НЦИОМ: Обществото очаква лява управляваща коалиция

Без промени в електоралния си дял от май, БСП остава първа политическа сила с 22% процента подкрепа от електората, сочи национално проучване на НЦИОМ. НДСВ и СДС в края на юни са с изравнен електорален потенциал и биха получили съответно по около 9% от гласовете на всички избиратели. Ако изборите бяха в края на юни, освен споменатите партии в парламента със сигурност биха попаднали Движението за права и свободи (6 %) и Демократи за силна България (4%).

Според НЦИОМ шансове продължава да има и партията на кмета Стефан Софиянски Съюз на свободните демократи, който получава 2% от гласовете на всички избиратели през юни.

Почти половината от избирателите - 47% - заявяват, че не биха гласували.

Изследването е проведено в последната седмица на юни на базата на 1000 интервюта в 86 населени места.

Всеки четвърти българин прогнозира, че е много вероятно следващото управление да е на БСП и на широка лява коалиция. Втората най-разпространена хипотеза е БСП да управлява в коалиция с НДСВ и ДПС. Така мислят 14%. Самостоятелно управление на БСП прогнозират 13%, а 12% - коалиция между БСП и ДПС. БСП е общият знаменател, който обединява прогнозите за бъдеща управляваща коалиция.

В края на юни повечето държавни институции не променят съществено своя рейтинг, като по-изразителен ръст на одобрение е регистриран за работата на армията ( с 6%) и полицията (с 3%).

Леко намалява одобрението за работата на президента, за министър-председателя, за председателя на парламента и за главния прокурор. НЦИОМ обаче смята, че не трябва да се правят изводи за негативен обрат в обществените нагласи, тъй като мненията на анкетираните най-вероятно са повлияни от страховете от поскъпването на тока, телефоните и други услуги от 1 юли.

Одобрението към президента Георги Първанов през юни е 75.9 процента, към министър - председателя Симеон Сакскобургготски е 26, 8 процента (близо три пункта по-ниско от м. май), към председателя на НС Огнян Герджиков е 31,5 процента, сочат резултатите на НЦИОМ.

Традиционните лидери по рейтинг сред министрите - Соломон Паси и Милен Велчев се оказват най-критикуваните членове на кабинета през юни. Велчев губи 7 процента одобрение (до 46,6%) , а Паси пада с 5 процента - до 52, 3%. "Обяснение за временния спад на доверие към финансовия министър намираме в допускането, че обществото приписва на министър Велчев някои непопулярни предложения на МВФ като например отпадането на класовете от заплатите на работещите и други", посочва НЦИОМ.

Според агенцията критиките към министър Паси са свързани с кризата с българските медици в Либия и появилите се твърдения, че преговорите за ЕС не са били достатъчно прозрачни.

Следващи по рейтинг сред министрите са Меглена Кунева (42,8%), Георги Петканов (39,6%) и Васил Иванов-Лучано (37,7%).

При рейтингите на политиците и обществениците се забелязва изразителен ръст от 7% в одобрението за лидера на ВМРО Красимир Каракачанов (28,4%).

Одобрението за лидера на ДСБ Иван Костов достига най-висока стойност от началото на годината и възлиза на 16 на сто.

Въпреки повдигнатите нови обвинения към столичния кмет Стефан Софиянски, регистрираме незначителен спад на доверието в него, посочва НЦИОМ. Доверието към Софиянски през юни е 45,5% срещу 46,7 през май и 57,1 през януари.

Изследването на НЦИОМ сочи, че Сергей Станишев е най-одобряваният лидер на парламентарна група (37,3%). Следват Надежда Михайлова (27,3%), Ахмед Доган (23,2%), Екатерина Михайлова и Станимир Илчев с по 17,2% и Мирослав Севлиевски (16,6%).

Събитието, което е направило най-силно положително впечатление на българите от изминалия месец е приключването на преговорите с Европейския съюз (10%).

Негативни настроения през юни носят главно две събития - съдбата на българските медици в Либия (16%) и повишаването на цените на тока, телефоните, парното и топлата вода, билетите за железопътен транспорт, на стоматологичните услуги и др. (9%). Тези негативни новини неутрализират бонусите, които общественото мнение би дало на политици и управляващи при приключването на преговорите с ЕС, смята НЦИОМ.

Още от България

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: