък за механизми, по които прокуратурата да се отчита. По какъв начин може да стане това?

Ние нямаме проблем по въпроса с отчета на прокуратурата. Окръжната прокуратура кани съда, когато си прави отчетното събрание, а когато ние /бел.ред. - Софийският окръжен съд/ си правим отчетното събрание, каним прокуратурата. Готвим отчетните доклади по такъв начин, че специално за наказателните дела данните, които са на изхода на прокуратурата, т.е. това което е внесено в съда и данните, които са на входа на съда, да съвпадат. Ние с Окръжната прокуратура дори се стараем да си уеднаквим критериите, за да можем да проследим цялата работа по наказателните дела. При нас това не само че не е създавало конфликти - напротив, ние взаимно си ходим на гости по отчетните си събрания. Идеята в законопроекта е прокуратурата като цяло да отчита дейността си. Те си правят годишни отчетни събрания, но ВСС не беше поканен на последното събрание, което се направи, докато на отчета на работата на съдилищата се кани целия ВСС. А не виждам нищо страшно в това от един държавен орган да се иска отчет за дейността, това не е посегателство върху неговата независимост.

Приветствате ли идеята една пета от Висшия съдебен съвет да иска снемането на имунитета на висш магистрат, включително и на главния прокурор?

Да, подкрепям това предложение, защото сега действащият закон поставя над всички хора в държавата една единствена личност - личността на главния прокурор, който и да е главният прокурор, независимо как се казва той. Такава концентрация на власт в ръцете на един човек е много опасна. Прокуратурата се превръща в държава в държавата и то авторитарна държава в демократична държава.

Как приемате предложението на депутата от Коалиция "За България" Лобен Корнезов прокуратурата да завежда искове, когато прецени, че е нарушен държавния интерес?

Много уважавам г-н Корнезов и го ценя като юрист, но мисля, че неговото предложение е малко носталгия по времето, когато прокуратурата упражняваше надзор върху всичко, което става в държавата. Аз мисля, че има други механизми, ако самата държава не си защитава интереса и ако това е едно престъпно бездействие или безстопанственост, тогава прокуратурата при данни за престъпление може да си влезе във функциите.

Как може да се намесва прокуратурата, когато няма правно определение за понятието "държавен интерес"?

Сега такова определение няма. Преди имаше възможност прокуратурата да завежда искове, когато е застрашен държавния интерес. След това, през 1997 г. този текст беше премахнат с промените в Гражданско-процесуалния кодекс. И сега прокурорът има право да участва в граждански дела, но специално когато става въпрос за разваляне на договори, това противоречи на теорията за облигационното право, на теорията за договорите изобщо - когато е налице договор, по него има две страни и развалянето на договора може да се иска само от една от страните.

За мен лично възможността на прокуратурата да контролира дейността на държавните органи е една презумпция за престъпност на тези държавни органи, тъй като прокуратурата може да се намесва, когато има данни за престъпление.

Споделяне

Още от България