Росен Плевнелиев в Брюксел:

Няма напредък по исканото от България по-голямо финансиране по европроектите

Заявка за по-сериозно участие във военни мисии и ангажимент за съдебната реформа

Няма напредък по исканото от България по-голямо финансиране по европроектите

Няма положително решение за искането на премиера Бойко Борисов за увеличаване на финансовия дял на ЕС в съвместните инфраструктурни проекти в България, при  което парите, които плаща държавният бюджет, да паднат от сегашните 20 на 5 процента. Темата е била обсъдена по време на първото официално посещение на президента Росен Плевнелиев в Брюксел, където той бе приет от ръководителите на Еврокомисията, Европейския съвет, Европейския парламент и НАТО. Засега решение на въпроса няма, тъй като е нужно единодушието на всички държави, стана ясно от проведените разговори в ЕК.

Такова поощрение ЕС прие за 6 страни в общността, изпаднали в тежко финансово положение. Мярката бе предприета като част от цялостната политика за предотвратяване на кризата в ЕС чрез подпомагане на закъсали държави срещу съответни условия за икономии и затягане на коланите. Българското правителство обаче смята този подход за несправедлив, тъй като стимулира недисциплинирани държави и "наказва" отличниците.

Въпросът бе повдигнат и по време на срещата на премиера Бойко Борисов с германския канцлер Ангела Меркел. Тя допусна, че може заедно с ЕК да се обсъди възможността за постигане на по-голяма гъвкавост по отношение на кофинасирането, но посочи, че има и други страни, които са фискално дисциплинирани и подобна мярка трябва да бъде много добре финансирана.

В момента европейските лидери водят интензивни преговори за постигането на съгласие около подготвения пакт за стабилизиране на еврото, но въпросът за поощряването на България не е част от разговорите.

След срещите си в четвъртък Плевнелиев заяви, че няма напредък по тази тема и уточни, че за да има, трябва да се постигне единодушие между всички държави членки. Според наблюдатели обаче това няма да стане и въпросът за поощряването на дисциплинирана България ще остане само за вътрешна употреба.

Заявка за по-сериозно участие във военни мисии

Първото задгранично посещение на Плевнелиев в качеството си на президент приключи в четвъртък след срещи с генералния секретар на НАТО, председателят на ЕК Жозе Барозу , председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой и други.   

След срещата си с генералния секретар на НАТО Андрес Фог Расмунсен Плевнелиев даде противоречив сигнал, че България е готова да увеличи участието си в мисии зад граница.

"България се гордее със своите мисии, но искаме и можем повече", заяви Плевнелиев, цитиран от БНР.

Държавният глава каза, че България и занапред ще участва в операции на алианса, за да доизгражда отбранителните си способности и да отстоява националния си интерес.

 От думите на Плевнелиев не става ясно обаче дали той е заявил конкретно желание на България да разшири участието си в мисии зад граница. София вече обяви, че поетапно ще се изтегли от Афганистан.

 "България иска да бъде добър партньор на регионално ниво и България иска да бъде участник в нашите европейски и глобални мисии. Дойдох с заявката да имаме добра комуникация по всички нива - с президента, с институциите в България, защото добрата комуникация е в основата на успеха, да участваме активно във взимането на решенията. Искам да повиша нивото на разбирането на централата в Брюксел, че България е активен, добър, солидарен партньор, готова да поема отговорности и да бъде чута, когато става въпрос за националния ни интерес", заяви Плевневлиев.

Расмунсен от своя страна даде много висока оценка на България като страна-съюзник с НАТО и каза, че не е искал увеличаване на българското участие в Афганистан.

Подкрепа за Шенген и поет ангажимент за реформи

"България е важен съюзник на НАТО. Вие сте стабилен фактор за сигурността на в Югоизточна Европа. Имате важен принос към нашите усилия в Афганистан, Косово и защитавайки хората в Либия. Също така ни давате важни съвети как да направим алианса по-ефективен“, каза Расмунсен.

По-късно след срещата си с председателя на Европейската комисия Жозе Барозу Плевнелиев заяви, че е поел ангажимент пред него "правителството да играе роля, но и президентството ще играе активна роля в стъпките от тука нататък за т. нар. механизъм за коопериране".

"Президентът ще има активна роля. Той ще контролира напредъка. За нас е важно да имаме ефективна и добре работеща система на правораздаване като основа на демокрацията и на икономиката в държавата", заяви Плевнелиев без да уточнява как ще контролира работата на правителството в областта на правосъдието и напредъка по мониторинговия механизъм в областта на правосъдието и вътрешния ред.

Той не каза и каква е позицията му за механизма – дали трябва да продължи да действа. Държавният глава коментира обаче, че механизмът помага на България. По неговите думи така се гарантират реформите за най-важното - "хората да имат усещането за справедливост, с работеща система за правораздаване".

Плевнелиев се обяви за силна и ефективна Европа с повече интеграция и каза, че "повече Европа" означава по-добре развита България.

 Барозу от своя страна каза, че при всяко положение членството на страната в Шенгенското пространство трябва да бъде гарантирано, след като България е изпълнила критериите за членство и не приема обвързването на процеса с мониторинговия механизъм.

 "Затова устояхме на натиска да обвържем докладите по механизма за сътрудничество и оценка с разширяването на Шенген. Не приемаме този натиск и ще преценим през лятото как ще продължи механизмът, след обобщаващата оценка за изминалите пет години", заяви Барозу.

Председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой заяви от своя страна, че ще включи темата за приемането на България в Шенген отново в дневния ред на Европейския съвет през март, ако дотогава не бъде постигнато споразумение.

Плевнелиев съобщи, че Херман ван Ромпой ще посети Хага през февруари, за да разговаря с холандския премиер Марк Рюте за разширяването на Шенген.

Холандия не приема присъединяването на България и Румъния в зоната за свободно пътуване заради липсата на резултатите в борбата с корупцията и организираната присъда. Хага вече открито обвърза евентуална промяна в позицията си с резултатите от докладите на ЕК за напредъка в правосъдието и вътрешните работи през февруари и лятото.

Председателят на Европейския парламент Мартин Шулц пък пое ангажимент пред Плевнелиев ЕП да подкрепя присъединяването на България към Шенген.

Още от България

Какво се крие зад истерията с "отнемането и продаването на деца"?