Павлина Панова, зам.-председател на Върховния касационен съд:

Нужна е процедура за отстраняване на "тримата големи" в съдебната власт

Нищо болезнено няма да се случи, ако разделеният на лобита ВСС бъде сменен

Павлина Панова. Снимка:БГНЕС

"Мисля, че тази процедура ще е полезна и за самите тях ("тримата големи" - главния прокурор и председателите на двете върховни съдилища - бел.ред.). Това ще е стимул да запазят упражняването на правомощията си в рамките на закона, без обвързаности и без да се чувстват обградени от чувството за недосегаемост. Има нужда от повече отчетност не само за главния прокурор, а въобще за цялата съдебната система. Независимостта на магистратите често се абсолютизира и не се разбира правилно. Трите власти не могат да съществуват сами за себе си. Те трябва да си взаимодействат конструктивно, но при запазване на периметъра на своята изключителна компетентност. Това е модерното разбиране за демократичната държава", казва зам.-председателят на ВКС Павлина Панова в интервю пред Mediapool.

Защо гражданите нямат доверие в съдебната система? Какво според вас трябва да се промени и какъв е адекватният подход да се случи това?

Гражданите в България не вярват на авторитети, които осъществяват своята дейност на база на закона. Отговорност за това носи и съдебната власт, но причината не е само в нея. В продължение на години политиците показваха пълна липса на уважение към съда. Прекалено дълго в борбата си за рейтинг те се упражняваха върху авторитета на магистратите. Чрез съдебните решения или висящите производства политиците лесно оправдаваха собствените си неудачи. Гражданите обаче трябва да имат необходима култура, за да приемат факта, че съдът не винаги трябва да постановява това, което обществото очаква. Едно са очакванията, основани на житейската справедливост, съвсем друго е произнасянето на съда в рамките доказателствата по делото и закона.

Магистратската работа е тежка, но магистратите носят отговорност да направят актовете си достъпни за гражданите. Да са разбираеми. Съдебната система трябва съвсем човешки да поднася своите решения на обществото. Разбира се, има и съдебни решения, които увреждат авторитета на правосъдието. Поради това трябва да се гарантира, че в съдебната система ще работят само хора, които са на висотата на своето призвание. Трябват сериозни конкурси за назначаване на съдиите. Съдиите трябва постоянно да доказват своя професионализъм и морал. Недоверието в системата расте всеки път, когато някой магистрат се държи неподобаващо. Това хвърля сянка на съмнение върху цялата професионална общност.

Хората извън съдебната система я възприемат като власт, директно свързана и командвана от невидим център, който командва и изпълнителната, и законодателната власт и медиите. Това е известният модел #Кой. Как скритите зависимости могат да бъдат премахнати или поне ограничени?

За жалост в съдебната власт също се преплитат всякакви интереси – политически и икономически. Обществото губи вяра всеки път, когато заподозре, че определен интерес е взел надмощие по конкретно дело. Това не означава непременно, че има нередности. Това може да се дължи на опитите за фамилиарно отношение от някоя от страните по делото, на опитите за въздействие или на демонстрациите за надмощие над съда. Отговорността на съда е да остане на висотата на положението си, да запази своя морал.

Има ли нужда от по-строги правила за етичното поведение на магистратите?

Със сигурност трябва да засили вниманието върху този проблем, но той е отговорност на всички. Гражданите трябва своевременно да подават сигнали за нередности. Но магистратите дължат абсолютно същото поведение на обществото. Тук Висшият съдебен съвет (ВСС) има основна роля. ВСС трябва да гарантира бързината и справедливостта на дисциплинарните производства срещу магистратите. Сега практиката на ВСС е доста противоречива и несинхронизирана. Някои от тези производства се развиват твърде бавно и гражданите с основание започват да подозират, че техните сигнали се потулват.

Много добра заявка би било, ако ВСС приеме много по-строги етични правила, които да наложат по-големи ограничения върху контактите и поведението на магистратите. Трябва да следи тяхното поведение, както в обществото, така и към страните по делата.

Какви конкретни мерки предлагате?

