Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Няма мир без справедливост, няма справедливост без прошка

0 коментара

Мирът, дело на справедливостта и любовта

2. Това което се случи наскоро със споменатите кървави епизоди, ме подтикна към размишление , често избликващо от най-дълбокото на сърцето ми със спомените за историческите събития, които белязаха живота ми, особено тези от годините на моята младост.

Неописуемите страдания на народите и хората, а сред тях и на много от приятелите и тези, които лично познавах, причинени от нацисткия и комунистическия тоталитаризъм, винаги са предизвиквали у мен въпроси и са подпомагали моята молитва.

Много пъти се спирах, за да размишлявам върху въпроса: кой е този път който води към пълното възстановяване на моралния и обществен ред, нарушени по такъв варварски начин? Убеждението, до което достигнах, разсъждавайки и основавайки се на откровенията в Библията, е че нарушеният ред може да бъде възстановен само чрез взаимно хармонизиране на справедливостта и прошката. Стълбовете на истинския мир са справедливостта и онази особена форма на любовта, каквато прошката.

3. Но как да се говори при днешните обстоятелство за справедливост и в същото време за прошка като извори и условия за мир? Моят отговор е следния: може и трябва да говорим за мир, въпреки трудностите, които носи в себе си тази тема, защото, наред с другото, съществува склонност справедливостта и прошката да се мислят като противоположности. А прошката се противопоставя на гнева и отмъщението, а не на справедливостта. Истинският мир всъщност е "дело на справедливостта" (Ис 32, 17). Както го потвърди Вторият Ватикански събор, мирът е "плод на реда, който е бил установен в човешкото общество от неговия Божествен създател, и който трябва да води хората, непрекъснато стремящи се към една все по-съвършена справедливост". Вече 15 века Католическата църква помни думите на Августин Хипонски, които ни напомняше, че мирът, към които трябва да се стремим с общо усилие, се изразява в спокойствието на реда.

Така истинският мир се оказва плод на справедливостта като морална добродетел и правна гаранция, която бди над пълното спазване на правата и задълженията и върху справедливото разпределение на правата и задълженията. Но тъй като човешката справедливост винаги е крехка и несъвършена, изложена на ограниченията и егоизмите на хората и групите, тя трябва да се упражнява и да се допълва от прошката, която лекува раните и която възстановява в дълбочина, обърканите човешки отношения. Това се отнася както за страстите на индивиди, така и за тези, които се засягат повече хора или дори света. Прошката не се противопоставя по никакъв начин на справедливостта, тъй като не се изразява в отстъпление пред законните изискванията за поправяне на нарушения ред. Прошката цели по-скоро онази пълнота на справедливостта, която води към спокойствието на реда, което от своя страна е нещо много повече от крехко и временно спиране на враждите: то е лекуване в дълбочина на раните, които окървавяват духовете. За такова духовно изцеление справедливостта и прошката са еднакво важни. Тези са двете измерения на мира, които аз искам да задълбоча в това послание. Денят на мира предоставя тази година на цялото човечество и по-специално на ръководителите на народите, възможността да се замислят за изискванията на справедливостта и на призива за прошка, стоейки пред онези тежки проблеми, които продължават да заливат света, и сред които е новата степен на насилие, въведена от организирания тероризъм.

Явлението тероризъм

4. Именно дълбокият ред, основан на справедливостта и прошката, е атакуван днес от международния тероризъм. Последните години, особено след края на студената война, тероризмът се превърна в усъвършенствана мрежа от политически, технически и икономически елементи, която преминава националните граници и която се разширява, за да обгърне целия свят. Става дума за истински организации, често снабдени с огромни финансови ресурси, които изграждат широки стратегии, засягащи невинни хора, които нямат нищо общо с целите, преследвани от терористите.

Използвайки своите привърженици, като нападателно оръжие срещу беззащитни хора, тези терористични организации изявяват инстинкта за смърт, който ги подхранва. Тероризмът се ражда от омразата и предизвиква изолация, подозрителност и затваряне в себе си. Насилието се прибавя към друго насилие в една трагична спирала, която въвлича все нови и нови поколения, наследяващи по този начин омразата, която е разделяла и предходните поколения.

