НЦИОМ потвърди стопяването на разликата между ГЕРБ и БСП

Разликата между подкрепата за ГЕРБ и БСП е едва 5.5 процента, сочи национално представително изследване на НЦИОМ, направено между 1 и 7 ноември сред 1000 души. Данните на държавната социологическа агенция, публикувани в четвъртък, показват, че ГЕРБ остава първа политическа сила с подкрепа от 24.5 процента. В сравнение със септември обаче подкрепата за управляващата партия намалява с два процента. На този фон подкрепата за БСП е 19% и се увеличава с 1.5 на сто за последните два месеца.

В началото на седмицата бе публикувано изследване на "Галъп", което твърди, че разликата между двете най-големи партии се е стопила до 3%.

ДПС и "България на гражданите" на Меглена Кунева са на почти равни позиции с лек превес за ДПС. Подкрепа за партията на Доган декларират 6.4% от българските граждани. Привърженици на "България на гражданите" са 6.2%, но формацията има ръст от 2% в подкрепата.

Проучването на НЦИОМ измерва подкрепа за традиционните десни парти във формата на Синята коалиция (ДСБ, СДС). Коалицията се ползва с подкрепата на 3.6 от българите, но двете партии най-вероятно няма да се явят заедно на изборите заради съпротива на новото ръководство на СДС. Като симпатизанти на "Атака" се описват 3 процента от участниците в изследването.

Симпатии около и над един процент събират НФСБ, НДСВ, РЗС и ВМРО.

В своето изследване НЦИОМ тества и хипотеза, при която на парламентарните избори една срещу друга се явяват само БСП и ГЕРБ. В подобна ситуация електоратите на двете партии се втвърдяват максимално – 96% от привържениците на двете партии ще гласуват за своите. В тази ситуация 71% симпатизантите на ДПС биха подкрепили БСП, а 61% от привържениците на "България на гражданите" не биха гласували. Половината от симпатизантите на "Атака" също не биха участвали в подобни избори.

Привържениците на СДС и ДСБ, както и политически апатичните избиратели, по-скоро не биха гласували, ако са изправени пред подобен избор, се казва в изследването.

Премиерът е трети по рейтинг сред политиците в страната

В национален план политик "номер едно" през ноември е президентът Росен Плевнелиев с одобрение 52 на сто. Второто място се заема от министър Лиляна Павлова, одобрявана 50 процента. Трети е премиерът с одобрение 43 на сто, следван от министъра на земеделието и от министъра на вътрешните работи с по 42 процента.

Предишният президент Георги Първанов е одобряван от 41 на сто и е шести по популярност сред политиците. Той повишава със седем на сто одобрението си в сравнение със септември. Следващите места в "топ 10" на българските политици са за вицепрезидента Маргарита Попова, министрите Вежди Рашидов, Николай Младенов и Сергей Игнатов.

Извън 10-те най-одобрявани български политици през този месец остава Меглена Кунева, която е одобрявана от една трета от българите. Подкрепата за нея нараства с два процента, с толкова се увеличават и симпатизантите на партията ѝ.

Еврокомисарят Кристалина Георгиева е публичната фигура с най-високо одобрение - 65 на сто, макар че НЦИОМ не я поставя в класацията на българските политици. Непосредствено след нея се нарежда столичният кмет Йорданка Фандъкова с 57 процента.

Данните на НЦИОМ показват, че председателят на БСП Сергей Станишев остава най-одобряваният лидер на парламентарна група с рейтинг от 28 процента. Българите оценяват положително избора му за президент на ПЕС, коментират социолозите.

За последния месец с по 2 процента се свива одобрението за работата на Красимир Велчев, председател на ПГ на ГЕРБ и на Иван Костов, съпредседател на ПГ на Синята коалиция. Одобрението към Мартин Димитров се повишава минимално – с 1 процент. Председателят на СДС Емил Кабаиванов е непознат за над 80 процента от българите, поради което одобрението към него е едва 2 процента, обясняват от НЦИОМ.

Свива се одобрението за парламента и правителството

От началото на лятото има тенденция към свиване на одобрението за работата на парламента и на правителството, като расте и неодобрението към тях, коментират социолозите. В началото на ноември хората, които дават негативни оценки за работата на парламента, са четири пъти повече от преценяващите, че институцията работи добре (68 към 17 процента). Одобрението към дейността на Народното събрание намалява с 5 на сто спрямо септември, с толкова расте и неодобрението.

Българите, които през ноември одобряват работата на кабинета, са 29 на сто - с 2 процента по-малко от септември. Неодобрението към правителството е двойно по-високо от одобрението (57 на сто към 29 на сто).

Одобрението за работата на Бойко Борисов намалява с 3 процента и в началото на ноември е 43 на сто. Неодобрението към премиера в началото на ноември е 49 процента. Премиерът се ползва с висока подкрепа сред симпатизантите на ГЕРБ - одобряват го 91 на сто от тях.