Нужна е разумна фискална политика, за да се избегнат драстични мерки

Нужна е разумна фискална политика, за да се избегнат драстични мерки
Г-жо Георгиева, в публикация на сайта "Ню Юръп" от миналата седмица се твърди, че България е била поставена в конфузна ситуация – при създаването на кабинета си българският еврокомисар Кристалина Георгиева била "любезно помолена" от Комисията да назначи за директор на кабинета си Сабин Уей, служител на ЕК, работила в тясно сътрудничество с генералния секретар на Комисията Катрин Дей. Самата Уей назначила всички членове на кабинета на Георгиева, консултирайки се само с ЕК и нито един служител, препоръчан от София, не бил включен. Отговаря ли това твърдение на истината и как в действителност бе сформиран вашият екип?

Tази история ми напомня един стар виц от времето на Живков - излиза на първа страница заглавие с големи букви: "България изнася компютри за Япония". На другия ден на втора страница излиза корекция с малки букви – не били компютри, а компоти, не за Япония, а за Съветския съюз, и не ги изнасяме, а са ни ги върнали.

Шефката на Кабинета ми не се казва Сабин Уей, a Флорика Финк-Хойер, не Катрин Дей ме помоли да я назнача, а аз помолих Катрин да я освободи от предишната ѝ длъжност (госпожа Финк-Хойер беше най-добрият кандидат от тримата, които интервюирах за шеф на кабинета), и не тя е назначавала експертите ми, a е изпълнявала моите решения, съгласно моя избор. Получих над 400 резюмета за позиции, от тях на базата нa квалификация на кандидати избрах тези, които интервюирах -- по трима- четирима "финалисти" за всяко място.

Долавяте ли някаква негативна промяна и "резерви" в отношението на ЕК към българското правителство?

Не съм забелязала да има промяна в отношението към България, но е факт, че към нас има резерви – напълно обясними поради забавянето на присъединителните процеси. Сегашното правителство започна добре мандата си, с откритост в отношенията с европейските партньори, воля за укрепване на законността и борба с корупцията. Това трябва да продължава, а и да носи резултати – най вече за народа ни, но и за изграждане на позитивно отношение от страна на европейските партньори към страната ни.

Как се приема в Брюксел признанието на София за действителния размер на дефицита през 2009 г.? Има ли доверие към обяснението, че правителството не е знаело за скрити анекси по сключени договори?

Официалното становище на ЕК по данните може да бъде потърсено едва след валидирането им от Евростат (след 20 април). Определено добре е, че българското правителство обяви действителните данни за размера на дефицита за 2009 г. преди Съвета на икономическите и финансовите министри на ЕС да дискутира оценката на българската Конвергентна програма. България щеше да е в много по-трудно положение, ако признанието за по-високия дефицит беше дошло след 20 април. Дори при дефицит от 3.7% за 2009 г., България е в групата на добре представилите се държави членки ( на 7-мо място от 24-те страни, за които разполагаме с информация). Това обаче не трябва много да ни успокоява, защото другите не са във валутен борд.

Необходимо ли е България да промени методологията на отчитане (министър Дянков обясни, че касовото отчитане на бюджета дава по-малкия процент) и това ли начинът да не се изненадват правителствата с "анекси по чекмеджетата"?

Технически погледнато, няма задължително европейско изискване по отношение на методологията за съставяне и изпълнение на националните бюджети – тоест, ние можем сами да решим каква методология да прилагаме за вътрешно потребление. Но когато държавите членки докладват данните за БВП, дълга и дефицита и т.н., за целите на прилагането на европейския Пакт за стабилност и растеж, те са задължени да предоставят нa Европейската комисия и на Евростат данни по утвърдената методология ЕSA-95 (т.е. на начислена основа).

А що се касае за "анексите по чекмеджетата", те ще изчезнат не с промяна на методологията, а с промяна на политическата култура в България. Когато приемствеността във властта стане норма, а не изключение, тогава излизащите от нея ще свикнат да предават на влизащите цялото съдържание на чекмеджетата и шкафовете срещу надеждата да се върнат един ден.

Имахте ли възможност да се запознаете с антикризисните мерки на правителството и каква е оценката ви за тях?

Mного e важно, че българското правителство се стреми да спазва разумна фискална политика, с което да избегне необходимостта от драстични действия, каквито се наложиха в нашата южна съседка. Според мен то може да направи повече за доброто комуникиране на очаквания резултат в реалната икономика, особено по отношение на безработицата, за да получи подкрепа от страна на обществото.

Но трябва да сме реалистични в очакванията си по отношение на яснота на антикризисните мерки. Tази икономическа криза се характеризира с висока несигурност, и в регионален, и в глобален мащаб, поради което "правилните" мерки за противодействие не са така очевидни и лесни за предприемане.

Споделяне

Още от Бизнес