Няма невинни за поредния пенсионен провал

"От две години се говори, че трябва да се национализират партидите от втория стълб и да отидат в НОИ. Така парите на пенсионерите ще се увеличат с 30% и ще се спечелят избори". Това е публичен коментар на интелигентен шеф на компания от българския финансов сектор, помолил да не бъде цитиран, по повод предложенията на финансовия министър Владислав Горанов за промени във втория пенсионен стълб.

Конспиративно мислене? Не, по-скоро поредният симптом, че българската публична сфера има сериозен проблем.

Ако дебат по сериозни теми като пенсионната реформа се води с нечестно подменени факти, които безкритично се разпространяват от политици, бизнесмени и лидери на мнение към обществото, то и дебатът, и реформата са обречени. А без нея няма как да се плаща т. нар. втора пенсия, защото 15 години след старта на тристълбовата система още няма регламентация как да става това.

Много хора се опитват да сведат пенсионната тема до нивото на дебата за обществените поръчки – просто казваш, че има корупция, и всичко е ясно. Макар в случая всички да разбират, че нещата са малко по-сложни, рамкирането с "кражбата" и "национализацията" беше вкарано в обръщение и свърши "прекрасна" работа – поредната важна пенсионна промяна пропадна.

За това развитие на нещата обаче няма невинни.

Безспорно носителите на властта имат най-голяма отговорност за представянето на политиките, които провеждат или които удобно не провеждат.

Министър Горанов би трябвало да е наясно, че не може важна пенсионна реформа да се поставя пред обществото без солиден анализ, ясни и доказуеми аргументи и позиции. Не е нормално да няма финансова обосновка за ключови промени в система, в която решенията са силно зависими от актюерски сметки и числа.

Едва в изявлението, с което се отказа от промените, Горанов разкри основния проблем, който е засякъл в пенсионната система – че частните пенсионни фондове има риск да не компенсират намалената с 28% пенсия от НОИ, която ще получават пенсионерите, родени след 1959 г. Горанов посочи, че доверието в тристълбовата система е важно, но размерът на дохода на хората също е важен и, ако тя не може да го осигури, то има проблем.

Не е ясно обаче какво пречеше това да се каже и по-рано. И още по-важното – да се подкрепи с числа и да се предложат решения, по-точно – алтернативни решения и тяхната цена. Както казваше подуправителят на БНБ Калин Христов в качеството си на служебен финансов министър пред тристранката, всяко решение има съответната цена; няма варианти, които носят само ползи и такива, които носят само вреди.

Няма спор, че дебатът за т. нар. втора пенсионна реформа на Горанов (затягане на контрола върху управлението и инвестициите на пенсионните фондове, регламентирането на пожизнена втора пенсия от общ пул, без право на наследяване, и поредно отлагане на мултифондовете) не тръгна добре, но той тотално катастрофира заради безотговорните реакции на всички останали участници в него.

И докато Горанов е отговорен за това, че не представи финансова обосновка на предложението си и не даде алтернативи, то основният опозиционен лидер –

Корнелия Нинова директно си послужи с груба манипулация, граничеща с лъжа, с цел да печели точки пред избирателите си. Тя обвини Горанов, че прави втори опит да "национализира" парите на хората и да ги "прибере" по подобие на това, което е направил с резерва на здравната каса.

Ако опозиционерството се разбира като изричане на лъжи и манипулации по адрес на всяко управленско решение с цел инкасиране на политическа печалба, то това не е политика, а си е чисто мошеничество.

Частните пенсионни фондове също не са невинни. Не може да критикуваш финансовия министър за това, че не представя финансова обосновка на предложенията си, и ти самият да нямаш същата за своите тези. Предложението на фондовете да се даде възможност за избор на осигурените лица за това дали при пенсионирането си желаят пожизнена, срочна пенсия или еднократно изплащане на натрупаната сума, звучи разумно.

Но то изглежда и прекалено розово, когато не е подплатено с примери и числа. Един ще е размерът на пенсията, ако има наследяване, друг ще е, ако няма. Хубаво е да се обещава на пенсионерите, че има вариант пенсията им да е не само пожизнена, но и с право на наследяване, но е добре да се каже на всички останали осигуряващи се, че с таксите си те ще трябва да платят въпросната пожизненост в случаите, когато партидата на пенсионера се изчерпи.

Освен това е крайно време и политиците, и пенсионните фондове, и експертите, които са автори на реформата, да кажат какъв ще е средният размер на т. нар. втора пенсия при съответните допускания.

"Раздразнихте ни с този въпрос", отговори шефката на компания "Доверие" Даниела Петкова тези дни. Средният размер не значел нищо, защото пенсията е индивидуална.

Отговорното управление обаче изисква хората да знаят, че при 2830 лв. средно натрупани по партидите на 55-59-годишните към края на 2015 г., през 2021 г. или 2024 г. чудеса не могат да се очакват. Трябва да е ясно за каква пенсия ще стигнат тези пари – 30 лв. ли, 50 лв. ли, и ще може ли тя поне да навакса намалението на пенсията от НОИ.

"50 лв. втора пенсия към 300 лв. от НОИ малко ли е?", попита председателят на асоциацията на частните фондове Никола Абаджиев. 50 лв. може да са малко, може и да не са, но със сигурност не са 28% при 300 лв. пенсия от НОИ, каквото е необходимото допълване.

Част от работодателските организации също се включиха гласовито в пенсионния дебат. Но и това участие се сведе до бланкетни предложения, без отчитане на факта, че именно бизнесът има немалка вина за сегашното незавидно положение на пенсионната система заради размера на осигуровките, които официално плаща. Къде са българските работодатели, които са готови да предложат на служителите си да внасят допълнително на тяхно име определен процент в пенсионен фонд като награда за самоучастието на служителя, както се прави в развитите икономики? Това би било истинска загриженост за втория и за третия стълб, а не общи приказки.

Изненадващо, този път гласът на синдикатите почти не се чу. Не са ли те легитимните представители на осигурените лица и не би ли трябвало именно те да са най-притеснени за това какво ще получат хората от частната пенсионна система след 5 години?

Много от наблюдателите, коментиращи в медиите, също предпочетоха да разсъждават върху теоретични спекулации по промените – национализация ли е това или не, вместо да се концентрират върху конкретиката.

Покрай смяната на караула социалното министерство сякаш по подразбиране получи оправдание да не се меси в темата, а Комисията за финансов надзор, която е ключовият регулатор в осигурителния сектор, никой даже и не я пита.

На фона на всеобщата тактика "нападението е най-добрата защита" финансовият министър бързо разбра, че няма смисъл сам да поема ударите от всички страни и да си отваря политически фронт, от което само ще загуби. В резултат взе най-безболезненото за себе си решение – свали темата от дневния ред, като обяви, че оттегля част от промените.

Корнелия Нинова би трябвало да е щастлива, че "национализацията" засега се отменя, но това едва ли се отнася за нейните избиратели, които има риск да не си получат пожизнените пенсии с право на наследяване след няколко години.