Няма да има толеранс за новия здравен министър

Няма да има толеранс за новия здравен министър

Уверенията, които премиерът Борисов даде за бъдещия си здравен министър проф. Анна-Мария Борисова, и суперлативите, които самата тя отправи по свой адрес на първата си пресконференция за медиите, едва ли ще имат някаква полза, ако в най-кратки срокове не заяви какво точно смята да прави.

Кандидатурата ѝ бе обявена на 7 април, в ден на лекарски протести и в условията на задълбочаваща се криза в здравеопазването, провокирана от нередовни плащания и липса на визия и сигурност за бъдещето на системата. Извън “корупционната афера“ заради която беше отстранен досегашния здравен министър Божидар Нанев, той беше критикуван от премиера, че е бил твърде муден с реформите. Затова Бойко Борисов натовари наследника му с очакванията за ускоряване на реформите и спиране на течовете. По думите му вижданията на Борисова за реформите съвпадали с тези на кабинета, но бъдещият министър така и не прецени за нужно да ги сподели публично.

Тя поиска първо да се “поогледа“, “да формира екип“ и заяви, че “прибързаност на здравната реформа не бива да има“. По принцип може и да е права, но в настоящата ситуация няма кой да ѝ отпусне този толеранс. Гилдията е прекалено изнервена, а обществото чака осем години предишните две правителства да измислят "реформата", която така и не се избистри и в първите осем месеца на кабинета "Борисов".

Борисова няма време тепърва да се запознава с проблемите

Ангажираните в сферата на здравеопазването са на мнение, че Борисова няма време да свиква с новия пост и тепърва да се запознава с проблемите, които тресат системата.

“Кандидатурата на Борисова не е била предварително съгласувана извън ГЕРБ. Не мога да дам конкретен отзив, тъй като не познавам Борисова, но в здравеопазването има 70-80 души, които коментират, дават идеи, визия за това как трябва да се развива системата – леви, десни, а аз не съм чувал нейните идеи“, коментира пред Mediapool зам.-председателят на здравната комисия в парламент Ваньо Шарков от Синята коалиция.

Той е на мнение, че Борисова бързо трябва да влезе в час с направеното от досегашния екип. “Ако всеки път ще започваме реформата отначало, финалът се отдалечава безкрайно“, смята той. Шарков каза, че не е задължително, но е желателно преди гласуването в парламента Борисова да представи някаква визия за предстоящите промени в здравеопазването.

Тезата, че Борисова трябва да познава отлично състоянието на системата, щом е приела поста, споделя и д-р Евгени Душков от КТ “Подкрепа“, който дълго време участваше в управителните органи на НЗОК от квотата на синдикатите. “От който и да е здравен министър ние очакваме да видим, че познава добре системата. Освен политическия екип, с който работи, е важна и личността на министъра. Системата се тресе в момента и новият министър няма време тепърва да се запознава. Трябва да се действа за вчера“, коментира пред Mediapool Душков.

Дългогодишният директор на “Пирогов“ д-р Спас Спасков, който в момента е директор на доброволен фонд за здравно осигуряване, пък е на мнение, че Борисова дори е улеснена, защото има основа, върху която ще стъпи.

“В работата на всеки екип има една подготвителна част – проучване на проблемите, които съществуват, анализ на това проучване, подготовка на мерките, които ще се вземат. Обикновено това е една доста невидима част и за нея не се говори. Вече трябва да е ясно какво е реалното състояние на здравеопазването и какво трябва да се направи. Говоря за политическо решение, тъй като министърът ще-не ще трябва да прокарва политическото решение, което партията е взела. А ГЕРБ има предизборна програма и до момента нямаме потвърждение, че тази програма е подменена с нещо друго. Новата министърка ще е улеснена доста в това отношение, тъй като тя ще получи вече свършената работа от съществуващия екип. И тя би трябвало да му има доверие, тъй като той е политически обвързан с нея“, заяви пред Mediapool Спасков.

Той също е на мнение, че колкото по-бързо се пристъпи към реформи, толкова по-добре, защото това е добре да стане факт в първата половина от мандата на правителството.

Висящите въпроси

Борисова влиза в министерството в момент, когато пред здравната система има ключови въпроси за решаване. В ход е изработването на нова здравна карта, която трябва да хвърли светлина върху бъдещето на здравните заведения.

