Няма изгледи за повече пари от еврофондовете след 2014

Тъмни облаци се задават от Европейския съюз към България за следващия програмен период 2014 – 2020 г. Причината са новите механизми за финансов контрол, които нетните донори, т.нар. група “приятели на по-доброто харчене” се опитват да прокара. Ефектът за страната ни може да бъде дори по-малко средства от тези, които получихме за този програмен период по политиките за сближаване от структурните и кохезионния фонд. Това се подразбра от думите на министъра по еврофондовете Томислав Дончев във вторник.

За периода 2007 – 2014 г. безвъзмездната помощ от Европейския съюз за България е 13 млрд. лева по седемте оперативни програми. “Програмата максимум за следващия програмен период е да получим поне 15 - 20% повече пари, а минимум да запазим сегашното равнище”, каза министър Дончев.

Пари срещу реформи

Заради финансовата криза - основно в страните от Южна Европа, която постави на изпитание единната европейска валута и целия ЕС, Брюксел променя правилата за подпомагане на бедните страни. Причината е, че въпреки значителните суми, които се наляха в тях, резултатите не покриха очакванията. Грубо казано, нетните донори не желаят повече да финансират безразборното харчене в по-бедните страни членки. Така след 2014 г. пари ще се отпускат само срещу реформи.

 

За целта се въвеждат политически и технически индикатори, които ще следят постоянно дали се спазват поетите ангажименти. Ако това не се случва, парите просто се спират. Предложението е средствата да се спират само за дадената област, където не се изпълняват индикаторите, наречени “предварителни условности”. По строго ще се подхожда за нарушения при обществените поръчки, където е слабото място на България. Там ще се спират парите за цяла оперативна програма.

 

Двата лагера в ЕС

В момента ЕС е условно е разделен на два лагера. В единия са новите страни членки заедно със закъсали стари страни членки като Гърция и Португалия, които формират групата “приятели на сближаването" (friends of cohesion) . В другия лагер, на “приятелите на по-доброто харчене” (friends of better spending), са старите страни членки, които са нетни донори начело с Германия.

 

България е в групата на “приятелите на сближаването”, каза министър Дончев. Аргументите ни за това са, че така ще има по-добър контрол на европарите ще се гарантира пълна реформа на политиката на сближаване, уточни той.

 

Коя от двете групи ще надделее и какъв ще е в крайна сметка балансът, ще се разбере до края на годината, когато ще са ясни новите регламенти за следващия програмен период. Засега неяснотите все още са много, като всяка страна се опитва да защити собствената си позиция, така че да получи възможно най-много средства.

 

Предварителните условности

 

За да се случи това, страните членки през следващия програмен период ще трябва да отговарят на определени условия. Те са разделени на 15 тематични цели като подобрен достъп до информационни и комуникационни технологии, повишаване конкурентноспособността на малките и средните предприятия, намаляване на безработицата, намаляване на броя на отпадналите ученици, изисквания за околна среда и т.н.

 

За изпълнението на тези цели трябва да има разработени планове, стратегии и закони, които да се изпълняват. Правителството вече е определило с нормативен документ какво трябва да се случи във всяка област, като са посочени отговорните министерства и са дадени срокове.Общо документите, които трябва да се разработят са 20.

 

България ще влезе в следващия програмен период без да е изпълнила всичките предварителни условности, каза министър Дончев. Това не е страшно, защото имаме срок до края на 2016 г. те да бъдат изпълнени. Ключови по думите на Дончев ще са тази и следващата година за изпълнението на предварителните условия на Брюксел, за да получим повече пари след 2014 г.

 

Към момента по нито една от 15-те тематични цели България не е изпълнила критериите. Все пак най-напред в писането на документите е Министерството на икономиката - в областта на малките и средните предприятия.

 

Най-драматично е изоставането в три области – околна среда, работна сила и здравеопазване. Там ресорните министерства ще трябва да положат максимални усилия за да наваксат изоставането, стана ясно от думите на министър Дончев. До края на ноември 2012 г. например Министерството на труда и социалната политика трябва да е готово с документа за мобилността на работната сила. До декември 2013 г. пък Министерството на здравеопазването най-накрая трябва да е изработило Националната здравна стратегия.

 

България е против тавана от 2.5% от БВП

 

Към момента е фиксиран таван от 2.5% от Брутния вътрешен продукт (БВП) на всяка една страна членка от ЕС, които тя ще получи от Брюксел за провеждане на мерки по политиката на сближаване. На последното заседание на Съвета по общи въпроси на Европейската комисия в края на юли всички страни членки обаче бяха неприятно сюрпризирани от актуализирането на предложението с въвеждането на нови механизми за контрол с неизвестни все още величини т.нар. въвеждане на обратна мрежа.

 

Причината беше, че от една страна, като цяло бюджетът на ЕС е увеличен спрямо първоначалното предложение, а от друга - средствата по политиката на сближаване са намалени.

 

Аргументите на Еврокомисията за актуализацията бяха, че към многогодишната финансова рамка на ЕС се добавя бюджетът на средствата за Хърватия, която ще стане пълноправен член през 2013-а, новите данни за БВП на регионите и брутния национален доход (БНД) на страните. Това е довело до преизчисляване на регионалните и националните средства в рамките на политиката на сближаване като са използвани най-новите макроикономически прогнози от пролетта на 2012.

 

Увеличението, изразено като процент от БНД на ЕС, се дължи предимно на намалената оценка за БНД спрямо тази от юни 2011 г., и в по-малка степен на включването на Хърватия. По време на заседанието в края на юли еврокомисарят по бюджета Януш Левандовски се опита да убеди страните членки, че става въпрос за "наистина абсолютно механична" промяна в предложението за бюджета. Той призна, че заради използването на нови показатели при изчисляването на средствата по кохезионната политика има намаление от 5.5 милиарда евро за страните с таван на плащанията.

 

Най-ударената страна членка след тази актуализация е Унгария, чиито европейски пари ще бъдат орязани общо с до 30% по политиката на сближаване. Засегнати още са Румъния и България, но засега българските власти официално не казват с колко. Неофициално се твърди, че става въпрос за около 15%.

 

И докато Унгария реагира гневно на новите правила и заяви официално по време на съвета, че “това е политически неприемливо” и се нарушават всякакви договорености, България засега е предприела политиката на тихата дипломация, която не е ясно до колко ще бъде успешна. Постоянният представител в Брюксел Димитър Цанчев е заявил на съвета, че макар България да е сред твърдите привърженици на бюджетната дисциплина, не смята, че бюджетните икономии в страните членки трябва да се отразят на размера на европейския бюджет. България е против тавана от 2.5% от БВП за средствата по кохезионната политика, е посочил Цанчев.

 

В края на месеца предстои поредният рунд на преговорите между приятелите на сближаването и тези на по-доброто харчене.