Нужно ли е пренареждане на данъчната система след изборите?

Каква да бъде данъчната система е един от най-важните въпроси за всяко общество. По него обикновено се изказват икономистите, но той е много повече от икономически, защото отразява философията на съвместния живот на дадено общество. Затова решенията за данъците са правилни или неправилни в даден момент не само от гледна точка на финансово-икономическата ефективност, но и според принципите на социалната справедливост, върху които стъпват.

Според закона за пряко участие на гражданите в държавната власт чрез национален референдум не могат да се решават въпроси за "размера на данъците, таксите и трудовите и осигурителните плащания и вноски". Те са изцяло в компетентността на Народното събрание (и общинските съвети). Съответно ключовият момент, в който гражданите могат да повлияят върху данъчната политика, е при гласуването на парламентарни избори – за партиите с идеи и програми, съответстващи в най-много на техните интереси и възгледи.

Какво гражданите и бизнесът мислят за данъчната политика у нас?

Мнението на гражданите по въпроса за данъците се измерва ежегодно чрез допитвания, възложени от Националната агенция за приходите (НАП). Изненадата е, че въпреки ниските ставки на преките данъци, повечето хора и фирми смятат, че облагането е високо.

Усещането на около 2/3 от българите е, че данъчно-осигурителната система у нас е "по-скоро несправедлива", въпреки че този дял е намалял чувствително през 2019 г. до 57%.

Източник: Национална агенция за приходите, проучване сред физическите лица за 2019 г.

Над 80% от физическите лица определят данъчно-осигурителната тежест, която плащат, като "по-скоро висока" или "много висока".

През кризисната 2020 г. над 70% от анкетираните са отговорили, че са внасяли осигуровки върху доход, който е под или равен на минималния за длъжността. При предходни проучвания този дял бе около 50%. Делът на хората, които биха се осигурявали върху по-високи доходи, ако знаят, че личната им пенсия ще е по-висока, е сравнително висок – около 51%, но намалява.

Източник: Национална агенция за приходите, проучване сред физическите лица за 2019 г.

За българина съвестното плащане на данъци и осигуровки е ценност. За мнозинството това е израз преди всичко на отговорност към собственото бъдеще и въпрос на морал и почтеност, и в много по-малка степен – на социална солидарност.

Гражданите смятат, че за да се увеличи събираемостта на данъците и осигуровките, е необходимо най-напред те да се намалят сериозно. По голямата част от хората не биха укрили данъци или осигуровки, независимо че не биха ги хванали - около 65%.

Огромен дял от бизнеса (юридически лица и еднолични търговци) – около 52%, смята, че данъчно-осигурителната система в България е несправедлива, а без мнение са около 20% от запитаните при последното проучване от март 2021 г. Над 80% от фирмите също отговарят, че данъчно-осигурителната тежест, която плащат за бизнес дейността си, е "по-скоро висока" или "много висока".

Близо 60% от предприятията признават, че служителите им са осигурени на минималния осигурителен доход за съответното работно място. Според предприемачите най-отчетливата причина, поради която някои фирми не декларират и не плащат дължимите данъци и осигуровки, са високите ставки.

Единствено едрият бизнес е доволен от данъчно-осигурителната система в България – близо 64% от анкетираните представители на "големи данъкоплатци" през март 2021 г. са отговорили, че тя е "по-скоро справедлива".

Между 90% и 100% от анкетираните твърдят, че повечето служители в тяхната фирма са осигурени над минималния праг за съответната длъжност.

Почти никой сред едрия бизнес не смята, че сериозното намаляване на данъци и осигуровки ще накара повече фирми да декларират и плащат дължимите данъци и осигуровки. Според тези респонденти са необходими съвсем други мерки – да се повиши качеството и количеството на предлаганите срещу данъците услуги, а също и да има по-голяма справедливост и прозрачност при разпределянето на данъчно-осигурителните приходи от държавата.

Източник: Национална агенция за приходите, проучване сред предприемачите за 2019 г.

Каква е данъчната политика у нас?

