"Няма българска следа", или за теменужката в ръцете на Държавна сигурност

В масирана и относително добре оркестрирана PR акция, напомняща за мрачните времена, когато Боян Трайков организираше грандиозни пресконференции за да убеди "прогресивните журналисти от цял свят", че димящият пистолет в ръцете на Държавна сигурност е всъщност невинна теменужка, българските медии 16 години след отстраняването на Тодор Живков доказват, че добре зазубрените в миналото уроци и навици трудно се забравят.

Българската национална телевизия, повечето всекидневници, "напредничавата" общественост съвсем по социалистически съзря "поредната" антибългарска "кампания" във връзка със случая Сергей Антонов, и натисна педалите да я опровергава. И какво опровергаване пада! На българите в началото на ХХI век (вече членове на НАТО и аха-аха да станат и членове на Европейския съюз) се показват, без коментар, аргументите и "доказателствата" на членове на БКП, на държавните шпиони в българското посолство в Рим по времето на атентата срещу Папа Йоан Павел Втори, дори на бившия им колега от бившата ЩАЗИ Маркус Волф.

Как да не повярваш на тази компания! Как да не повярваш, че Бекир Челенк и Али Ахмед Ахджа просто са си карали курорта в Японския хотел в София, където разбира се не е имало СРС-та по стаите и където никога не са стъпвали обутите в обувки с гумени подметки и зле скроени шлифери агенти на ДС. Как да не повярваш, че не КГБ и подопечната му Държавна сигурност, а "американските и италиански тайни служби" са организирали покушението срещу папата, и за целта са наели турчин, осъден на смърт в собствената си държава, който просто си минавал (на няколко пъти) през комунистичека България?! Как да не повярваш на Маркус Волф...

Тъкмо както през 1981-1982 покровителстваната и обслужващата интересите на БКП т. нар. журналистика убеждаваше нацията каква гадна шпионка е покойната вече Клеър Стърлинг и колко отвратителен непатриот е шефът ѝ Дими Паница, сега сенчести фигури от миналото и полуграмотни посткомунистически манипулатори са се втурнали да се оправдават, че никога не са били замесени в нещо... в което са били замесени от самото начало.

В типичен стил, популярните медии в България отделят много време, за да излъчват оправданията и опроверженията, но малко или почти никакво за да чуят другата страна - тази на обвинителя. Който борави не с изказвания на представителите на Държавна сигурност в Рим или на Маркус Волф.

Предвидимо, в тази шизофренна картина се намеси и президентът Първанов, който каза, че българска следа в покушението срещу папата няма. Освен ако самият Първанов не е изследвал опосканите архиви на Държавна сигурност, неговото  изявление звучи като оправданието на кифладжия, който се обяснява, че кифлите му тази сутрин са кофти, защото мармалада доставен му от братовчед му Пенчо е бил нещо мръднал...

Обидно за интелекта на българите е да бъдат облъчвани с такава долнопробна пропаганда. Но още по - обидно е да им се втълпява от телевизионните екрани и вестникарските страници нещо, което би трябвало да е добре забравено през последните години. "Една държава, една партия, една нация" ни казват те. Това просто не е -- или не бива да бъде -- така. Държавна сигурност може да се е отъждествявала с националните интереси на България и с нацията като цяло, но нали 16 години същата тази нация се опитва да се отскубне от нейните пипала?!

Тъжната констатация е, че не е успяла.

България продължава да е единствената държава в бившия комунистически блок, където престъпленията на миналото остават неразкрити. България никога не показа на света истината за убития в Лондон Георги Марков, за отвлечения в Дания Борис Арсов, за стотиците случаи на репресии извършени от дългата ръка на Държавна сигурност в чужбина и, разбира се, в самата България. България продължава да е единствената държава в Източна Европа, където не само критиката на комунизма се смята за "демоде" и "лош тон", но и в която се провеждат активни мероприятия за оневиняване на престъпниците, за представяне на техните престъпления като висша форма на национален интерес.

Едно от тези мероприятия тече сега: държавата България и българската нация се идентифицират с Държавна сигурност. Това, че Държавна сигурност е била замесена, автоматично означава, че българската нация е била замесена. България не е била замесена, следователно и Държавна сигурност държи в ръцете си теменужка. Това се чете между редовете на изказването на Георги Първанов...

Едва ли тази идентификация е повод за някаква особена национална гордост.

Споделяне
Още по темата
Още от България