Няколко медицински дружества са галеници на фармацевтичната индустрия

Фармацевтичната индустрия спонсорира голям брой лекари у нас, повечето с малки суми за участие в конгреси и регистрации, вариращи между няколокостотин до 3000-4000 лева в масовия случай, като максимумът, който са получили единици лекари е около 15 000 лева. Наред с това десетки и дори стотици хиляди левове фармацевтичната индустрия е наляла в здравни организации като различни медицински дружества и дори съсловната лекарска организация Български лекарски съюз (БЛС). Впечатление прави, че галеници на фармацевтичните фирми са няколко медицински дружества в специалности, известни с високия разход за лекарства, който генерират от бюджета на здравната каса.

Това ставя ясно от първото оповестяване на спонсорствата на фармацевтичната индустрия към медицинското съсловие, произтичащо от приетия през 2013 година Кодекс за оповестяване, който цели по-голяма прозрачност на връзките между медиците и фирмите.

Преди дни от бранша обявиха, че през миналата година компаниите са дали 21 милиона лева за спонсорство на лекарите, още 150 млн. лева са отишли в съсловието чрез финансиране на клинични изпитания. Вероятно около една трета от действащите лекари у нас или около 10 000 души са били подпомогнати по един или друг начин, но точният им брой не е ясен, тъй като един лекар може да е в списъците на по няколко компании, какъвто е примерът с медицинските дружества. Какво обаче се крие зад обобщените данни?

До 15 000 лева стигат сумите за един лекар

Най-щедрите суми за пътувания и хонорари на един лекар идват от компаниите "Астра Зенека" (15 444 лева), "Новартис"(15 242 лева); (12 511 лева).

По-често спонсорството за командировки е от порядъка на 3000-4000 лева, като най-много лекари са подпомогнати с до 1000 лева, показват справките на компаниите. Тези данни обаче са валидни за 60% от спонсорираните лекари, които са се съгласили имената им да бъдат оповестени.

Когато лекар откаже името му да бъде публикувано, компанията обявява само обобщени суми.

Пари при пари отиват

Големите суми обаче отиват при медицинските дружества, които впоследствие разпределят средствата между свои представители и тепърва предстои да се повдигне завесата за какво се изразходват. От отчетите на компаниите става ясно, че има дружества любимци на по няколко компании, които са прибрали за миналата година над 150 000 лева.

Такъв е примерът с Дружеството по неврология, което се спонсорира едновременно от поне четири компании - “Мерк“ (Merck) - 18 842 лева, “Санофи“ - 42 930, “Пфайзер“ - 58 674, “Байер“ -31 782. Щедрото финансиране от индустрията обяснява и притесненията на Дружеството по неврология, изразени по-рано в писмо до Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България , че обществото ни не е узряло да получи тази информация.

Друг фаворит на фармацевтичната индустрия е Дружеството по ревматология – специалност, в която в последните години навлизат нови и скъпи биологични медикаменти, които все по-масово се изписват от лекарите за сметка на старите и по-евтини терапии. Разходите на здравната каса за лечение на ревматологични заболявания са нараснали шест пъти от 2012 година насам. Същевременно експерти изразяват сериозни съмнения, че не винаги скъпите медикаменти се предписват при необходимите показания.

На този фон Дружеството по ревматология, обединяващо лекарите от тази специалност, е получило над 220 000 лева от поне четири компании: “ГлаксоСмитКлайн“ - 64 800 лева; “Абви“ - 91 663 лева; “Рош“ - 42 758 и “Пфайзер“ - 23 460.

Слабост на фармацевтичните компании са и множеството медицински дружества в областта на кардиологията. Така например през миналата година “Мерк“ е дарила 163 780 лева на Фондация академия кардиология. Освен това от различни компании с по няколко десетки хиляди левове са спонсорирани Дружеството на кардиолозите и Дружеството по интервенционална кардиология. Дружеството по дерматология също е сред щедро спонсорираните от фармацевтичните фирми.

Фирмите са спонсорирали още болници, местни сдружения на общопрактикуващи лекари, лаборатории и други здравни организации. Така например “Рош“ е дарила 241 000 на лаборатория "Цибалаб", а “Новартис“ е дарила 259 772 лева на Специализираната болница за активно лечение на хематологични заболявания (СБАЛХЗ).

Според всички действащи морално-етични кодекси спонсорството на фармацевтичните компании е безвъзмездно и няма обвързване с изписването на конкретно лекарство от страна на лекарите, но участници в системата свидетелстват неофициално, че неетични практики има.

И Лекарският съюз разчита на помощи от индустрията

Няма как да не направи впечатление, че на спонсорството на фармацевтичния бранш разчитат и съсловните организации на лекарите и фармацевтите – Българският лекарски съюз и Българският фармацевтичен съюз.

През миналата година БЛС е получил 25 500 от “ГлаксоСмитКлайн“ и 65 000 от "Новартис", с които финансира стипендиите на млади лекари. Отделен въпрос е дали организацията, която се издържа от членския внос на близо 30 000 лекари, се нуждае от допълнителни донори, още повече, че дори тях не изразходва прозрачно.

Българският фармацевтичен съюз се радва на по-скромна подкрепа, като през миналата година е получил 16 820 лева от “Санофи“.

Председателят на Лекарския съюз Венцислав Грозев вече коментира при представянето на обобщените данни, че във взаимодействието между индустрията и лекарите няма “нищо лошо, срамно и комерсиално“.

Председателят на Сдружението на общопрактикуващите лекари доц. Любомир Киров коментира, че е нормално медицинските събития да имат спонсори в лицето на индустрията. “Няма скъпи, няма евтини лекарства – има такива, които помагат. Това обаче се обсъжда с пациента. Ако знам, че пациент не може да си купи лекарство, дори да е най-хубавото на света, как да го предпиша“, коментира той.