НЦИОМ: БСП и ГЕРБ с най-много евродепутати

НЦИОМ: БСП и ГЕРБ с най-много евродепутати
Ако изборите за български депутати в Европейския парламент (ЕП) се провеждаха днес, без партийните листи с кандидатите да имат окончателен вид, 22% биха подкрепили тази на БСП, 16 на сто щяха да подкрепят предложените от ГЕРБ за евродепутати. Това сочи последното изследване на НЦОИМ, представено в понеделник от директора му Лидия Йорданова.

В проучването са участвали 1000 души от 86 населени места. То е проведено в периода 23 февруари - 1 март.  

Проучването сочи още, че кандидатите на ДПС и “Атака” за ЕП, могат  да получат по 8%.

СДС взима подкрепата на 5,2%, а НДСВ – 2,5 процента. За ДСБ биха гласували 1,6 на сто от избирателите.

31% от интервюираните заявяват, че няма да гласуват. 

Причините за непопулярността на евровота били липсата на опит в подобни избори и неинформираността за конкретните права, задължения и отговорности на евродепутатите.

Според Йорданова обаче при очакваната ниска активност, много е вероятно НДСВ и ДСБ все пак да имат шанс за свои евродепутати.

Изборите за ЕП се възприемат от избирателите по-скоро като престижни за България, отколкото като важни в личен план, казват анкетираните от НЦИОМ.    Като важни за страната ни приемат вотът 79% от запитаните.

Това мнение се споделя предимно от хората на възраст между 40 и 50 години, високообразованите, живеещите в големите градове, както и избирателите на НДСВ, СДС и ДСБ.

Едва 6 на сто смятат, че тези избори изобщо не са важни за България.

Според социолозите, данните показват, че изборите за Европарламента се отнасят основно за политическия елит, доколкото дават възможност за международна легитимация и вътрешнополитическо оцеляване.

Анкетираните посочват, че биха гласували за умни и подготвени хора с чисто минало. Сред най-важните изисквания за кандидатите са те да не бъдат корумпирани. Според 96% от интервюираните, това е много важно условие.

92 на сто смятат, че номинираните за евродепутати не трябва да са замесени в скандали и връзки с престъпни групировки. Същият брой от участниците в допитването смятат за важно кандидатите да бъдат интелигентни и да имат добри идеи за бъдещето на България.

Според 2/3 от българите е много важно кандидатите за евродепутати да не са свързани с бившата Държавна сигурност. На това особено много държат привържениците на ГЕРБ и на НДСВ. Списъкът от изисквания включва също професионализъм (80%), представителен външен вид (62%), и управленски опит (71%).

Според Лидия Йорданова съществува противоречие между представите на обществото и тези на политическия елит за целите и приоритетите на изборите за ЕП. Обществото е свърхкритично към политическия елит, а той от своя страна очаква да утвърди позициите си чрез престижа на вота, коментира Йорданова. Тя посочи, че в предизборната кампания кандидатите освен чрез своите послания ще се конкурират и чрез модели на разяснителни кампании за целта и смисъла на изборите.

62% от запитаните от НЦИОМ заявяват, че подкрепят принципа на уседналост, който бе въведен частично със закона за избор на евродепутати.

25 на сто отстояват противоположна позиция и смятат, че не трябва да се налага ограничение във вота и всички български граждани независимо къде са по света трябва да могат да пуснат бюлетина.

Тази позиция е застъпена най-вече от симпатизантите на ДПС.

Принципът на уседналост се подкрепя от високообразованите хора, жителите на столицата и на големите градовете. С изключение на избирателите на ДПС, всички останали привърженици на партии у нас подкрепят въведеното изискване.

Предвиденият в закона преференциален елемент в гласуването също се радва на обществено одобрение. Само 8% от българите категорично отказват да се възползват от възможността да гласуват с преференциална листа, т.е. избирателят да посочва предпочитан от него кандидат.

Безусловни поддръжници на идеята са 28 на сто от избирателите. Други 17% правят уговорката, че биха се възползвали от това свое право, но след като видят подредбата на кандидатските листи. Преференциалната бюлетина е одобрявана най-вече от висшистите, хората от големите градове, симпатизантите на ГЕРБ и ДСБ.

45% от интервюираните одобряват идеята избраният за евродепутат да няма правото да се отказва в полза на следващия от съответната листа. Привържениците на НДСВ, на ДСБ, на ГЕРБ, на СДС и на “Атака” приемат тази възможност с особени симпатии.

Още по темата
Още от България

Какво се крие зад истерията с "отнемането и продаването на деца"?