В данъчната политика на България няма резки промени от 2007-2008 г. насам, когато първо данъкът върху печалбата бе намален на 10%, а след това и данъкът върху доходите на физическите лица - също до 10%.

Най-голямата особеност на българската данъчна система е, че разчита основно на т. нар. косвени данъци, които облагат потреблението с равна за бедни и богати ставка. Така най-важният данък у нас е ДДС, а в определена степен - и акцизите (върху цигарите, спиртните напитки и горивата).

На теория се счита, че огромното преимущество на облагането на потреблението е, че е данъчно неутрално и в по-малка степен пречи на икономическия растеж в сравнение с облагането на капитала и труда, защото по-малко обезсърчава инвестициите и спестяванията.

Графика: Институт за пазарна икономика

Ситуацията у нас е точно обратната на тази в развитите икономики в Западна Европа, които имат огромни преки данъци – върху доходите на физическите лица и върху печалбите на фирмите, които са силно диференцирани на принципа "богатите плащат повече".

По приходите от преки данъци България е на предпоследна позиция в ЕС – само преди Румъния. През 2019 г. те са били едва 5.8% от БВП при средно 13.3% за ЕС, показват данните на Евростат.

Освен това домакинствата плащат повече като абсолютна сума данък върху доходите в сравнение с фирмите, чиито печалби се облагат, но е факт, че и в ЕС бизнесът плаща далеч по-малко от гражданите. В България облагането на доходите на гражданите е донесло приходи от 3.3% от БВП през 2019 г., докато средно в ЕС този дял е бил 9.6%.

България има и най-ниското ефективно облагане на едрия бизнес в целия ЕС. Според Евростат ефективната данъчна ставка за едрите корпорации в нефинансовия сектор в България е едва 9% при средно 19.7% в ЕС. За сравнение, има държави с около 30-33% ефективно облагане на едрия бизнес.

Според последната публикувана от МФ средносрочна бюджетна прогноза, която е с данни към декември 2020 г. и в нарушение на закона не е актуализирана през 2021 г., тази година бюджетът очаква да събере от ДДС 11.2 млрд. лв. (9% от БВП), а от акцизи (върху горива, цигари, алкохол и др.) - 5.6 млрд. лв. (4.5% от БВП).

От данъците върху доходите на физическите лица МФ очаква да събере 4.3 млрд. лв. (3.5% от БВП), а върху корпоративните печалби на фирмите – 2.7 млрд. лв. (2.1% от БВП).

Третото голямо перо в бюджета са социалните и здравноосигурителни плащания, от които през 2021 г. се очаква приход от 11.7 млрд. лв. (9.4%), от които социалните вноски (за пенсия, безработица и др.) са 8.5 млрд. лв. (6.8%).

Общото данъчно-осигурително облагане у нас за 2021 г. според неактуализирания бюджет се равнява на очаквани приходи от 37 млрд. лв. (29.7% от БВП).

Това е дори под нивото от 2019 г. - 30.3% от БВП - периодът с най-актуалните налични сравнителни данни на Евростат за ситуацията в ЕС (27). Според тях средната данъчно-осигурителна тежест в съюза е била 40.1% от БВП. Това означава, че България събира с около една четвърт (25%) по-малко приходи от данъци и осигуровки в сравнение със средното за ЕС. Това поставя страната на четвърта позиция по най-ниско облагане в съюза – след Ирландия, Румъния и Литва.

Ако има болна тема на облагането у нас, това са социалните осигуровки.

България сериозно изостава от средноевропейските показатели и по тази линия. През 2019 г. постъпленията по това перо у нас са се равнявали на едва 8.9% от БВП при средно за ЕС ниво 13.1%. На всичкото отгоре въпросните 8.9% са рекорд за последните най-малко 13 години (откакто Евростат включва България в общата статистика). Факт е, че работодателите имат по-голям принос за внасяните осигуровки – те поемат около 2/3 от плащанията към бюджета, а домакинствата – 1/3.