Тероризмът е основан върху пренебрежението към човешкия живот. Ето защо той не само е в основата на недопустими престъпления, но и самият той, използващ терора като политическа и икономическа стратегия, е истинско престъпление срещу човечеството

5. От това следва, че има право, което позволява да се отбраняваме от тероризма. Това право, като всяко друго право, трябва да съответства на морални и юридически правила, както в избора на целите, така и в избора на средствата. Идентифицирането на виновните трябва да бъде доказано точно, тъй като наказателната отговорност винаги е лична и следователно не може да се отнася за народи, етноси или религии, към които принадлежат терористите. Международното сътрудничество срещу терористичната дейност трябва да включва и един специален ангажимент в областта на политиката, дипломацията и икономиката, за да може смело и решително да се разрешат възможните случаи на подтисничество и маргинализиране, които са в основата на терористичните планове. Набирането на терористи се оказва по-лесно в онези социални контексти, в които елементарните човешки правата са нарушавани и където несправедливостите дълго са били търпени.

Трябва все пак ясно за заявим, че никога несправедливостите, които съществуват по света, не могат да оправдават терористични атентати. Освен това трябва да отбележим, че сред жертвите на пълното разрушаване на реда, което търсят терористите, ще първи ще попаднат милионите мъже и жени, които са по-малко подготвени за намаляването на международната солидарност. Имам предвид тук по - специално народите от развиващия се свят, които и без това живея в тесните рамки на оцеляването и които ще се окажат най-силно засегнати от всеобщия икономически и политически хаос.

Не може да се убива в името на Бог!

6. Онзи който убива, чрез терористични актове подхранва чувства на омраза към човечеството, давайки доказателство за отчаяние пред лицето на живота и бъдещето: в тази перспектива всичко може да бъде мразено и разрушавано. Терористът мисли, че истината, в която той вярва или понесеното от него страдание, са толкова абсолютни, че да му позволяват да действа и дори за разрушава невинни човешки животи. Тероризмът понякога е съчетан с фанатичен фундаментализъм, който се ражда от убеждението, че може да налага на всички да приемат неговото разбиране за истина. Напротив, дори да предположим, че сме постигнали истина - а това винаги става по един ограничен и частичен начин - никога не можем да я налагаме. Зачитането на другия, в което се отразява образът на самия Бог (Ген. 1, 26-27), само позволява да се предлага истината на другите, на които принадлежи след това отговорността да я приемат. Да искаш да налагаш на други със сила, това което смяташ за истина, означава не само да се нарушава човешкото достойнство, но и в крайна сметка, да се засяга Бог, чиито образ е човека. Затова именно фанатичният фундаментализъм е отношение, което е радикално противоположно на вярата в Бог. Погледнато отблизо, тероризмът използва не само човека, но и самия Бог, превръщайки го в идол, който използва за собствени цели.

7. Никой религиозен водач не може следователно да оправдава на тероризма и още по-малко да го приема. Да се обявиш за терорист в името на Бог, да използваш насилие срещу хора в името на Бог, е профанация на религията. Терористичното насилие е противно на вярата в Бог Творец на човека, в Бог, който се грижи и обича човека. Терористичното насилие е напълно противоположното на вярата в Христос Спасител, който е показал на учениците си как да се молят: "Върни ни дългове, така както ние ги връщаме на тези, които ни дължат" (Матей 6, 12).

Следвайки учението и примерът на Христос, християните са убедени, че да се дава доказателство за милост, означава да живеем изцяло в истината на живота ни: ние можем и трябва да бъдем милостиви, защото сме били облагодетелствани от милостта на Бог, който е милостивата Любов (Йоан 4, 7-12). Богът, който ни спасява с влизането си в историята и който, чрез Разпети Петък подготвя победата на Великден, е Бог на милостта и прошката. На тези, които критикували Исус, за това, че ядял с грешниците, той отговорил така: "Научете какво означават думите: Милостта аз желая, а не жертвите. Защото аз дойдох да призова не праведните, а грешниците" (Матей 9, 13). Последователите на Христос, покръстени в смъртта и възкресението му, винаги трябва да бъдат милостиви и прощаващи мъже и жени.

Нуждата от милост

8. Какво конкретно означава да прощаваш? И защо да се прощава? Когато говорим за прошка не можем да подминем тези въпроси. Връщайки се към едно разсъждение, което вече имах възможността да изложа за Деня на мира през 1997 г. ("Подарявай прошка, получавай мир"), бих искал да напомня, че прошката е в сърцето на всеки преди да стане обществен факт. Само в рамките на огласена етика и култура на прошката, можем да се надяваме и на "политика на прошката", която да се изрази в социални действия и юридически институции, в които самото право да може да вземе едно по-човешко лице.

