Няколко аргумента за професионална армия

През миналата седмица отново беше повдигнат въпросът за това каква трябва да бъде българската армия. Въпреки усещането за консенсус в обществото, че тя трябва да бъде изцяло професионална, все още има привърженици на настоящия модел и реформата се забавя.

Задължителната военна служба представлява принудително изпълнение на работа, която иначе или не би била свършена доброволно, или не на тази цена, която се заплаща, или и двете. Тя е един вид крайно ограничаване на правото на човешка свобода, граничеща с робство, тъй като лишава хората от възможността сами да управляват своите действия.

Негативните ефекти от военната служба са няколко:

• Загуба на доход за тези, които имат работа;
• Загуба на работно място, защото освен в държавните учреждения запазването на работата по време на военната служба е много трудно;
• Разходи за намиране на работа;
• За безработните - пропуснато време за търсене на работа;
• Някои млади безработни хора не са наемани на работа тъй като не са отслужили военната си служба;
• Деквалифициране по време на службата и загуба на възможност за повишаване на квалификацията и придобиване на професионален опит;

Всички тези аргументи подсказват недвусмислено, че задължителната военна служба трябва да бъде отменена и да се премине към професионална армия.

Не трябва да се забравя, че за всеки войник има алтернативен разход - това е доходът, който би бил изработен от него ако не съществуваше задължителната военна служба. Към момента средният набор на година е около 23 000 души на възраст между 18 и 27 години. Голяма част от тези хора се опитват да избягнат казармата като я отложат или по някакъв начин докажат, че са неспособни да служат. В момента най-достъпната възможност е висшето образование. От една страна то е сравнително достъпно, тъй като таксите за обучение не са много високи. От друга страна хората с висше образование служат шест вместо девет месеца. Разбира се, висшето образование не се придобива само заради военната служба, но безспорно тя е много силен стимул в това отношение.

След като хората приключат със своето образование е нормално те да се опитат да започнат работа. В групата на мъжете от 18 до 27 годишна възраст до голяма степен неучастието в работната сила е поради това, че те са ученици или студенти и следователно ако те веднъж завършат е логично да започнат да работят. Ето защо за да елиминираме влиянието на военната служба ние приемаме, че процентът на хората, които биха работили, ще е както в групата от хора на възраст между 30 и 50 години. При това младите хора имат по-малък стимул да участват в регистрираната икономика, тъй като за тях не е толкова важно социалното осигуряване, а доходът, който ще реализират веднага. Също така някои от тях могат да бъдат наети на по-ниска от минималната работна заплата поради по-малките си умения и липсата на опит и по този начин също не биха участвали в официалната статистика. Ето защо според нас процентът на младите хора, които биха работили ако липсваше задължителната военна служба е 75%. Следователно от тези 23 хил. остават 17 250 души, които биха работили и произвеждали стойност. Средната добавена стойност на работещ в икономиката за 2003 г. е около 10 470 лв. на година. Както посочихме вече, по-младите хора вероятно имат по-малки умения и способности от средното за икономиката, но все пак за тях е характерно по-бързото възприемане от по-възрастните, а също така и по-доброто познаване на новите технологии, които дават възможност и за по-висока производителност. Така че според нас стойността, която те биха произвели ще е около 80% от средната - т.е. 8376 лв. на година. Следователно тези 17250 души за една година биха произвели около 144.4 млн. лв., които обаче са загубени за икономиката поради наличието на задължителна военна служба.

Средният растеж на брутната добавена стойност е около 4% годишно през последните 5 години. Следователно бихме могли да предположим, че тя ще продължава да расте с такива темпове. Дисконтовият процент за българската икономика е около 10%, тъй като това средният лихвен процент по новоотпуснатите кредити в икономиката. Следователно настоящата стойност на несъздадения доход в икономиката за следващите 10 години поради съществуването на задължителна военна служба е 1.016 млрд. лв., което е около 2.9% от БВП за 2003г.

При въвеждането на професионална армия възниква въпросът каква трябва да бъде нейната численост. Естествено, че професионалните войници са много по-добре подготвени от наборниците, а също така и по-мотивирани, тъй като те са направили свободно своя избор да участват в армията. При определянето на броя на войниците е логично да разгледаме състоянието на армиите и разходите в страните-членки на НАТО, както и някои от най-добрите практики в тази област по света.

Реформата в армията има за цел оптимизиране на разходите като стремежът е за понижаване на относителния дял на текущите разходи за издръжка и на разходите заплати за сметка на увеличаване на капиталовите разходи, които биха дали възможност за модернизация на морално остарялото въоръжение, за по-голяма мобилност и гъвкавост и следователно по-голяма способност за реакция в случай на нужда.

Като добър пример за България можем да посочим Холандия, където въоръжените сили са около 0.32% от населението. Това означава армия от около 24 хил. души., която според нас е напълно достатъчна за нуждите на страната в момента. Според изследване на ген. Аню Ангелов през 2001 г. за цялостната издръжка на един професионален войник са нужни около 8240 лв. годишно. Поради инфлацията и икономическия растеж ние приемаме, че разходите са се увеличили оттогава и за 2005 ще са 10800 лв. (допускаме нарастване от 7% годишно). За офицерите и сержантите допускаме, че разходите са със 70% по-високи отколкото за обикновените войници. При армия от 24 хил. души и равен брой офицери и сержанти, от една страна, и обикновени войници, от друга, общите разходи възлизат на около 350 млн. лв. - около 39.2% от предполагаемите военни разходи за 2005г., което според нас е един процент, съвместим със стандартите на НАТО.

Холандия е добър пример и по отношение на персонала като процент от работната сила - 0.9%. По-малката численост на армията води и до по-ниски разходи за нея, които са 1.6% от БВП. Освен това страната е близка по население с България и затова е по-лесно съпоставима с нея.

Като най-добра практика в от страните-членки на НАТО се откроява Канада. Тя е лидер по всички показатели като въоръжените сили са 0.19% от населението, общият военен персонал е 0.5% от работната сила, а разходите за отбрана са 1.1% от БВП. Тези резултати могат да бъдат цел за България, където според последните данни армията е 50 хил. души, които са около 1.5% от работната сила, а разходите за отбрана са около 2.6% от БВП. Тези показатели чувствително биха се подобрили ако се приеме предложението ни за армия от 24 хил. души.

Вероятно възниква въпросът дали една армия от 24 хиляди души би била достатъчна за изпълнение на задачите, които ѝ се поставят. Едно сравнение е показателно в този смисъл. В Нова Зеландия армията се състои от 13 015 души, което е почти два пъти по-малко от цифрата, която предлагаме за България. Въпреки това, новозеландската армия участва в момента в 20 умиротворителни мисии на територията на целия свят. Същото се отнася и за Ирландия - с 12 500 души армия тя участва в почти 20 мисии по света. С други думи, няма основания да се смята, че числеността на армията от 24 хиляди е недостатъчна за България.

В заключение можем да кажем, че професионалната армия е необходимост за България - алтернатива просто липсва и колкото по-бързо се премине към такава, толкова ползите за сигурността и икономиката на страната ще са по-големи.