Някои куки са много лоши мутри

Горещи страсти и обществени бъркотии, като настоящата с разпространението на специални разузнавателни средства (СРС), опитващи да уличат българския президент в престъпление, следва да се консумират охладени. И ето, отминаха няколко дни и по всичко личи, че прокуратурата не може да обясни как и защо са произведени тези СРС-та. Освен като основание главният прокурор Гешев да иска тълкуване от Конституционния съд за това дали президентът може да бъде разследван по време на мандата си, те очевидно преследват и друга особена цел. Но, уважаеми читателю, молим за твоето търпение и снизхождение към написаното от нас, а то накратко е следното:

Въпросът за това дали президентът и вицепрезидентът носят наказателна отговорност е повече от ясен. Тълкуване се иска и допуска в изрично предвидени хипотези – ако нещо е неясно, неразбираемо или има двусмислие как да се приложи.

На първо място, лаконично и недвусмислено чл. 103 от Конституцията гласи, че "президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията."

Тоест президентът има абсолютен имунитет по време на мандата си – не може да бъдат задържан и срещу него не може да започне наказателно преследване. От това следва, че президентът има функционален имунитет и всичко, което извърши в изпълнение на своите президентски функции го прави наказателно неотговорен докато трае мандатът. Основание за това да му бъде търсена отговорност са само държавната измяна и нарушението на Конституцията. Под държавна измяна се разбира, описаното в раздел първи от Наказателния кодекс. Следва да се отбележи, че и не всяко престъпление е нарушение на Конституцията. Това е и смисълът да се ползва от имунитет президентът, предвид специфичната му роля и дейност като държавен глава – да не се дават поводи да бъде уязвен на всевъзможни основания от други лица и държавни институции.

Практически, до наказателно преследване може да се стигне след като е извървяна процедурата по основния закон:

обвинение по искане на една четвърт от народните представители и за това са гласували две трети от тях и с това обвинение е сезиран Конституционният съд,

ако КС се произнесе за отстраняването на президента.

И едва след като бъде отстранен и съответно отпадне имунитетът му, прокуратурата може да започне действия по разследване и обвиняване. Това твърдение е застъпено и от правната доктрина в лицето на действащия председател на Конституционния съд Борис Велчев (вж. монографията му "Имунитетът по Наказателното право").

Поради това може да се разглежда повече от критично доколко Гешев е трябвало да ангажира КС. След като все пак дело е образувано, Конституционният съд може да реши, че то е недопустимо дори в хода на самото производство по тълкуване. На второ място, самият КС има практика по въпроса (вж. Решение № 25 от 21 декември 1995 г. по к. д. № 27/95 г.):

"Нарушение на Конституцията може да бъде извършено както с правни актове, така и вербално. Но отговорността на президента за нарушение на основния закон може да бъде обсъждана само в рамките на производството по чл. 103 от Конституцията за всеки конкретен случай. Тя не може да бъде предмет на едно тълкувателно решение. Поради особената важност на проблема конституционният законодател е създал една специална сложна процедура (чл.103, ал.2 и 3), по който ред единствено Конституционният съд, в изпълнение на правомощията си по чл.149, ал.1, т.8 от Конституцията, може да разгледа повдигнато обвинение срещу президента или вицепрезидента. Само в това производство може да се констатира дали със свои актове и действия те са нарушили Конституцията."

Въпросът е защо действащ главен прокурор и екипът му не знаят всичко това, а ако знаят - защо си позволяват да уязвяват президентската институция. За търпеливия читател ще отбележим, че Конституционно право се е учило в полицейската школа в Симеоново, напоследък основен източник на кадри за висши постове в съдебната власт, чийто възпитаник е и Гешев.

Отговор на въпроса защо точно сега прокуратурата се изправя срещу президентството може да ни даде контекстът, а той е следният:

Президентът повдига въпроса за статута на Националната служба за охрана, а темата е повече от чувствителна както за управляващите, така и за поддържащите мнозинството им в НС политически уж опозиционери.

