Нужно е скромно велико събрание

Анализът е публикуван във в.”24 часа”

В предишния брой застъпих тезата, че политическата класа няма изгода нито да ремонтира конституцията, нито да въведе ред в държавата.

Защо обаче все чакаме спасители, които да ни оправят? Ред има само там, където народът участва пряко в управлението. Първото естествено право на суверена е пряко да определи правилата на политическата игра.

Дали ще е избирателната система, президентските пълномощия или за устройството на съдебната власт, народът е длъжен сам да постави конституционните рамки.

Той не бива да отстъпва това право на политическия елит. Той не е суверен, а слуга, навлякъл смокинга на господаря. След като за 12 години съсипа и разграби България, днес този елит трябва да изчака скромно, докато народът реши каква точно държава му е нужна.

Оттук идва и идея 1 - за референдум

Решенията за държавното устройство трябва да се вземат само чрез референдуми! В Европа отдавна е така. В Дания, Франция, Швеция, Италия - навсякъде в развитите демокрации промени в конституцията се правят само след допитване до народа.

Нашите политици много мразят да питат. За 12 години - нито един референдум! Това не им пречи да повтарят, че имало някакъв "обществен договор", който само те си знаят, но всички били длъжни да го спазват. Едно време лихварите така са си водели книгите, без да ги показват на длъжника. Щом не е имало референдум, няма и обществен договор!

Идея 2 - мажоритарни избори

Прави са политиците - мажоритарните избори са много лошо нещо. Лошо, но за тях. Всички други избирателни системи са лоши за народа.

Когато делегираме правата си на наш представител, трябва да сме сигурни, че е наистина наш. Днешният депутат не е наш, защото той се назначава и уволнява от партийния бос. На него хич не му пука какво искаме ние.

Защо тогава пропорционалната избирателна система е разпространена в половин Европа? Защото модерната демокрация е много ново явление, тя навлиза бавно, с борба и с много компромиси. Деспотизмът постоянно измисля нови и нови сурогати.

Двадесети век противопостави на демокрацията три основни аргумента –

фашизъм, комунизъм и пропорционална избирателна система

Първите две отмряха, но третото е живо и осигурява сладък живот на партийните централи в десетина европейски държави. Наистина в Дания, Швеция, Холандия и др. демокрацията съжителства мирно с пропорционалните избори. Но там редовно се правят и референдуми. А и националните култури на тези народи са естествено демократични. Там няма началници, няма пирамиди.

Когато шведската аристокрация поканила Наполеоновия генерал Бернадот за крал, той решил да дръпне едно тронно слово на местния език. Шведските барони избухнали в смях. Половината се разотивали по средата на словото. Бернадот така се обидил, че до края на живота си не казал нито дума на шведски. Той просто не е схванал, че викингите по принцип не цепят басма на краля, а и кралят не очаква някой да го бръсне за слива. В такава култура партиите не могат да се изродят в мафии, въпреки пропорционалната система.

В нашите южни култури обаче всяко началство се изживява като връх на пирамидата. Българинът има природна склонност към диктатурата. За да се управлява добре, трябва му много по-категорична избирателна система.

С въвеждането на пропорционалните избори през 1912 г. българската история се превръща в една перманентна криза на партийната система. Всички преврати са опити да се преодолее партийността. Зараждат се най-различни звена, сговори, отечествени фронтове и други "обществени движения", които отхвърлят самото понятие за партия.

Народът вече ненавижда партийните централи, защото вижда, че те блокират връзката между него и политиката. Те са взели парламента под аренда. На изборите миналата година народът съвсем съзнателно бламира партиите и избра едно движение.

Затова мажоритарната система е спасителна преди всичко за самите партии. Когато заемат мястото, което им се полага, те ще престанат да бъдат враг на обществото. Разбира се, всякакви аргументи в спора за дадена избирателна система бледнеят пред основния и неотменен принцип, че народът единствен има правото да реши този спор.

Като чуе тези думи, българският политик отговоря, че народът не е компетентен. Това било работа на експертите. Изумително е, че тази мисъл битува в началото на XXI век. Както са доказали още класиците на Просвещението, щом политиците мислят по този начин, народът има правото на бунт!

Идея 3 - истинско разделение на властите

Най-пълно е разделението на властите в САЩ, където и президентът, и парламентът, и съдиите се избират пряко от народа. Когато легитимността на едната власт произлиза от другата, не може да се говори за никакво разделение.

