НЦИОМ: БАН е архаична структура, но закриването й не се подкрепя

НЦИОМ: БАН е архаична структура, но закриването й не се подкрепя
Няма масово изразено обществено мнение в подкрепа на закриване на БАН, но академията се възприема от хората като архаична структура, нуждаеща се от реформи. Това сочи проучване на НЦИОМ, направено между 19 и 24 ноември сред 700 високообразовани българи от София и областните центрове.

Само 6 процента са категорични противници на по-нататъшното съществуване на БАН и без уговорки се обявяват за закриване на институцията. Всеки пети от участвалите визследването подкрепя тезата за запазване на академията в досегашния ѝ вид. Като аргумент срещу закриването на БАН се посочва и допускането, че зад това искане стоят користни интереси, свързани с имотите на академията и нейните институти.

Според 16 на сто от интервюираните академията е непривлекателно място за млади и перспективни учени. 11 на сто смятат, че има много учени, достигнали и надхвърлили пенсионна възраст. Двайсет и един процента от интервюираните смятат, че БАН не предлага практически приложими и обществено значими научни продукти.

Като цяло на БАН се гледа като на архаична структура, която не е в крак с новите икономически и социални реалности, обобщават социолозите. Липсва масова обществена представа за продуктите на БАН, няма изработени традиции за информиране на обществеността за постиженията на нашите учени, констатира проучването. Централната администрация на БАН е възприемана като неефективна.

За преструктуриране на БАН се обявяват 16.3 на сто от анкетираните. Препоръките се отнасят до съкращаване на научни звена, сливане на институти със съвместима сфера на дейност, пенсиониране на научните работници, надхвърлили пенсионната възраст. Има толерантност към възрастните учени и мнението е, че техните знания трябва да бъдат използвани, например за работа по проекти, без те да заемат щатни места, отбелязват социолозите.

Анкетираните смятат, че трябва сериозно да се намали администрацията, да се въведе проектно финансиране, както и да има ясни критерии за оценяване на качеството на научните продукти.

Според участниците в проучването държавният бюджет не трябва да поддържа равни и ниски заплати или да осигурява заплащане "на калпак", а да се стимулират научните разработки и открития и да се залага на проектното финансиране.

Според участниците в проучването, в момента развитието на науката у нас е повече плод на усилията на отделни учени или научни звена, отколкото целенасочена държавна политика и стратегия.

Държавата трябва да изработи ясна политика за развитието и финансирането на научната дейност в България - по тази теза има обществен консенсус, отчитат социолозите.

За проучването са били анкетирани учени, журналисти, инженери, физици, лекари, микробиолози, химици, компютърни специалисти, социолози, психолози, политолози, педагози, юристи, икономисти, политици и общественици, държавни служители. Отговорите са без предварително формулирани варианти.

Споделяне

Още по темата

Още от България