Ако трябва да се обобщи, в България има почти наполовина по-ниски данъци върху труда и капитала на фона на средното за ЕС, но значително по-високо (с около 29%) облагане на потреблението. Разбира се, това заключение е на база на най-простата съпоставка на данните – според постъпленията от съответното облагане като процент от БВП, и не включва по-сложни икономически модели за ефективното данъчно облагане.

България сериозно изостава по линия на облагането на имуществото, при все че е държава с огромен дял на лична собственост върху недвижими имоти. От данъци върху имуществото у нас се събират нищожни суми – едва 0.8% от БВП (по данни за 2019 г.) при средно в ЕС 2.2%.

Промените в данък сгради обаче имат много висока политическа цена и общините много трудно се решават на повишение. Събираемостта също е несравнима с националните данъци. Единственият имуществен данък, който много общини не се колебаят да събират на максималната ставка, е този върху сделките с имоти. От време на време и у нас се лансира идеята за данък "богатство", но досега тя реално не е въведена.

България драматично се разминава с данъчната система на ЕС и по отношение на баланса при облагането с национални данъци, местни данъци и вноски за социалноосигурителните фондове. У нас централното правителство прибира 67% от данъците на фона на 46% средно за ЕС, а местната власт събира едва 2.9% при 10% в ЕС. Разбира се, в България има огромно неравенство между регионите и отделните общини, поради което се налага да има силна преразпределителна роля на държавата от по-богатите към по-бедните общини и именно това спъва децентрализацията.

Както България, така и Европейският съюз като цяло имат пространство за увеличаване на екоданъците. В момента реални постъпления в това отношение идват главно от акцизите върху горивата. Приходите от данъци, свързани със замърсяването (извън горивата за транспорта), обаче са нищожни – едва 0.1% в България и ЕС.

Именно по тази линия може да се очакват промени в следващите години по линия на европейското законодателство. От 1 януари 2021 г. бе въведен нов приходоизточник за бюджета на ЕС – вноски от държавите членки на базата на дела на нерециклираните пластмасови опаковки.

От 2018 г. насам обаче ЕК предлага и други идеи. Сред тях са данък върху вносните продукти, идващи от държава извън ЕС, която няма система за облагане на въглеродните емисии, а също и нов дигитален данък и данък върху финансовите трансакции. Обещанието е, че новите данъци няма да облагат директно гражданите.

Има ли пространство за промяна?

Въпреки че в последните 12-13 години у нас не е правена съществена данъчна реформа, гласове в тази посока не липсват.

Оценките на икономистите за резултатите от въвеждането на плоския данък върху доходите в България през 2008 г. са противоречиви. Икономистите с либертарианска философия твърдят, че данъкът от 10% за гражданите и фирмите се е отразил положително върху инвестициите и икономическия растеж, макар данните за ефекта да са силно опорочени от последвалата след 2008 г. глобална финансова и икономическа криза.

Привържениците на по-силна роля на държавата в икономиката смятат, че той се е оказал пречка за растежа и конвергенцията с ЕС, макар също да не разполагат със сигурни данни.

И докато първите поставят акцента върху икономическия растеж с аргумента, че той е от полза за всички, вторите са по-загрижени за неравенството, защото смятат, че ако липсва сравнително балансирано разпределение на благата в обществото, растежът за едни е развитие, а за други – изоставане.

Данните всъщност по-скоро потвърждават и двете тези. Въпреки изкривяването на числата заради глобалната криза, може да се каже, че драстичното сваляне и на двата данъка не доведе до предполагаемия срив на постъпленията в бюджета, дори напротив – след глобалната криза събираемостта непрекъснато се подобрява.

Графика: Институт за пазарна икономика

Другата теза обаче също е вярна – неравенството в България в последното десетилетие расте устойчиво и плоският данък вероятно има принос за това. Според данните на Евростат за коефициента на Джини, който измерва неравенството, България е абсолютен рекордьор по този показател, който е в устойчива тенденция към задълбочаване от поне десетилетие – от ниво около 35 през 2011 г. на около 40 през 2020 г. За сравнение, неравенството в ЕС е значително по-ниско – със среден коефициент 30. През 2019 г. не е имало държава в съюза с коефициент над 35.4.