Всъщност прошката е първо личен избор, избор на сърцето, който върви срещу спонтанния инстинкт да се отвърне на злото със зло. Тази възможност е сравнима с любовта към Бога, който ни приема въпреки греховете ни и неговия висш израз е прошката на Христос и който се е молил на Кръста "Отче, прости им: те не знаят какво правят" (Лука 23, 34).

Прошката следователно има божествен произход и божествени измерения. Но това не изключва и възможността да се разбере стойността ѝ, изхождайки от разсъжденията, основани на здравия човешки разум. Първото от тези разсъждения се отнася до вътрешния опит на всяко човешко същество, когато извършва злина. Тогава човекът си дава сметка за своята слабостта и желае другите да са снизходителни към него. Защо да не се отнасяме към другите, така както бихме искали, те да се отнасят към нас? Всяко човешко същество храни в себе си надеждата, че ще може да започне отново някои от епизади на живота си и да не остане винаги пленник на заблужденията и грешките си. Всеки мечтае да може да вдигне очи към бъдещето, за да открие, че още има възможност да вярва и да бъде ангажиран.

9. Като човешко действие прошката е преди всичко е инициатива на личността в отношенията ѝ със себеподобните. Въпреки това личността има важно социално измерение, което я кара да изгражда мрежа от връзки, в които изразява същността си не само в доброто, но, и за нещастие, и в злото. От този факт следва, че прошката става необходимост и на социално ниво. Семействата, групите, държавите, самата международна общност имат нужда да се отворят за прошката, за да възстановят прекъснатите връзки, за да отидат отвъд безплодните взаимни обвинения, за да победят съблазънта да се отхвърлят различните, като им се отказва всяка възможност за оспорване. Способността да се прощава е основата на всеки проект за бъдещо по-справедливо и солидарно общество.

Обратно, отказът за прошка, особено ако поддържа продължаването на конфликти, има неизчислими отражения върху развитието на народите. Отделят се средства за продължаване на надпреварата във въоръжаването, за военни разходи или за да се преодоляват последствията от икономическите несправедливости. Поради това липсват нужните средства за развитие, за мир, за справедливост. Мирът е условие за развитие, но истински мир е възможен само чрез прошката.

Прошката, пътят на царете

10. Предложението за прошка не е нещо, което може да се схване като очевидност или което да се приеме лесно, в някои отношения това е парадоксално послание. Всъщност прошката винаги включва в близка перспектива някаква видима загуба, докато в дългосрочна перспектива тя носи реална полза. Насилието е точно обратното: тя залага на близката печалба, като си подготвя за далечното бъдеще истинска и постоянна загуба. Прошката може да изглежда като слабост, но всъщност за да я дадеш и да я получиш, трябва голяма духовна сила и морална смелост за това изпитание. Вместо да унижава личността, прошката я води до една по-дълбока и богата човечност, позволява ѝ да отрази един лъч от величието на Създателя.

Службата, която изпълнявам пред Евангелието ме кара силно да чувствам дълга да настоявам, като в същото време ми дава и сила, за необходимостта от прошка. И днес го повтарям, поддържан от надеждата да мога да внуша ясни и дълго обмисляни мисли в полза на общо обновление в сърцето на хората и в отношенията между народите на земята.

11. Разсъждавайки над темата за прошката, не може да не споменем някои трагични конфликтни ситуации, които от много дълго време поддържат дълбоки и разрушителни омрази, съпътствани от безкрайната спирала на лични и колективни трагедии. Мисля преди всичко, за това което става в Светата земя, благословеното и свещено място на среща на Бог с хората, място на живота, на смъртта и на възкресението на Христос Принцът на Мира.

Чувствителното международно положение със сила подканя още веднъж да се подчертае колко е спешно да се намери решение на арабско-израелския конфликт, който продължава повече от петдесет години с редуване на повече или по-малко изострени фази. Постоянното прибягване до терористични или военни актове, които утежняват ситуацията за всички и които помрачават перспективите, трябва да отстъпи на преговорите, които да решат проблемите. Правата и изискванията на всеки биха могли да бъдат взети предвид и да бъдат достойно удовлетворени само в случай, че волята за справедливост и помирение вземе връх. Още един път се обръщам към тези възлюблени народи с настоящата подкана да започнат една нова ера на взаимно зачитане и градивно съгласие.

