Няма да променяме концесионни договори със задна дата

Г-н Овчаров, защо при Бургас-Александруполис се получава все така, че политиците се разбират за тръбата, но не и бизнесът?

Аз нямам усещане, че бизнесът не се разбира, той просто не е преговарял.

Как така, нали от години текат срещи, обсъждат се дялове?

Просто бизнесът досега бе поставен в неясна политическа рамка, нямаше ясно политическо решение ще го има ли петролопроводът.

Нали миналата година бе подписано политическо споразумение между България, Гърция и Русия?

Така както беше подписано, така и не беше направена важната политическа крачка да се каже: да, това е петролопроводът, който ще се изгражда. Да се избере една от всички алтернативи. Сега вече е ясно, че ако не се постигне споразумение за този вариант, ще се търси друга възможност. От България зависи дали има необходимото желание да постигне споразумение.

Но постоянно нарастват условията на руските компании към петролопровода – за дела в проектната компания, за опростяване на данъци и пристанищни такси.

Всичко това е част от ситуацията. Бургас-Александруполис не е единствената алтернатива за петролопровод. Всяка от трите страни си има своите съображения за проекта – политически и икономически, и те вече се срещнаха на политическо ниво, остава това да стане и на икономическо. След като Турция предлага 100 процента собственост върху тръбата през нейна територия, ние не може да твърдим, че искаме контрол върху нашата тръба и да очакваме Русия да избере Бургас-Александруполис?

Докъде България е готова да отстъпва, за да го има този петролопровод?

Тук вече ние трябва да си направим баланса между политическата и енергийната сигурност и икономическите ползи, които получаваме от този проект. Въпросът е дали ще сме достатъчно умни да направим така, че да си получаваме приходите от наличието на тръбата – такси и концесионни възнаграждения, да участваме в изграждането и транспортираните на петрола, а не да разчитаме на разпределянето на печалбата на една компания, която може да печели, но може и да не печели.

Не мисля, че дяловото участие в проекта е ключът, а да си осигурим икономическите ползи именно чрез другите механизми. Все пак ни е нужно участие в компанията, което да ни позволи да контролираме вземането на нейните решения. За нас ключов е универсалният терминал в Бургас, който е решение и за АМВО, и за Държавния резерв.

Участниците в двата проекта не искат общ терминал, който да се контролира от държавата.

Но и ние не можем да строим куп терминали в чувствителна туристическа зона, пък и съоръжението ще е на територията на българската държава, така че те трябва да се съобразят с нейните решения. А българската позиция е общ терминал, който да се построи от български фирми.

Тъй като и в “Универсален терминал Бургас” АД, който ще строи входната инфраструктура на тръбите, и в българското дружество, определено за участие в проектната компания за Бургас-Александруполис”, влизат държавните “Техноекспортстрой” и “Булгаргаз”, ще се наложи ли издаването на държавни гаранции за финансирането, което те трябва да осигурят за двата строежа?

Не мисля, че ще се наложи издаването на държавни гаранции за проектите, въпреки че “Булгаргаз” може да ползва такива. Смятам, че е възможно чисто пазарно финансиране.

Има ли свързаност в участието на “Газпром” в проектите, касаещи България, и възможността за влияние върху едни решения на страната за сметка на други?

Не знам дали има такава възможност, но досега това не е ставало. Такова свързване не е правено и по време на разговорите в Атина, когато бе сменен координаторът на проекта – ТНК-БП, с фирмата “Транснефт”.

Какво става с конкурса за изпълнител на АЕЦ “Белене”, как се избира между оферта, подкрепена от големи европейски компании, и предложение, свързано с мощна американска компания?

Трудно е, но в крайна сметка се надявам решението да не е доминирано политически, а технологично, икономически и финансово, както и от гледна точка на сроковете за изграждане. Целта ни е да изберем най-доброто предложение като технологична безопасност, добра финансова обосновка и бързина на строежа.

Сроковете вече станаха ясни, големи ли са разликите в цените?

Не искам да влизам в такава дискусия докато работи комисията в НЕК, това ще стане ясно, когато се вземе решение. Надявам се да е скоро. Бях казал до края на лятото.

Дотогава, по ваши думи, трябва да приключат и преговорите с “Газпром” по промяната при транзита на природен газ. Разбрахте ли се вече с руснаците по параметрите на новите договори?

Остават няколко дребни камъчета, които обаче може да обърнат колата.

И тези камъчета са?

Това са част от преговорите по транзитните такси, промяната на цената на природния газ.

В предишни разговори сте казвали, че България е склонна на повишение на цените на руския газ, но ако става плавно. Обсъждали ли сте графиците за това?