В крайна сметка, след повече от 10 години практикуване на пропорционално подоходно облагане вече се оформя почти пълен политически консенсус за въвеждането на необлагаем минимум, който поне донякъде да компенсира регресивното данъчно облагане в момента.

Пет от шестте партии в последния парламент (всички без ГЕРБ) излязоха със заявки в подкрепа на необлагаемия минимум, независимо от сериозния приход, който ще загуби бюджетът при въвеждането му – 1 или 2 млрд. лв. в зависимост от параметрите на мярката.

Това, за което няма консенсус, е дали да се премине към по-високо облагане на високодоходните групи от населението като компенсираща мярка.

По официални данни на НАП, които са единствените меродавни за плащането на данъци, едва 8.6% от българите (към 270 000 души) получават доход над 2000 лв. на месец. Валидните аргументи срещу повишаването на облагането на по-добре платените работници са, че това би било демотивираща мярка спрямо работещите на светло, спрямо най-елитната част от работната сила на страната, че може леко да увеличи сивата икономика и да не доведе до очаквания приход в бюджета. Не по-малко валидни са и аргументите за увеличаване на ставката за доходите над определена сума: в развитите общества, за добро или лошо, богатите плащат повече; рискът от преминаване на официалните доходи на тъмно практически не е голям по много причини; приходът за бюджета от подобна мярка не е за пренебрегване. Така че решението е въпрос на политическа преценка за балансите в обществото.

Силите на статуквото

Хората с по-високи доходи като цяло не са склонни да плащат повече нито под формата на данък, нито под формата на осигуровки.

Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) многократно твърдо се е обявявала срещу дори леко покачване на максималния осигурителен доход – от 3000 лв. на 3600 лв., каквато идея имаше служебното правителство през лятото. На практика в момента облагането на доходите у нас е регресивно, тоест по-бедните плащат повече, а по-богатите – по-малко, именно заради неравната осигурителна тежест. Причината е, че възнагражденията над 3000 лв. на месец не се облагат с осигуровки за горницата над тази сума.

Някои финансисти твърдят, че и ДДС е регресивен данък, който облекчава богатите, защото те харчат много по-малък дял от дохода си за потребление.

Освен ИТ сектора, против повишаването на данъците са и представители на едрия бизнес в лицето на национално представените работодателски организации (АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ). През пролетта те излязоха с обща позиция в подкрепа на запазването на сегашната данъчна система на страната.

"Представителните на национално равнище организации на работодателите, чийто членове осигуряват работа на 82% от наети и създават 86% от брутната добавена стойност в България, сме твърдо убедени и категорично настояваме за запазване на настоящата данъчна система като условие за стабилност не само на бизнес средата, но и с оглед запазването на икономическата и обществена стабилност в България", пише в позиция на Асоциацията на организациите на работодателите в България. "Трябва да се запази плоският данък. Ние сме категорично против увеличаване на данъчната тежест, защото това ще увеличи сивия сектор и ще доведе до отлив на специалисти. Богат прост няма. Всеки ще търси вариант как да не плаща", коментира председателят на КРИБ Кирил Домусчиев през март тази година.

От политическите сили най-твърдо за запазване на статуквото по отношение на данъците, и особено на плоския данък в сегашния му вид и размер, без въвеждане на необлагаем минимум, се застъпва партия ГЕРБ. Според нея въвеждането на необлагаем минимум ще доведе до повишаване на ставката за средната класа, което не бива да се случва. Освен това ГЕРБ винаги е защитавала тезата, че социална политика трябва да се прави не през приходите (чрез различни данъчни облекчения и отстъпки), а през разходите. Идеята е, че данъците трябва да бъдат максимално неутрални, а подпомагането трябва да става през разходите и то само към наистина нуждаещите се.