В България парламентът се назначава от партийните лидери, в замяна на което той пък назначава партийните лидери в изпълнителната власт. Всички заедно назначават съдебната власт. Естественият резултат е обединяването на властите в единната и безотговорна бюрократична пирамида, която веднага започва да разграбва държавата.

Единственото лечение за това състояние е трите власти поотделно да се избират пряко от народа. Само така те ще се контролират взаимно и ще възпират нашата национална склонност към деспотизъм.

Идея 4 - повече пълномощия за президента

Президентът е част от изпълнителната власт. Затова идеята на СДС за"независимост на изпълнителната власт от президента" е нонсенс. Не може нещо да е независимо от себе си.

Днешната политическа класа се опитва да обсеби цялата власт в парламента. Затова тя се стреми да ликвидира президентството - единствената институция, която пряко се избира от суверена.

Но това би било пагубно за България - сегашната пирамидална политическа система без президентството означава диктатура на партийните олигархии.

Тъкмо обратното, народът иска президентът да бъде натоварен с много по-голям дял от властта. Той трябва да получи силно вето, повече права при съставянето на правителството и разпускането на парламента, много повече отговорности в отбраната и външната политика.

"Президентската република" извади от тежка политическа криза Франция, Русия и още доста страни. В САЩ президентът държи цялата изпълнителна власт, а по-ефикасна демократична система от американската засега няма.

Идея 5 - магистратите също да се избират

Съдебната власт не може да претендира за независимост освен по отношение на другите две власти. Напротив, тя трябва да е силно зависима от избирателя.

Ако хората избират съдиите всеки 4 години, много скоро те ще започнат да си гледат работата. Щом един съдия пуска бандитите и мотае делата, няма да го спаси никакво братовчедство и никаква вярност към идеите. Същото трябва да важи и за прокурорите и за шефовете на РДВР. Принудата да си вършат работата може да дойде само от долу и от никъде другаде.

Наистина мястото на прокуратурата не е при съда. Но ако в днешния си вид тя мине към правителството, Темида ще се политизира до крайност. Това би било възможно само след като обвинението се децентрализира и се предаде в ръцете на избирателите по райони: Едва тогава главният прокурор ще бъде само един адвокат на държавата, който естествено ще се назначава от изпълнителната власт.

Разбира се, българските юристи са много далеч от тази идея. Използвайки положението си у нас

юристите са си устроили мохамедански рай

- вечни мандати, пълна безотговорност, гарантирани подкупи. Юридическите услуги са освободени от ДДС, депутатите-юристи могат да водят дела, колите им имат имунитет, конете - сини лампи и т.н. Затова вече е време да не слушаме юристите, а да им наложим условията на обществото. Тези пет прости идеи наистина могат да променят България. Защото те ще дадат инструмент в ръцете на народа, чрез който суверенът постепенно ще въведе ред в държавата. Много ясно е, че днешната политическа класа не би могла да приеме нито една от тези 5 точки.

Напротив, тя ще се бори със зъби, нокти и експерти срещу тях. Затова на България е нужно ново Велико народно събрание. Но не какво да е. За да изпълни мисията си, то трябва:

1. Да бъде избрано мажоритарно. В противен случай Великото събрание само ще възпроизведе идеите на днешната политическа класа.

2. Да не се занимава с текуща политика. Само така ще мисли за дългосрочните интереси на България, а не за дребните партийни игри. Това означава, че нормалният парламент може да не се разпуска, а да си продължи работата. (Може би не трябва да наричаме това събрание Велико, а просто учредително или конституционно. Неговите депутати няма да упражняват властта, а ще създават правилата как тя трябва да се упражнява.)

3. Скромността означава, че поне по три основни въпроса на държавното устройство трябва да има допитване до народа. На първо място - за ролята на пряката демокрация. На второ - за избирателната система. На трето - за разделението на властите. Само така една нова конституция ще има характера на обществен договор.

Ако идеята за учредително събрание се задвижи още тази есен, то би могло да заработи през пролетта и да си изпълни задачата към края на мандата на този парламент. След това ще започнем на чисто.

Какво ще принуди политическата класа да се съгласи с учредително събрание? Най-подходящата форма за натиск е общественото движение. НДСВ възникна именно като движение, което обеща да промени политическата система Щом дойде на власт, то веднага изневери на обещанието и стана партия. България има нужда от автентично обществено движение за демокрация. Неговите цели трябва да бъдат ясно формулирани - референдуми, мажоритарни избори, учредително събрание. Ако получи доверието на хората, движението трябва скромно и безкористно да си свърши работата, след което да се разпусне.