НСИ: Всеки четвърти българин е висшист, работещите са под 45% от населението

Всеки четвърти българи е висшист. Над 1.56 милиона българи имат висше образование към 7 септември 2021 г., което е над 25.5 на сто населението. Това показват данните на Националният статистически институт от последното преброяване проведено през миналата година.

В сравнение с предходното преброяване от преди 10 години относителният дял на хората с висше образование се увеличава с 5.9 процентни пункта.

Относителният дял на жените с висше образование достига 29.3 на сто, а на мъжете - 21.5 на сто. В сравнение с 2011 г. се увеличава съответно със 7 и 4.8 процентни пункта.

Наблюдението на най-високата завършена степен на образование започва от преброяването, проведено през 1934 година. За целия период до 2021 г. образователната структура на населението на 7 и повече навършени години значително се подобрява, следвайки ясно изразена тенденция на увеличение на броя и дела на населението с висше и средно образование и намаляване на броя на хората с основно и по-ниско образование, сочат данните на НСИ.

Значителни са различията и в образователната структура на лицата по местоживеене. Докато относителният дял на хората с висше образование в градовете е 31.2 на сто, то в селата е 10.2 на сто, или три пъти по-малко.

В регионален аспект най-висок е относителният дял на висшистите в София - 43.6 на сто, следвана от областите Варна (30.7 на сто) и Пловдив (25.2 на сто), а най-нисък е в областите Кърджали (14 на сто), Търговище (15.5 на сто) и Разград (15.7 на сто).

Продължава положителната тенденция на намаляване на хората с ниско или без образование.

Грамотност на населението

Грамотността се дефинира като умението да се чете и пише и е традиционен въпрос в преброяванията на населението.

Ако при преброяването през 1893 г. над 80 на сто от населението на 9 и повече навършени години е било неграмотно, то този дял спада до 1.3 на сто през 2021 година, сочат данните на НСИ.

Спрямо 2001 г. намалението на дела на неграмотните е 0.4 процентни пункта.

Икономически характеристики на населението

Всички данни за икономическите характеристики на населението се отнасят до положението на хората на пазара на труда през седмицата, предхождаща критичния момент на преброяването - 31 август - 6 септември 2021 година.

Икономически активното население обхваща всички хора на 15 и повече навършени години, които са заети или безработни през наблюдавания период.

Икономически активните българи над 15 години са 2 953 937, което е 45.3 на сто от населението на страната.

От тях 2 661 292 са заети, а 292 645 са безработни.

Броят на икономически активните хора нараства до 1985 г., когато достига и най-високата си стойност - 4 686 140 души.

През следващите години той намалява, за да достигне 2 953 937 души към 7 септември 2021 година. Спрямо 2011 г. броят на икономически активните намалява с 376 хил. души, което е с 11.3 на сто.

Продължава тенденцията на повишаване на образователния статус на заетите лица. През наблюдавания период с висше образование са над 1 милион души, което е 39.3 на сто от заетите.

Спрямо 2011 г. този дял се увеличава с 6.6 процентни пункта. Образователният статус на заетите жени е по-висок в сравнение с този на заетите мъже. Делът на жените с висше образование от всички заети жени е 47.5 на сто, съответно 31.4 на сто при мъжете.

През наблюдавания период безработните на възраст 15 - 64 навършени години са 287 000. Коефициентът на безработица, изчислен като отношение на броя на безработните към икономически активното население във възрастовата група 15 - 64 навършени години, е 10.1 на сто общо за страната, съответно 10.7 на сто за мъжете и 9.5 на сто за жените.

По възрастовите коефициенти на безработица показват, че най-висок е делът на безработните във възрастовата група 15 - 19 години (36.1 на сто). Това най-вероятно се дължи на факта, че голяма част от българите в тази възрастова група все още са ученици, както и рестрикциите за работа заради българското законодателство.

Коефициентът на безработица е най-нисък в областите София - 4.6 на сто, Габрово - 7.4 на сто и Пловдив - 8.1 на сто, а най-висок е във Видин - 20.1 на сто, Силистра - 18.1 на сто и Търговище - 17.7 на сто. В седем области този показател е по-нисък от средния за страната.

Около една трета от българите не са икономически активни

Икономически неактивното население на възраст 15 - 64 години е 1 234 000 души, което е 30.3 на сто от населението в тази възрастова група.

От тях 307 000 са учащи, 313 000 - пенсионери, 18 000 - хора, получаващи доходи от собственост, и 595 000 са "други".

В регионален аспект Кърджали е областта с най-висок относителен дял на икономически неактивното население - 45.9 на сто, следват Силистра - 39.4 на сто и Сливен - 38.9 на сто. Най-нисък е делът на икономически неактивното население в София - 21.4 на сто.

Незаети и неучащи на възраст 15 - 29 навършени години

През наблюдавания период незаетите и неучастващи в образование и обучение от населението на възраст 15 - 29 навършени години са 185 хил. души, което е 21.7 на сто от населението на същата възраст.

От общият брой незаети и неучащи 44.1 на сто са на възраст 25 - 29 г., 37.5 на сто на възраст 20 - 24 години и 18.4 на сто на възраст 15 - 19 навършени години.

Преобладават хората със завършено средно (48.2 на сто) и основно образование (25.4 на сто).

Завършилите висше образование сред незаетите и неучастващи в образование и обучение са 14.3 на сто.

В регионален аспект делът на хората на възраст 15 - 29 навършени години, които не са заети и не участват в образование и обучение, е най-висок в областите Сливен (37.6 на сто) и Силистра (33.3 на сто), а най-нисък - в област София - 10.6 на сто.

Общо в 19 области този показател е над средния за страната.