Нулевите банкови такси за заплати и пенсии ще важат за несъществуващи сметки

Шумно рекламираните от финансовия министър Асен Василев и депутатите от управляващото мнозинство безплатни платежни операции през банка при превод на заплати и пенсии ще могат да се ползват по ... несъществуващи сметки. Безплатните преводи влизат в сила от 1 септември, пише в публикувания в Държавен вестник във вторник Закон за държавния бюджет за 2023 г. Засега обаче нито една от отговорните институции по темата – Българската народна банка (БНБ), Министерство на финансите (МФ) или Асоциацията на банките в България (АББ), не е поела отговорност да обясни на хората как на практика ще се прилага новата законова разпоредба.

Темата влезе в дневния ред заради предложение на Асен Василев в Бюджет 2023 всички заплати във фирмите с 50 или повече служители, както и в ресторантьорския бранш (независимо от броя на служителите), да се плащат само по банков път. Идеята беше мярката да допринесе за изсветляване на икономиката и особено на пазара на труда. След остър отпор на ресторантьорския бранш и саботаж от ГЕРБ заведенията отпаднаха от закона и в крайна сметка се прие, че заплатите ще се изплащат само по банков път във всички фирми със 100 или над 100 души персонал. Срещу това обаче бизнесът поиска намалени банкови такси, а Асоциацията на банките с прессъобщение предложи "освобождаване от такси за използване на сметка с параметри, сходни на въведената със закон платежна сметка за основни операции за хората, получаващи по банков път трудови възнаграждения, когато те са в размер на минималната работна заплата".

Това, което приеха депутатите обаче, беше написано "на крак" в парламента в последния момент и се оказа съвсем различно. Те гласуваха безплатни операции единствено по т. нар. сметка за основни операции (базова сметка), когато въпросните трансакции се извършват по нареждане на титуляра (включително теглене на суми в брой), ако са за сметка на получени средства от заплати (без ограничение в размера), пенсии, социални помощи и обезщетения, а също и стипендии за ученици, студенти и докторанти. Обслужването на въпросната сметка за основни операции също ще е безплатно. Таксите обаче се запазват при теглене са суми от банкомат или ПОС терминал на друга банка, различна от банката – издател на картата.

Макар институциите и търговските банки да не пожелаха да коментират пред Mediapool как ще прилагат текстовете, високопоставен източник заяви, че в момента броят на банковите сметки за основни операции у нас е под 100 за банка, тоест те са не повече от 2500 общо. Това е известно, защото централната банка води стриктен Регистър на банковите сметки и сейфове у нас и във всеки един момент е наясно с броя им, титулярите, действителните собственици и дори с наложените запори. В същото време активните банкови сметки в българските банки към края на 2022 г. са били 14.65 милиона, става ясно от Годишния отчет на БНБ за миналата година.

От тези данни е видно, че базовите сметки за основни операции, за които ще важат нулевите такси, са едва 0.01% от активните сметки у нас, тоест на практика не съществуват, въпреки че на хартия фигурират в закона вече 6-7 години. Те бяха записани в Закона за платежните услуги заради евроизискване.

Според закона всеки български гражданин, а и някои категории чужденци, може да си открие подобна сметка само с лична карта и попълване на няколко декларации (свързани със законодателството срещу прането на пари, например).

Сериозна пречка пред масовото прилагане на базовите сметки (които предлагат напълно достатъчен брой услуги за нуждите на средния потребител) обаче е рестриктивното изискване в закона човек да не може да ползва услугата, ако вече има открити поне две банкови сметки в същата или в други банки, през които да ползва изброените в закона базови услуги, а именно: откриване, използване и закриване на платежна сметка; внасяне на средства; теглене на пари в брой от гише или банкомат; директни дебити; платежни операции, извършвани чрез платежна карта, включително плащания чрез интернет; кредитни преводи, включително нареждания за периодични преводи, на терминални устройства АТМ и ПОС и на гишета, когато са налични, и чрез системите за онлайн банкиране на банка.

Друга тежка пречка е, че самите банки реално саботират базовата сметка. Преди няколко години асоциация "Активни потребители" направи проучване на прилагането на въпросните сметки и разкри по метода "таен клиент", че банките ползват какви ли не трикове, за да откажат клиента от този вид услуга. Например обясняват на хората, че трябва да предоставят документ, че са социално слаби, макар такова изискване да липсва в законодателството. В опитите си да си открие базова сметка "тайният клиент" на "Активни потребители" се натъкнал на следните абсурдни реплики в банкови клонове: "Това не е сметка за нормални работещи хора. Тя е предназначена за социални плащания", "Не ви препоръчвам платежна сметка за основни операции (ПСОО), това е скъпа сметка", "Това е неуспешна социална политика на БНБ", "За да откриете ПСОО трябва да представите документ, че сте социално слаб!", "Активирането на онлайн банкиране при ПСОО е 50 лв., а минималното салдо за откриване на сметката – 250 лв." и др.

Идеята е базовите сметки да са по-евтини от стандартните. Поради това БНБ е задължена веднъж годишно да обявява на сайта си средния размер на таксите по разплащателни сметки за потребители, а банките трябва да приложат към базовите сметки цени под съответния среден размер. За да отговарят на изискванията на закона, някои от кредитните институции щедро са обявили такси, които са с 1 стотинка по-ниски от средните, изчислени от БНБ.

От всичко това излиза, че за да могат да ползват облекченията в закона от 1 септември, над 2 милиона пенсионери и над 2 милиона работещи българи трябва да си разкрият платежна сметка за основни операции, като преди това са си закрили част от активните си банкови сметки, ако те са над две.

Съвсем отделен е въпросът как и дали изобщо е възможно банките да започнат да прилагат закона за по-малко от месец. За целта те трябва да пренастроят информационните си системи, така че да могат да диференцират кога клиентът получава и харчи пенсията си и кога – например дохода си от наем, тъй като едното ще е освободено от банкови такси, а другото – не. Известно е, че при запори за определяне на несеквестируеми суми някои банки обследват "ръчно" дали преводите по сметката са от заплата, обезщетение, издръжка и т. н. Засега няма единна система на получените плащания, която категорично да идентифицира, че преводът е от защитената категория. На всичкото отгоре, ако цялата операция доведе до допълнителни разходи за кредитните институции, те се готвят да ги прехвърлят на други добросъвестни клиенти и за други услуги, защото "във финансите "безплатен обяд" няма".

Според най-новите данни на БНБ, които са за първото полугодие на 2023 г., нетните приходи на банките от такси и комисиони за първите шест месеца на годината са 729 млн. лв., което е ръст от около 30 млн. лв. на годишна база. В същото време нетните постъпления от лихви бележат рекорден ръст - от 1.46 млрд. лв. към юни 2022 г. до 2.19 млрд. лв. през юни 2023 г.