Разбирателство и сътрудничество между религиите

12. В това голямо начинание религиозните ръководители имат особена отговорност. Християнските вероизповедания и големите религии на човечеството трябва да си сътрудничат, като премахнат социалните и културните причини за тероризма, проповядвайки величието и достойнството на човека и подпомагайки изграждането на по-голямо съзнание за общността на човешкия род. Тук става дума за определена област на диалог и икуменическо и междурелигиозно сътрудничество, така че религиите спешно да се поставят в услуга на мира между народите.

Специално съм убеден, че еврейските религиозни водачи, християните и мюсюлманите трябва да вземат инициативата да осъдят публично тероризма, отказвайки едновременно с това, на всички които са ангажирани с него, всяка форма на морална и религиозна легитимация.

13. Давайки общо свидетелство на моралната истина, според която умишленото убийство на невинни винаги и навсякъде, без изключение, е тежък грях, религиозните водачи по света ще подкрепят оформянето на морално правилно обществено мнение. Това именно е необходимата предпоставка за изграждането на международно общество, което е в състояние да търси спокойствието на реда в справедливостта и свободата.

Подобно ангажиране от страна на религиите не може да не доведе на пътя на прошката, който извежда до взаимното разбирателство, до уважението и доверието. Услугата, която религиите могат да направят на каузата на мира срещу тази на тероризма, се състои точно в тази педагогика на прошката, тъй като човек, който прощава или който иска прошка, разбира, че има една Истина, която е по-голяма от него, и с която, ако я приеме, може да се самонадмине.

Молитвата за мир

14. Поради всичко това молитвата за мир не е един елемент, който "идва след" ангажирането в полза на мира. Напротив, тя е в сърцето на усилието за изграждането на мир в ред, справедливост и свобода. Да се молим за мир означава да отворим човешкото сърце за изригването на възобновяващата мощ на Бог. Чрез живителната сила на своята милост Господ може да създаде пътища за мира там където изглежда, че има само препятствия и затваряне в себе си. Той може да заздрави и да разшири солидарността между членовете на човешкото семейство, въпреки дългите периоди на разделения и битки. Да се молим за мир означава да се молим за справедливост, за наредба, която съответства на вътрешните желанията на народите и взаимните връзки между тях. Това също така означава, да се молим за свободата, и по-специално за религиозната свобода, която е основно човешко и гражданско право за всеки индивид. Да се молим за мир означава, да се молим да получим прошка от самия Господ като в същото време растем в смелостта, която е нужна, за да сме в състояние, на свой ред, да простим, понесените страдания. Поради всичките тези причини аз поканих представители на религиите от целия свят да дойдат в Асизи, градът на Свети Фанциск, на 24 януари, за да се молим за мир. По този начин ние искаме да покажем, че истинското религиозно чувство е неизчерпаем извор на взаимно уважение и на хармония между народите: дори повече, в него се крие главната противоотрова срещу насилието и конфликтите. В това време на тежко изпитание човешкото семейство има нужда да си припомни силните мотиви на нашата надежда. Поради това ние предвиждаме да обявим в Асизи, молейки се на всемогъщия Бог - и според израза, приписван на самия свети Фрациск - да направим от себе оръдие на Неговия мир.

15. Няма мир без справедливост, няма справедливост без прошка: това искам да обявя чрез това Послание към вярващите е към невярващите, към мъжете и жените на добрата воля, които имат на сърце доброто и бъдещето на човешкото семейство.

Няма мир без справедливост, няма справедливост без прошка: това искам на напомня на тези които имат в ръцете си съдбата на човешките общности, така че те да се оставят винаги да бъдат водени, в тежките и трудни избори, които имат да правят, от светлината на истинското добро на човека, видяно в перспективата на общото добро.

Няма мир без справедливост, няма справедливост без прошка: няма да се уморя да повтарям това предупреждение към всички, които по една или друга причина, хранят в себе си омраза, желание за мъст и инстинкти на разрушение.

В този Ден на мира, когато от сърцето на всеки вярващ се издига силна молитва за всички жертви на тероризма, за техните трагично засегнати семейства и за всичките народи, които продължават да са наранявани и вълнувани от тероризма и войната! Нека не са изключени от светлината на нашата молитва и тези които тежко обиждат Бог и човека чрез немилостивите си действията, и нека те бъдат подтикнати от нея да се откажат от всяко желание за насилие и да поискат прошка! Нека в тези бурни времена човешкото семейство да може намери истински и траен мир, мир който може да се роди само от срещата между справедливостта и милостта!

Ватиканът, 8 декември 2001 г.
Йоан Павел ІІ

Превод Mediapool.bg

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.