В момента съдиите подаваме декларации пред Сметната палата, подаваме декларации и за конфликт на интереси. Защо не Сметната палата да прави внезапни проверки на написаното в декларациите. Аз участвах два пъти в процедурата по избор на председател на Върховния касационен съд. През това време декларирах безкрайно много неща. Цялото ми семейство бе проверено по всякакви възможни начини. Когато човек е спокоен, че няма нищо нередно, не би имал нищо против да даде съгласие дори да му се правят периодични данъчни проверки. Това би гарантирало, че няма нищо нередно в неговия бит, което да създава някакви зависимости. Има нужда от истински проверки на имуществото.

Според мен трябва да се подават и декларации за членство в някои неформални сдружения. Говори се, че някои магистрати са масони, че са влезли в тайни обвързаности.

Говорейки за масоните, как да се провери нещо, което е тайно?

Доколкото знам, някои масонски ложи позволяват на членовете си да разкриват своето собствено членство, стига да не издават кои са другите членове.

Вие знаете ли какво е влиянието на масонските ложи в съдебната система?

Не, чувала съм. Твърде често тази тема се поставя, когато магистрати кандидатстват за председателски позиции. Излизат съмнения, медиите започват да пишат. Това очевидно вълнува обществото.

Как бихте оценили заявката за промени в конституцията?

Разделянето на ВСС вече се прие от обществото като нещо неминуемо. Аз подкрепям тази мярка, която се препоръчва още от Венецианската комисия и от Консултативните съвети на европейските съдии и прокурори. Аз съм категоричен привърженик и на идеята за намаляването на мандата на членовете на ВСС. Сегашният петгодишен мандат не е от полза на съвета, защото много качествени колеги не биха приели да станат негови членове за толкова дълго време. Те знаят, че биха се дисквалифицирали, защото правото е динамично и се развива. Три години е нормален период, за да не се откъсват магистратите от своята професия. Мандатът би бил достатъчен за всеки да даде достатъчно много от себе си за развитието на съдебната система, без да се почувства като недосегаем администратор. Има и друго. Отговорността, че само след три години членовете на ВСС трябва да се върнат обратно сред своите колеги, ще ги предпази от необмислени решения. Те ще трябва да отговарят пред колегите си за своите решения.

Може да се каже, че три години са малко, за да може един колективен орган да заработи организирано. Заради това би могло да се помисли за ротационно обновяване на ВСС по подобие на Конституционния съд. Това не би създало стрес и би гарантирало приемствеността във ВСС. Ротацията на членовете би създала и пречки за създаване на твърди политически зависимости и лобита в съвета. Намаляването на мандата не би създало никакви трудности, ако ВСС създаде една добре организирана постоянна администрация.

Другата идея е да има отчетност за главния прокурор пред парламента. Какво мислите за сегашната форма на отчетност за "тримата големи" (главния прокурор и председателите на двете върховни съдилища-бел.ред.) в съдебната власт?

Има нужда от повече отчетност не само за главния прокурор, а въобще за цялата съдебната система. Независимостта на магистратите често се абсолютизира и не се разбира правилно. Трите власти не могат да съществуват сами за себе си. Те трябва да си взаимодействат конструктивно, но при запазване на периметъра на своята изключителна компетентност. Това е модерното разбиране за демократичната държава.

Какво обаче се случва в момента? И сега "тримата големи" в съдебната власт изготвят годишни доклади и ги представят в Народното събрание. Предишният парламент не успя да изслуша общо два доклада на председателя на ВКС. Сегашният парламент трябва да изслуша и приеме общо три доклада на ВКС. В тях са описани актуалните проблеми на съдебната власт. Докладите ясно указват как Народното събрание би могло да съдейства за решаване на проблемите на системата. Когато обаче тези доклади не се анализират, отчетността се превръща във форма на квазиконтрол. Тя просто фигурира там някъде в закона, но не води до нищо. Ако някой в парламента досега беше прочел тези доклади, много от тлеещите проблеми на съдебната власт щяха да бъдат вече решени.

Специално главният прокурор даде заявка, че е склонен да приеме тази форма на парламентарна отчетност, дори сам инициира идеята по повод стратегията за съдебната реформа. Аз обаче смятам, че този контрол не би променил нещо съществено. Всичко зависи от това с какво съдържание ще бъде изпълнен отчетът на прокуратурата. Така или иначе Народното събрание не би получило изключителни права да търси отговорност от главния прокурор за действията на държавното обвинение. Тук единствената цел е да се създаде повече публичност, защото прокуратурата понякога остава твърде затворена в себе си. За разлика от съда.

