Нуждаем се от ефективната и демократична избирателна система

На България е нужна ефективната и демократична избирателна система. Такава система за избиране на кметове, общински съветници и депутати задължително трябва да включва два принципа - да позволи на българския избирател да гласува за предпочетените от него личности и да гарантира пропорцията, за да не предотврати възможността с 18 % от гласовете да бъде избрана местната "окръжна" мутра, а другите гласове да се разсипят на по-малки части и да отидат при други кандидати, както предвижда проекта за нов избирателен кодекс на Емил Кошлуков и компания.

Първият елемент се осъществява, когато на избирателя се гарантират правата да: кумулира своя глас, т.е. срещу името на един от кандидатите да постави два гласа (натрупване); да задрасква имена от бюлетината (да откаже глас на личности, които счита вредни за собствената си партия); да панашира, т.е. да гласува за кандидати на различни партии и инициативни групи. Тези три условия са задължителни, за да се отърве избирателят у нас от партийната подредба на пропорционалните листи. Натрапчивите партократични боричкания за подредбата на листите водят до безобразни явления вътре в партиите - подмазвачеството и страхливата безкритичност. Зависимостта от лидерите е много по-важна от зависимостта пред избирателите, а това не е добре за либералната демокрация.

Кумулирането, задраскването и панаширането гарантират доста по-добре качествения състав на изборните органи на държавната и местните власти, отколкото наредената в сянката на лидерския кабинет листа от подмазващи се.

Вторият важен елемент на реалната избирателна демокрация е гарантирането на пропорциите при гласуването. Това се осъществява най-добре чрез многомандатното райониране (както е в сегашната ни избирателна система); чрез един относително висок праг от изисквани проценти за влизане на партия или организационна група в Народното събрание (особено наложително у нас, поради непрекъснато роящите се партии); или чрез използването на системата Хагенбах-Бишоф.

Според въпросната система избирателният метър е количеството гласове, необходими на кандидат, за да влезе в избираемия орган (Народно събрание или общински съвет). Този избирателен метър се определя като се разделят количеството действителни гласове на избирателите от даден многомандатен избирателен окръг на числото на мандатите в окръга плюс единица. После числото на гласовете, дадени за кандидата на всяка партия, се дели на получения избирателен метър. Определя се справедливо колко точно мандати ще вземе всяка една от партиите или инициативните групи. А вътре в самите списъци мандатите се дават на кандидатите, получили най-голям брой от гласовете чрез кумулирането и се отнемат от депутатите, задраскани от избирателите.

Ето и пример: в даден избирателен окръг има пет (5) мандата. Гласували са 90 000 избиратели, от които 46 000 за партия А; 30 000 за Б и 14 000 за С. Избирателният метър се прави като 90 000 се раздели на 5 плюс единица, което прави 15 000. Избирателният метър се нанася три пъти в гласовете на партия А, т.е. тя взима три от петте мандата. Нанася се два пъти в гласовете за партия В, която взима другите два мандата и нето един път в гласовете за партия С, която не взема мандат. Това изсичане на малките инициативни групи замества високия праг от проценти. Съчетано с личното предпочитание на избирателите, изразено чрез панаширането, задраскването и кумулирането ни дава една реална и демократична за условията у нас избирателна система.

Демократичната избирателна система съчетава висока пропорционалност с лични преференции на всеки отделен избирател - тя се опира на изброените по-горе принципи, намалява драстично властта на партийните лидери, полезна е за обществото като цяло и чисти представителните органи от подмазвачи и съглашенци.