Някои грешни концепции за мерене на успеха на едно правителство

Меренето на успеха в живота е доста субективна концепция. В много случаи представата на отделните хора за успех или неуспех е различна.

Когато става въпрос за оценка на работата на едно правителство, нещата изглеждат дори по-сложни. Различни представители на администрацията всекидневно ни засипват с данни и информация, които според тях би следвало да се тълкуват като успех за работата им.

С този материал авторът не претендира и дори не цели да обхване целия дебат по темата, а представя някои свои възгледи.

Някои грешни концепции за оценка на работата на правителството

1/Липсата на внос на жито - повод за гордост.

На няколко пъти през 2002 г., представители на Министерството на земеделието с "гордост" заявиха, че "България е единствената страна от черноморския регион, която не внася жито". Обаче в последствие, се наложи такова да бъде внесено. След като през едната година липсата на внос се отчита като успех, би следвало през следващата да бъде отчетен проблем, провал или нещо такова. Самият критерий е направо странен, най-малкото защото производството на жито в голямата си част е в частни ръце и зависи от климатичните условия, така че ролята на правителството е неясна.

Друго възможно тълкуване е, че поради държавната намеса в сектора посредством субсидии "нещата се развиват добре и няма необходимост от внос" (през първата година). След като през втората година въпреки субсидиите се "налага" внос, следователно правителствената политика, по критериите на самото министерство, не постига целите си.

Една малка икономика като България е съвсем естествено да бъде нетен вносител за редица стоки. В условията на висока степен на свобода на търговията, производителите се ориентират към отрасли, в които имат някакво конкурентно преимущество.

2/ България - енергиен център на Балканите.

Когато става въпрос за енергетика, всички в България, незнайно защо, изключват икономическата логика. Така например понятия като важен, стратегически, структуроопределящ и др. се използват с повод и без повод, а същевременно се обръща много малко внимание на добавената (загубената) стойност, печалбата или загубата. Нещо повече, на нас икономистите от различни места ни се обяснява, че тъй като отрасълът е "твърде важен", не е възможен или необходим анализ ползи/разходи. Правителството реши да строи АЕЦ Белене, без да представи пред обществото предварителен анализ на очакваните икономически резултати.

Износът на електроенергия сам по себе си не трябва да се разглежда като успех и съответно вносът като неуспех. В случая е важно дали се отчитат всички разходи в крайната цена (амортизационни, екологични и др.) и каква е добавената стойност от сделката. Когато обаче принципът е бартерен и плащането е посредством строителството на "язовир някъде из България", неяснотата става още по-голяма и съмненията за икономическата целесъобразност - още по-основателни.

3/ В редица случаи правителството отчита растежа на частния сектор като свой успех.

Тъй като държавата определя "правилата на играта" на дадена територия, би било по-коректно да се говори за промените в средата за бизнес чрез правителствени решения (причини), а не за резултатите на бизнеса (следствие). Например, за даден период "постижение" на правителството може да бъде - намаляване на данъци, опростяване на процедури, либерализиране на даден сектор, което създава предпоставки за по-висок растеж на частния сектор.

4/ Бюджетът създава работни места.

Държавата не разполага с други средства, освен тези, които събира от данъкоплатците или посредством заеми. В този смисъл, държавният бюджет е инструмент за финансиране на публични блага и за преразпределяне на средства от едни данъкоплатци към други. Тоест тезата, че бюджетът създава работни места предполага, че отнемането на доход от една част от обществото и прехвърлянето му към друга увеличава общата заетост.

При всички положения обаче горната концепция има твърде противоречив, направо спорен характер. Отнемането на доход от производителната част на обществото потенциално означава по-бавно разрастване на бизнеса и по-малко работни места. Увеличаването на плащанията към безработни и създаването, най-вече, на временна заетост има за ефект нарастване на търсенето на помощи (средства) от държавата. Тоест като цяло, ефектът е по посока на намаляване стимулите за създаване на стойност и нарастване на стимулите за преразпределение. В дългосрочен план, това е твърде вероятно да означава по-малко работни места и по-висока безработица.

5/ Бизнесът и гражданите "изяждат" спестяванията, а държавата ги инвестира "по-добре".

В редица случаи правителството въвежда нов данък или квази-данък с мотивацията, че предпазва бизнеса или индивидите от недобросъвестни партньори или дори от собствената им некомпетентност. В определени случаи дори се изтъква аргументът, че това е начин за акумулиране и инвестиране на средства от държавата, които в противен случай биха били "изядени". Погледнато от друг ъгъл, горната теза предполага, че администраторите и чиновниците, които преразпределят, ще вземат по-добри решения от хората и фирмите, които на практика създават богатството.

Когато дебатът навлезе в тази област, винаги си спомням за част от реч на Милтън Фридман, който казва, че "Ако харчиш собствените си пари за себе си, загрижен си за това колко и как харчиш. Ако харчиш свои пари за някой друг, все още те интересува колко харчиш, но в някаква по-малка степен те е грижа как се харчат тези пари. Ако харчиш парите на някой друг за себе си, не се интересуваш много колко харчиш, но много важно е как ги харчиш. Ако обаче харчиш парите на някой друг за някой друг, не те е грижа нито колко, нито как харчиш."

Вместо заключение

Тези и други примери са показателни затова, че представителите на правителството винаги се опитват да представят много факти и обстоятелства като свой успех пред обществото. В редица случаи участието или казано по друг начин, приносът на правителството е неясен. Това се прави, за да създаде впечатление сред избирателите за активност и ангажираност.

От началото на прехода има няколко понятия, които изключително много се използват от всички политици - борба с бедността, социален бюджет, социално правителство (или нещо друго, което е социално). За всички тях е характерно, че никой не може да каже какво точно означават, но за сметка на това звучат обнадеждаващо "в ушите на избирателите".

Ситуацията не изглежда да се е променила и занапред ще продължават да бъдат по-важни обещания като - по-високи пенсии и заплати в бюджетната сфера или нови социални плащания, отколкото завършване на приватизацията или либерализиране на някои отрасли. Хората, които създават стойност, са малцинство в България, а правилата се определят от мнозинство, което цели преразпределяне на доход, така че и за в бъдеще повечето от посланията на политиците ще бъдат насочени към преразпределителното мнозинство, което ще определя и "правилата на играта".

Още от Бизнес

Какво се крие зад истерията с "отнемането и продаването на деца"?