Сега от ВСС се чуват гласове, че едва ли не конституцията се променя, за да бъде подменен персоналния му състав. Бихте ли дала оценка за работата на ВСС?

Аз малко или много имам лично отношение към съвета, защото минах през две процедури в качеството си на кандидат за председател на Върховния касационен съд. Смятам, че този ВСС не даде заявка, че работи в името на съдебната власт. Продължава да е видимо, не само за магистратите, но и за обществото, разделението и влиянието на различни лобита сред неговите членове. За да имаме единна и добре работеща съдебна власт, лицето на тази съдебна власт трябва да има безупречен образ. Този ВСС не успя да изгради такъв образ, според мен. В него сякаш се работи по настроение, под външно влияние, чрез борба за надмощие на едно или други лоби. Това не дава добър сигнал нито към гражданите, а още по-малко към самата съдебна власт.

Какви, според вас, са тези лобита?

Не мога да кажа какви са тези лобита. Може да са политически, може да са икономически. Аз няма как да знам. Знам само, че всеки един от членовете на ВСС трябва да демонстрира един много висок етичен стандарт, да внимава за своите контакти и лични взаимоотношения. Всичко онова, което важи за редовите магистрати, трябва още по-силно да важи за членовете на ВСС. Това са хората, които кадруват магистратите, които после решава човешките съдби. В тези хора обществото трябва да има вяра, че се избират най-безупречните магистрати. Заради това точно ВСС е най-отговорен за имиджа на съдебната система. Сега много магистрати имат усещането, че ВСС е склонен всеки път бързо да излиза с декларации, когато трябва да защити самият себе си. Това не се случва толкова бързо, когато се уронва престижът на съдебната власт, когато редови магистрат е засегнат от неоснователни упреци. От това, че този ВСС не успя да си създаде безупречен образ, произтича до голяма степен недоверието на обществото, че в съдебната система се кадрува качествено и безупречно. Хората нямат вяра, че съдебната система работи прозрачно.

И така ВСС постави сам въпроса за своята смяна?

Аз не смятам, че ако този ВСС бъде сменен, ще се случи нещо болезнено за съдебната система. Трябва да знаем, че промените в конституцията няма как да се случат бързо. Когато те се случат, на ВСС няма да му остава много време до края на мандата, че да има особено страдание от неговото прекратяване. В крайна сметка много от членовете на ВСС, дали от куртоазия, дали поради вътрешното си убеждение, многократно са заявявали, че нямат нищо против да се върнат в системата като редови магистрати. Аз обаче се съмнявам, че действително е така, защото много от тях очевидно тангират (могат да бъдат припознати) с т.нар. съдебна номенклатура, доколкото отдавна не са упражнявали магистратската професия.

Манталитетът пречка ли е за българските съдии? Често се чуват критики за чувството за непогрешимост в някои от вашите колеги и нежеланието им да обясняват на обществото своите решения.

Съдийската професия може да влияе върху манталитета. Тя може да доведе до по-затворен професионален и личен живот. Голямата власт и този затворен личен живот могат да доведат до създаване на усещане за непогрешимост, от което съдиите трябва да се пазят. Понякога някои колеги, смятат, че никой не ги разбира, нито страните по делото, нито висшата инстанция, която отменя техните решения. Те смятат, че това е чиста проба заяждане. Трябва да сме наясно, че няма непогрешими магистрати, както няма непогрешими хора. Магистрат е професия като всяка друга. Магистратът също може да греши, но той е длъжен да усъвършенства през целия си професионален път. Чувството за непогрешимост, за капсулиране, не е полезно нито за човека, още по-малко за авторитета на съда. Ако съдиите са склонни да се покажат пред обществото с лицата си на нормални хора, ако обсъждат наболелите проблеми, собствените си актове, това би било прекрасно. Може би съдията понякога се страхува да излезе от образа си на магистрат и да покаже човешкото си лице. Силно се надявам, че мнозинството съдии нямат какво да крият от обществото.

Живее ли още социализмът в съдебната система?

Струва ми се, че в някои малки съдилища в страната, в които няма много работа, някои съдии живеят в някакъв свой си свят. Те са далеч от контрола, който се упражнява върху колегите им в най-натоварените съдилища. В тези малки места може и да има "социализъм". Там гражданите може и да имат впечатление, че съдията не ходи на работа или пък ходи само сутрин, че може би се занимава с нещо друго, че има поведение, което издава някакво усещане за по-високо обществено положение. Като цяло смятам, че времето на социализма отмина. Съдиите са толкова натоварени в големите градове, че няма как да се говори за това.