Министерството на финансите е извършило ново остойностяване на клиничните пътеки, но е неясно кога тези нови и справедливи цени ще влязат в сила. Не е и ясно ще има ли промяна в начина на финансиране след махането на Нанев. Вече бившият министър прокламираше още като председател на Лекарския съюз, че трябва да се премине от клинични пътеки към друг метод за финансиране – чрез диагностично свързани групи. Висящ остава и въпросът ще се включи ли в цената на пътеките лекарският труд или медиците ще бъдат оставени да си изкарват заплатите от икономии в лечението на болния.

Изобщо проблемът с финансирането на здравеопазването тъне в мъгла, тъй като никой до момента не е казал от какъв ресурс се нуждае системата, за да функционира нормално и да се види какво покриват вноските, какво ще се доплаща и как. Неясно е и къде отиват парите от здравни вноски.

Междувременно са изготвени законови промени за демонополизацията на НЗОК с автор председателя на здравната комисия Лъчезар Иванов (ГЕРБ), който не веднъж е демонстрирал разномислие с Нанев. Тези промени очертават рамките на бъдещия здравноосигурителен модел, макар все още да не е изяснено какъв пакет от дейности ще остане в НЗОК при новите цени на пътеките. Борисова трябва да изрази позиция и по този въпрос.

Тези и други нерешени въпроси формират цялостната визия за бъдещето на здравеопазването, с която отчаяно искат да се запознаят всички в системата.

Очакванията

Според Шарков има няколко важни въпроса пред новия министър. “Първото е дали Борисова ще проведе административна реформа, второто е -има ли финансов план за излизане от кризата в здравеопазването. Защото това забавено плащане поставя в доста тежко състояние лечебните заведения, особено тези за болнична помощ. Трето, когато се говори за реформа, трябва да чуем кои са приоритетите в това реформиране. Четвърто – как ще се гарантира прозрачност в лекарствената политика и лекарствоснабдяването, защото тази липса на прозрачност всъщност стана причина и за оставката на предишния министър“, заяви Шарков.

“Подкрепата вече не трябва да се дава за отделни личности, а за определена политика", допълни той.

“В Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) поставихме срок до края на май да ни се представи цялостна визия за здравната реформа, защото до момента такава концепция няма. Има половинчати действия в една или друга посока. Действа се на пожар или се прави крачка напред и след това две назад“, коментира Душков. “Очакваме и отговори за това как се харчат парите от здравни вноски. Докато не се върне обществения характер на здравната каса няма да е ясно къде отиват парите от вноски“, коментира той.

Макар, че премиерът Борисов даде заявка, че стъпките на здравната реформа ще се изготвят подобно на антикризисните мерки, заедно със синдикатите и работодателите, Шарков е на мнение, че трябва да е ясно кой носи отговорност за решенията. “Нито работодателите, нито синдикатите носят отговорност за неизпълнените мерки. Тяхното участие при изготвянето на решенията е задължително, но те не носят отговорност“, посочи той.

Спасков е по-скоро оптимист, че правителството ще съумее да извърши здравната реформа, но според него то трябва да реализира решенията си с по-твърда ръка.

“Виждаме, че в новия екип влиза нов зам.-здравен министър с подготовка по финансовите въпроси в лицето на Десислава Димитрова, което според мен, е добър знак, че финансовата реорганизация на системата ще се случи бързо“, коментира Спасков.

“Не съществуват решения, които да удовлетворят исканията на всички хора по земното кълбо. Досега за каквото и да се заговори, веднага започва да се разглежда от гледна точка на това колко лоши неща могат да ни се случат. Ето например намаляването на броя на болниците. Всички знаем, че има болници, които не работят. Но когато се заговори за затварянето им, се надава вой. Така стана и с противогрипните лекарства. Казваше се: “Ах, колко е лошо, нямаме никакви лекарства“ и след това: “Ах, защо ги купихме тези лекарства“. Негативизмът е основното нещо, с което ще се сблъска което и да е управление и трябва да има една по-голяма твърдост в отстояването на решенията“, посочи Спасков.

При толкова висящи въпроси и натрупани с години очаквания в системата Борисова ще трябва бързо да влезе в час и по-малко да се впуска в теоретични съждения около "костната патология" и рецитали на творби от българската естрада.

Споделяне
Още по темата
Още от България