Нулев прираст на населението през 2030 г. е оптимистичният вариант за България

Демографският срив може да се преодолее с вдигане качеството на живот и привличане на чужденци и емигранти

Нулев прираст на населението през 2030 г. е оптимистичният вариант за България

Оптимистичната демографска прогноза за страната ни е да постигне нулев естествен прираст като според учени от БАН страната ни трябва да заложи на по-активна политика за привличане на мигранти, завръщане на българи от чужбина и да инвестира в различни мерки за подобряване на качеството на живот. Това стана ясно на конференция "Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България 2012-2030 г. - приоритети и предизвикателства", организирана от вицепремиера и социален министър Ивайло Калфин във вторник.

Да се намали смъртността по-скоро

Според учените може да се постигне умерено увеличаване на раждаемостта в границите на 10-11 промила и по-чувствително намаляване на смъртността до 11-12 промила.

“България заедно с другите страни от Източна Европа няма големи резерви за подобряване на демографската ситуация от гледна точка на раждаемостта“, коментира директорът на Института за икономически изследвания към БАН проф. Митко Димитров. По думите му, максимумът, който може да се постигне в България, е нулев естествен прираст.

Той коментира, че от данните за раждаемостта е видно, че темповете ѝ зависят в голяма степен от икономическото развитие - до 2008-2009 година има тенденция нагоре, а след това рязко във всички страни отива надолу. Младите семейства трябва да имат стабилност в работата и доходите, но и перспектива пред себе си. Според него очакванията са, че в години с добър икономически растеж може да се очаква с половин-един промил повишение на раждаемостта.

България на фона на останалите източноевропейски страни е с най-лошата позиция за смъртност, която надхвърля 15 промила при средно ниво за Източна Европа - 12 промила и средно за ЕС - 10 промила. Според Димитров, когато се говори за естествен прираст, основните резерви могат да бъдат търсени в снижаване на смъртността.

В България смъртността по възрастово разграничение надхвърля средната в ЕС, като при мъжете разликите са много осезаеми, особено от 45-46 години нагоре, каза Димитров. Той коментира, че може би е време да се върне лозунгът "пазете мъжете, те са най-крехката част от обществото". По думите му преждевременната смъртност на мъжете е не само лична трагедия за семействата, но оказва влияние и на икономиката.

“За две десетилетия увеличихме двойно разходите за здравеопазване, а смъртността нарасна“, коментира председателят на Икономическия и социален съвет Лалко Дулевски.

Основните причини за смъртността на българите са сърдечносъдовите и онкологичните заболявания и травмите от катастрофи.

Според БАН има резерви да се намали преждевременната смъртност в България с 20 процента, което означава петнайсет-двайсет хиляди спасени животи.

Привличане на мигранти и връщане на българи от чужбина

БАН препоръчва и по-активна политика към привличане на емигранти и завръщане на българи от чужбина.

Като целеви стойности могат да бъдат заложени - завръщане от 60 хиляди до 180 хиляди души български емигранти, привличане на етнически българи от чужбина от 5000 до 10 000 годишно, както и създаване на условия за привличане на емигранти от страни, стремящи се да се присъединят към ЕС - от 45 000 до 185 000 души.

Подобряване на живота чрез подкрепа за семейството

Според учени от БАН мерките за подобряване на качеството на живот трябва да са в основата на демографската политика, като в това число влизат различни мерки в помощ на майките и семейството.

Антоанета Христова, директор на Института за изследване на населението и човека към БАН, представи конкретни мерки за подобряване на качеството на живот на българите.

Сред тях са при неосигурен достъп до детско заведение, родителите да бъдат компенсирани от държавата със субсидия, равна на държавната издръжка. Според учените един от основните проблеми на българските майки е, че няма кой да се грижи за децата им.

От БАН предлагат и повече детски градини в големите градове и политики за подобряване на достъпа до социални услуги. Според учените трябват и допълнителни субсидии от държавата и общините, за да има по-малки групи деца в градините, както и да се осигури индивидуален подход към всяко дете.

Христова препоръча да се насърчават и алтернативни форми на грижа като родителски кооперативи, достъпни дневни центрове и почасови грижи за децата.

Според учените са необходими и повече форми на непълно и гъвкаво работно време.

Учените предлагат още детските надбавки да бъдат обвързани освен с посещаването на училище и с образователната степен на детето и парите да се увеличават при по-висока степен.

От БАН предлагат семейните помощи за деца на неосигурени родители да се дават след преценка от социални работници дали да са под формата на пари или на услуги и предмети, свързани с образованието. Учените искат и въвеждане на по-строги критерии за право за ползване на обезщетение за бременност и раждане.

Споделяне
Още от България

Вярвате ли на приказката на Божков за Али Баба и подкупите към управляващите?