Говорим много за съда, но прокуратурата е неразделна част от съдебната система. Говорим принципно. Наистина ли е независимо държавното обвинение или е твърде зависимо от фигурата на главния прокурор, който по свое желание може да влезе в политически договорки? А и никой няма право да му държи сметка?

Прокуратурата в България е структурирана като единна и централизира институция. На върха ѝ стои главният прокурор. Самата прокуратура даде заявка за своята децентрализация, но за жалост не виждаме много от тези идеи да са облечени в конкретни правни норми. Може би политиците не желаят да направят тази промяна. Може би от самата прокуратура трябва да дойде инициативата. Тя да каже като как точно вижда тази децентрализация.

Принципно, това, което сега може да се каже за главния прокурор – възможността да влезе в някакви договорки с политически и икономически сили - може да се каже за всяка една високопоставена фигура в съдебната система. Конкретният проблем с прокуратурата е, че нейната структура е по-особена. Главният прокурор има власт спрямо всичко долустоящи прокурори. Това не важи за председателите на върховните съдилища, които нямат никаква компетентност спрямо по-долустоящите съдии.

Сега въпросът е не толкова каква ще бъде фигурата на главния прокурор, а кой ще бъде главният прокурор. Какви са неговите лични морални и професионални качества. Дали той ще допусне да бъде повлиян от политически и икономически интереси или не. Дали ще реши да не бъде харесван от всички, а ще отстоява интересите на прокуратурата и на закона. Тъй като фигурата на главният прокурор наистина концентира в себе си много власт, може би е добре в конституцията да бъде предвидена някаква нова форма за контрол. Добре е да се въведе възможност за дисциплинарно въздействие върху "тримата големи" в съдебната власт. В момента те не могат да бъдат обект на дисциплинарни наказания.

Говорите за въвеждане на процедура за отстраняването им (импийчмънт)?

Да. Мисля, че ще е полезно и за самите тях да има такива разпоредби. Това ще е стимул да запазят упражняването на правомощията си в рамките на закона, без обвързаности и без да се чувстват обградени от чувството за недосегаемост.

При толкова сериозни критики с корупцията по върховете на властта в България, смятате ли, че има нужда от създаването на независима прокуратура по румънски модел, която да не е на пряко подчинение на главния прокурор?

Не смятам, че създаването на отделна независима прокуратура би била работещо в България, защото ние сме много по-малка държава. Достатъчно е да се създаде едно специално звено за разследване на корупцията, в което всички компетентни органи да работят наистина в екип. Проблемът на корупционните дела в България е, че те често се образуват стихийно. Най-често при смяната на политическите власти. Делата започват с хаотично събиране на доказателства, което не е подчинено на идеята за доказване на някакво точно определено престъпление, а престъплението се търси, след като се съберат някакви материали срещу определен човек. Това създава доказателствените проблеми в съдебната фаза. Има нужда от системна работа под непрекъснатото ръководство на прокурори, които знаят какво искат да извлекат от доказателствата, знаят какво обвинение искат да внесат и знаят как да го защитят. Тези прокурори трябва да преценяват и какви насрещни доказателства могат да се представят. Едва тогава корупционните дела ще станат по-успешни за прокуратурата.

Усещането за корумпираност по високите етажи на властта, каквото имат хората, вероятно е вярно, но само с усещане няма как някой да бъде осъден. Има нужда от добре проведено успешно наказателно производство. Другият проблем е, че в България създадохме твърде много органи за борба с корупцията, които в един момент размиха своята отговорност. Примерно - никой не разбра какво точно прави БОРКОР.

Колкото до Румъния, тя създаде уникален модел, който може би работи за нея. Румънците постигнаха доста осъдителни присъди за корупция, включително срещу хора, които се бореха срещу корупцията. Аз силно се надявам това да не някаква PR-кампания на Румъния заради желанието ѝ да покаже нов имидж. Истинската борба с корупцията трябва да се води в рамките на закона. Дано в крайна сметка Румъния да не се окаже обект на дела и осъдителни решения пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Нека ние не залитаме в желанието си да покажем нещо, което би се харесало в държавата или навън от нея. Трябва да вършим нещата обмислено, за да дочакаме успешен край.

Споделяне
Още по темата
Още от Интервюта