Данъчното статукво се защитава и от част от т. нар. "партии на протеста". "Продължаваме промяната" например не предвижда промени в данъците, а само в събираемостта. Принципът е "не променяме данъците, но ги събираме." Не се предлага промяна във финансирането на здравната система, нито на пенсионната. Партията обещава "слизане от първото място по социално неравенство в ЕС", но, ако се съди по програмата ѝ, не смята да ползва данъчния инструментариум за тази цел.

Кой се бори за промяна?

И докато работодателите защитават действащия данъчен модел у нас, синдикатите от няколко години насам повдигат дебата за сериозна реформа.

КНСБ предлага България да въведе нов данъчен модел - "15:15:15". Той включва въвеждане на необлагаем минимум за личните доходи, повишаване на ставката на данъка върху личните доходи от 10% на 15%, вдигане на ставката на корпоративния данък също с 5 пункта – до 15%, както и намаляване на ставката на ДДС от 20% до минимума, разрешен от ЕС – 15%.

Според президента на синдиката Пламен Димитров в момента данъчната система у нас е несправедлива и увеличава неравенствата. Изчисленията на КНСБ сочат, че в резултат от промените бюджетът ще загуби приходи от около 5 млрд. лв., но в цялост ще облекчи домакинствата, включително по-заможните. В същото време 5 млрд. лв. е сериозна загуба за бюджета – това е приблизително годишният бюджет на сектор "Здравеопазване" в непандемична година.

Най-последователен застъпник на реформа в подоходното облагане е партията, чието правителство въведе плоския данък през 2008 г. - БСП. От години тя защитава идеята за прогресивно облагане с необлагаем минимум, но и по-висока ставка за хората с най-високи официални доходи.

В икономическата си програма "Демократична България" прави известен завой към по-силно застъпничество за интересите на по-нискодоходните групи от населението. Предлага се въвеждане на необлагаем минимум от 500 лв., но без повишаване на ставката за по-богатите. В същото време се предлага и сериозно завишаване на разходите на пенсионната система с цел постигане на 1000 лв. средна пенсия в края на мандата. Това обещание обаче е обвързано със спирането на корупционните разхищения, а не с повишаването на осигурителната тежест. По същата логика е заложено и увеличение на заплатите на учители, социални работници, санитари с 50% до края на мандата.

Макар че "запазването на съществуващия данъчен модел" е основна точка в програмата на "Изправи се", всъщност формацията предлага съществени, макар и не революционни промени: въвеждане на минимален необлагаем доход, равен на минималната работна заплата, покачване на прага за регистрация по ДДС от 50 000 лв. на 200 000 лв. на година, намаляване на облагането на едноличните търговци от 15% на 10%, въвеждане на такса върху "сделките с луксозни стоки" и др.

Всички данъчни промени, за които се застъпва партията на Слави Трифонов "Има такъв народ", са в посока намаляване на и без това ниската на европейски фон данъчно-осигурителна тежест в България без ясни компенсиращи мерки за загубения от бюджета ресурс. Най-сериозната промяна в програмата на партията е сваляне на осигурителната тежест с 3 процентни пункта, което вероятно ще усложни и без това разбалансирания след пенсионните увеличения през 2020 г. и 2021 г. бюджет на НОИ. Това предложение е съчетано с въвеждане на необлагаем минимум и семейно подоходно облагане.

ДПС все още не е публикувало предизборна програма за вота на 14 ноември.

ДДС – стъпка назад

Кризисната 2020 г. отвори дебат по тема, която практически бе затворена у нас през последните 10-15 години – за ставката на ДДС.

По едноличното разпореждане на тогавашния премиер Бойко Борисов след лобистки натиск от определени сектори, пострадали от кризата от Covid-19, депутатите от ГЕРБ, подкрепени от други партии, гласуваха за диференцирана ставка на ДДС от 9% за някои стоки и услуги: ресторантьорските и кетъринг услугите, бирата и виното, сервирани в заведенията, доставките на храна, книгите, бебешките храни и памперси, туроператорската и турагентската дейност, фитнесите и другите спортни услуги.

