Някои жени в Иран свалят хиджаба, но хардлайнерите отвръщат със строги контрамерки

Най-елементарно действие като ходенето по улиците се е превърнало в демонстрация на несъгласие за една млада иранка, която често се движи из Техеран без задължителния шал на главата или хиджаб.

При всяка крачка тя рискува да бъде подложена на тормоз или дори бъде арестувана от иранската "морална" полиция, чиято работа е да налага спазването на строгите изисквания към облеклото, наложени след ислямската революция от 1979 г.

"Трябва да призная, че това наистина всява много, много страх", казва 30-годишната консултантка по пожарна безопасност в аудио съобщение, изпратено по Уотсап, пожелала да остане анонимна, защото се опасява от последиците.

Но тя не губи надежда и казва, че според нея за властите става все по-трудно да потушат протестите, към които се присъединяват все повече жени. "Те тичат подире ни, но не могат да ни хванат. Затова сме уверени, че ще има промяна", казва тя.

Дебатът за хиджаба допълнително поляризира иранците във време, когато страната изнемогва под натиска на безпрецедентните санкции на САЩ, наложени след като администрацията на Тръмп се изтегли миналата година от ядреното споразумение, сключено през 2015 г. между Иран и шестте световни сили. Не е ясно доколко правителството може да наложи задължителното носене на хиджаб в условията на болезнена икономическа криза, включително срив на националната валута и растящи цени на жилищата.

Има почти анекдотични свидетелства как все повече жени се опълчват на дрескода, опитвайки се да предефинират "червените линии" и тествайки реакцията на управляващото шиитско-мюсюлманско духовенство и неговите агенции за сигурност. За девет дни репортер на АП преброи около две дузини жени на улицата без хиджаб, главно в заможните квартали на Техеран - в мол, парк край езеро, хотелско лоби.

Много други жени, без да стигат до крайно предизвикателство срещу канона, предпочитат да използват свободно падащи цветни шалове, които не покриват съвсем косата. Дори на големия техерански пазар, посещаван от много жени в традиционно облекло, повечето купувачки носят тези най-обикновени шалове. Не малко жени все пак са скрити под традиционните чадори - черни роби от глава до пети и плътно стегнати забрадки.

Борбата срещу задължителните хиджаби стана главна тема в медиите за първи път през декември 2017 г., когато на улица "Иранска революция" една жена се качи на електроразпределително табло и развя хиджаб, завързан на пръчка. Оттогава са задържани 40-ина протестиращи жени, като 9 от тях все още са в ареста, каза Масих Алинеджад - иранска активистка, която сега живее в Ню Йорк.

Въпреки опитите да бъдат усмирени протестиращите, публичният дебат по темата се засилва, особено в социалните мрежи. Миналия месец популярно онлайн видео показваше как агент по сигурността сграбчва незабрадено момиче в юношеска възраст и го бута в полицейска кола. Случаят предизвика масови критики.

Президентът Хасан Рохани и иранският върховен лидер аятолах Хаменей са за по-мек подход към жени, които не спазват официалните изисквания към облеклото. С разпадането на ядреното споразумение обаче хардлайнерите, които са против такова "смекчаване на линията", стават по-влиятелни. Те призовават за строги наказания, дори за бой с камшик, с аргумента, че ако се позволи на жените да показват косата си, това ще доведе до морален упадък и разпадане на семейства. Съдебната система неотдавна призова иранците да съобщават за жени без хиджаби, като изпращат снимки и видеоклипове на определени сайтове в социалните мрежи.

"Колкото повече жените се обличат по открито сексуален начин, толкова по-малко социален мир има, като в същото време расте и престъпността", каза Мину Аслани - шеф на женската секция на полувоенната групировка "Басидж", говорейки на митинг миналата седмица.

На друга сбирка бяха дошли няколко хиляди жени в чадори. Една от тях държеше плакат с надпис: "Доброволното носене на хиджаб е заговор на врага".

Реформаторски настроената депутатка Парванех Салахшури казва, че принудата не дава резултат. "Както виждаме, моралната полиция се проваля", казва депутатката, която носи само забрадка (хиджаб) поради религиозни убеждения. Според нея промяна на правилата за хиджаба по законодателен път е малко вероятна поради наличието на парламентарни ограничения. Вместо това, смята Салахшури, жените трябва да подемат кампания на ненасилствено гражданско неподчинение. Тя предупреждава, че това е бавен и труден процес, но добавя, че "иранските жени не са се отказали от борбата".

Проучване на парламентарния социологически център от 2018 г. показва, че повечето жени носят обикновен хиджаб, а само 13 на сто предпочитат чадора. Настроенията се променят. През 1980 г. две трети от анкетираните са смятали, че жените трябва да носят хиджаб. Днес по-малко от 45 на сто одобряват намеса на правителството в този въпрос, констатира проучването.

Иран е бил свидетел на няколко вълни от антиправителствени протести, включително и изблика на гняв след изборите през 2009 г., които според мнозина бяха "откраднати" от хардлайнерите. Най-често протестите са предизвикани от икономически несгоди.

Активистката Алинеджад смята, че кампанията срещу принудителното носене на хиджаб има символично значение, защото задължителното покривало на главата е "символ как иранските управници държат цялото общество за заложник". През последните години тя качва в интернет видеоклипове и снимки на активистки, включително жени, които сами заснемат на видео как вървят по улиците с непокрита глава. Тя казва, че получава над 20 кадъра на ден, но качва в мрежата само няколко.

Такива активистки несъмнено поемат рискове. През март адвокатката правозащитничка Насрин Сотудех, която често е защитавала протестиращи жени, бе осъдена на 38,5 години затвор, от които трябва да излежи 12, според нейния съпруг.

През април активистката Ясаман Ариани, нейната майка Монирех Арабшахи и Моджган Кешаварз бях арестувани, след като качиха видео, показващи самите тях без хиджаби в метрото на Техеран. На кадрите се вижда как те раздават цветя на пътничките и говорят за деня, когато жените ще имат свободата да избират.

В понеделник "Амнести интернешънъл" заяви, че иранските власти използват задържане в пълна изолация (без право на свиждания и дори в тъмнични килии), продължителна изолация в единични килии и заплахи срещу членове на семействата, за да принудят задържаните активистки да се откажат от опозицията си срещу принудителното забраждане чрез записани на видео "признания". Според Амнести, от април досега са засечени шест такива случая.

По БТА