Да, но не мога да ви кажа какви са те, но периодът за плавно поскъпване е дълъг. Засега договорът ще е до 2030 г. В него ще има увеличение на цената на природния газ в поносими за страната ни проценти и срокове, ангажимент за увеличаване на транзита и за допълнителното му нарастване при определени условия, промяна на транзитните такси.

Ускорява ли се проектът за “Набуко”, след като енергийните министри на ЕС декларираха такова намерение, и какво става с привличането на нови акционери в проектната компания”?

Още няма нови акционери, а за самия проект по-скоро има забавяне, след като бе взривен газопроводът в Турция и това поставя под въпрос доставките на суровината. Освен това там и е спорът между Иран и Турция кой да е доставчикът. Нормално е Иран да иска тази роля, но Турция настоява тя да събира на своя територия различните потоци газ и да е доставчик на “Набуко”.

Тези дни пак се разгоря скандалът с искането на министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров да се преразгледат концесиите за подземи богатства, което се обсъди и на лидерската среща на тройната коалиция. Канадските инвеститори “Дънди” и “Мартерн” се оплакаха в ЕС  и стана ясно, че е възможно да има санкции за България.

Едва ли някой мисли сериозно, че може да се предприемат действия по концесионни договори със задна дата в навечерието на присъединяването ни към Европейския съюз и не смятам, че ще има санкции за България. Но случаят с “Дънди” е крайно неприятен, въпреки че договорът, който е подписан с тях, в момента не е изгоден за страната ни заради растящите цени на златото.

Концесионерът обаче прояви волята си за промяна на договора в посока увеличаването на концесионното възнаграждение и да се правят известни отчисления за местните общини. Аз съм възложил независима технико-икономическа обосновка на договора с “Дънди”, за да са ясни ползите и загубите. Надявам се, когато бъде готова, да се вземе съответното решение по проблема. Одобряването на оценката за въздействие върху околната среда е изцяло в правомощията на министъра на околната среда и водите. Той трябва да одобри доклада за разширението на инвестиционната програма на “Дънди”, а Министерски съвет да гласува промяната на концесионни договор.

Аз не смятам обаче, че този случай ще отблъсне инвеститорите. Ето например канадската “Камеко”, която е най-големият производител на уран в света, идва с интерес за възобновяването на уранодобива у нас.

А какво ще се прави с рекултивираните мини и дългосрочния договор с руската “Твел” за доставка на свежо ядрено гориво за АЕЦ “Козлодуй”?

Рекултивираните мини ще си останат такива, а по отношение на договора с “Твел”, аз си мисля, че руската компания ще има много голям интерес “Камеко” да ѝ доставят български уран, който да се преработва в Русия и да се връща у нас като свежо гориво. Това ще е много изгодно за страната ни.

Освен подземните богатства, сериозни дискусии в тройната коалиция предизвика и вашето предложение за създаване на междуведомствено комисия за офсетните програми, която да се председателства от министъра на икономиката и енергетиката. От чиста куртоазия ли колегата ви Близнаков от НДСВ не иска да се раздели с водещата роля на министъра на отбраната при офсетните програми, или проблемът е по-дълбок?

Тука става дума за практика, каквато досега не е съществувала в България и която почна да налага новото правителство. Тоест - за използване на големите сделки за модернизация на армията като инструмент за привличане на инвестиции в ключови за икономиката сектори. С тези вложения бихме могли да решим важни проблеми с търговския баланс, дефицита по текущата сметка и др. Въпросът е дали ще направим сделките за армията част от преструктурирането и модернизацията на българската икономика или ще пропуснем тази възможност.

Тук не става дума за водеща роля на Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) в сделките за армията. Ключовото не е кой ще води комисията, а дали сделките по офсетните програми са част от конкретния договор за нови хеликоптери, корвети, фрегати, или са просто аксесоар и договорът за армията се изпълнява, а офсетното споразумение може да се изпълни, но може и да не се изпълни. Искам когато се подпише договор и се поема ангажимент за офсет, той да е част от самия договор.

Защо не се приема тази ваша позиция?

Защото ако се приеме тази позиция, се приема, че МИЕ ще има определена роля при избора на победител в конкурса за каквото и да било при модернизацията на армията. МИЕ няма претенции, че разбира от венно-техническите параметри на тези сделки, но държи ангажиментите по офсетната част да бъдат изпълнявани.

Вече имаме проблеми с “Юрокоптер”, с които подписахме едно страхотно офсетно споразумение, но сега искат да подпишем преофсет и да им признаем инвестицията на “Монтюпе” в Русе, вложенията на “Сименс” в Ботевград или на “Хюлет Пакард” техническия център в столицата като изпълнение на офсетната им програма Когато подписахме такова споразумение нямахме такива предложения, мисля, че и те самите не са предполагали, че тези проекти могат да бъдат част от офсета. Решили са го на доста по-късен етап.