Оказа се, че отстъпката не е оказала значим негативен ефект върху бюджета. Директните данъчни разходи за нея бяха оценени наскоро от Министерството на финансите на едва 91 млн. лв. Ако се погледне обаче косвеният ефект от кризата с Covid-19 – прехвърляне на потреблението от сиви сектори като този на заведенията към браншове, работещи предимно на светло, може да се предполага, че този процес има дори позитивен ефект и принос за силния резултат по отношение на събираемостта на ДДС през 2020 г. - 700 млн. лв. (10.3%) ръст на приходите от ДДС от сделки в страната. Същото важи и за странния ръст на потреблението през кризисната година – 3.8% спрямо 2019 г. по данни на Националния статистически институт.

Независимо че директният ефект от диференцираните ставки на ДДС не е тежък за бюджета, той е силно отстъпление от принципа за данъчна неутралност. Освен това, по признание на самия ресторантьорски бранш мярката се възприе като помощ за бизнеса, който прибра за себе си данъчната отстъпка и отказа да намали цените за потребителите. Затова свалянето на ставката на ДДС е стъпка, която в много ограничени случаи постига ефекта да облекчи крайния потребител.

Тъй като отстъпката бе въведена с краен срок – до 31 декември 2021 г., бъдещото 47-о Народно събрание трябва да реши дали тя да се запази за постоянно. Служебното правителство вече предложи удължаване на срока.

При всички случаи обаче политиката на раздробяване на и без това сложната за администриране ДДС система върви в обратна посока на тази, която преследва Европейският съюз. След години на прилагане на диференцирани ставки съюзът ще се опита да ги премахне до 2030 г. "При положение че политиката на ЕС е до 2030 г. всички диференцирани ставки да бъдат премахнати, няма да бъде добра практика България да въведе нови", обяви през септември бившият служебен министър на финансите Асен Василев. Неговият приемник Валери Белчев обаче предложи удължаване на срока на диференцираната ставка.

Осигуровките – "кутията на Пандора"

От няколко години насам дебатът за нивото на осигурителната тежест у нас е практически замразен, защото когато и да се отвори, той предизвиква тежки политически бури.

Равнището на здравната вноска от 8% не се обсъжда, след като през есента на 2018 г. тотално се провали последният засега по-съществен опит за публичен дебат по темата за промяна в модела на финансиране на здравеопазването. Финансистът от ГЕРБ Кирил Ананиев, която тогава бе здравен министър, не успя да убеди обществото за включването на допълнителна здравна застраховка в частния стълб.

Политическите сили упорито се пазят и от горещия картоф в социалното осигуряване. След реформата в пенсионната система от 2015 г. и покачването на пенсионните осигуровки с по 1 процентен пункт през 2017 г. и 2018 г. системата и бюджетът на НОИ започнаха да се стабилизират, но огромният ръст на разходите покрай неколкократното повишение на пенсиите през 2020 г. и 2021 г. отново разклатиха баланса (2.3 млрд. лв. са допълнителните разходи само през 2021 г.).

Пазарът на труда у нас продължава да допуска огромен дял на сивия сектор, като недекларираната заетост остава на ниво от около 30% според Асоциацията на индустриалния капитал в България. Главно административни мерки (повишаване на минималните осигурителни прагове, раздаването на Covid помощи на база на декларирания осигурителен доход), а не пазарни стимули водят до по-съществено изсветляване на доходите – и съответно до плащане на повече осигуровки.

Социологическите проучвания обаче показват, че за разлика от данъците, ставките и склонността на плащане на здравните и социалноосигурителните вноски са много директно свързани с удовлетвореността от ползваните услуги. "Недоверието в пенсионната система и недоволството от здравеопазването са двата ключови фактора хората да не желаят да бъдат осигурявани", сочат редовните проучвания в проекта на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) за борба със сивия сектор на пазара на труда. Затова при обсъжданията в работната група се появяват екзотични идеи като тази работниците да поемат 100% от осигурителните вноски срещу повишаване на брутната заплата.

Засега консенсус за промяна в каквато и да е посока на социалните или здравните вноски няма.

---