Президентът отваря конституционния дебат, което само по себе си е забележителен държавнически акт, с цел да намери решение на дългогодишните проблеми в областта на съдебната власт. А тези проблеми се изразяват в недостатъчната защита на независимостта на съдиите и тоталната липса на контрол над работата на прокуратурата и в частност на главния прокурор. Съгласно изнесените към момента обстоятелства Радев преследва легитимна цел – да упражни свое конституционно правомощие за промяна на Конституцията.

По темата за реформа на прокуратурата президентът остава сам – не виждаме конкуренция на идеи, нито от страна на имащите инициативата управляващи от ГЕРБ, нито от страна на БСП. Парламентарно непредставените партии също не излизат с предложения.

И тук идва въпросът за отговорността на главния прокурор и прокуратурата

Към настоящи момент Европейската народна партия (да не се бърка с ЕНП в Европарламента) сезира прокуратурата със сигнал относно действията на главния прокурор и наблюдаващия прокурор. Противозаконното разпространение на СРС е престъпление според чл. 145 а от Наказателния кодекс. Инициативата "Правосъдие за всеки" отправиха сигнал до компетентния да търси дисциплинарна отговорност Висш съдебен съвет. Очевидно е, че има достатъчно данни и законен повод за разследване на действията на главния прокурор има. Но ясна и приложима законова процедура няма. Сега може да се разбере защо познатите партии бяха против конституционната реформа от 2015 г. И защо ГЕРБ мотаят този проблем - ту с питания до Венецианската комисия, ту до Конституционния съд, без здрав аргумент, подменяйки препоръки, истеризирайки по знайни и незнайни медии.

Сред публично представените тези относно случая Гешев-Радев е добре да се намери място и за следните въпроси:

1. Гешев не изглеждаше автентично мотивиран да бъде главен прокурор. Какво го тласна да приеме номинацията, така и не стана ясно докрай. Това, че е трябвало да оправдае доверието на номиниралите го колеги, не беше убедителен аргумент на фона на клетвите няколко месеца по-рано, че никога не би участвал в такова мръсно състезание. Предвид как традиционно се вадят готови разследвания на трупчета, остава въпросът дали и неговата мотивация не е била "вдъхновена" от някоя папка или СРС?

2. Ако горната хипотеза е вярна, защо сме сигурни, че той действа самостоятелно, а не изпълнява просто една поръчка? Все пак президентските избори идват скоро. Може би сред кандидатите ще открием и "мотиваторът" и ще сме свидетели на поредния "предизборен трик" (по Божидар Лукарски).

3. При внимателно вглеждане кои са заместниците на Гешев откриваме, че през 2016 г. настоящият му заместник Красимира Филипова е била зам.-министър на правосъдието на Екатерина Захариева. Явно кадри на ГЕРБ укрепват властта на Гешев. Как за някои магистрати това, че техни близки някога са членували в политическа партия е проблем, а за други, които са заемали политически длъжности не е проблем? Очевидно има такива, които, за да пораснат в кариерата, извървяват тежкия път на закона, а на други просто им върви в живота. Има още много такива примери, включително и на действащия зам.-министър на правосъдието Ахладова.

4. Вместо да избоде очи обаче, Гешев (и този, който ползва или се опитва да ползва прокуратурата) ще изпише вежди. Ако това е най-тежкото обвинение, което могат да измислят на Радев, излиза, че той е изключително принципен мъж, който нарушава (ако го нарушава) веруюто си само в името на любовта! Да не забравяме и, че президентът се ползва с най-високото ниво на доверие от гражданите и подобна история само ще налее в рейтинга му. А на Гешев се налага да събужда нищожно ниското доверие в прокуратурата с обещание за високи пенсии – явно популистките акции не са достатъчни.

*Заглавието е заимствано от песента "Колега" на "Ъпсурт" Mediapool препечатва публикацията от сайта на Института за пазарна икономиката без редакторска намеса.