Няма никаква нужда да се пипа текстът за курса на лева

На 23 януари председателката на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова е внесла предложение за промяна на чл. 29 от Закона за БНБ**, с което за първи път след въвеждане на фиксирания курс на лева към германската марка и впоследствие  - еврото ще се промени законовата разпоредба за курса. Според новия текст от датата на участие на България в чакалнята за еврото - ERM II, официалният валутен курс на лева към еврото е равен на централния курс между еврото и лева, договорен с останалите държави в ERM II (страните от еврозоната плюс Дания) и ЕЦБ по съответните резолюции и споразумения. Така, на практика се създава теоретичен риск други държави да могат да искат промяна на курса на лева. Министерството на финансите и БНБ твърдят, че новият текст е задължителен за членството в ERMII и еврозоната и че поддържат ангажимента си България да влезе в ERMII и еврозоната със сегашния курс - 1.95583 лева за едно евро.

Не съществува никаква потребност – правна или административна, която да изисква предложеният текст от група народни представители на ГЕРБ да се включва в националното законодателство, особено пък, като трета алинея на чл.29 от Закона за БНБ.

Цитираните в предложения текст два документа на ЕЦБ и на централните банки на държавите извън еврозоната са задължителни за работата на банките и без да се включени в закон. Както е известно, документите от такъв вид са многобройни и могат да се видят и на страницата на нашата централна банка.

Документите, които се споменават в проекта на г-жа Менда Стоянова, по съдържание се отнасят за кандидати за паричния механизъм с плаващи валутни курсове, каквито са били първите 11 страни, образували валутния съюз, както и по-късно останалите, които са се присъединили, включително и Словакия през 2009 г. По-точно, тези документи са валидни за включването в парично-валутния съюз, както някои наричат еврозоната, а не за присъединяване към т.н. чакалня (ERM II). Може би и затова се твърди, че предложеният текст е приет от ЕЦБ. Тук ще си позволя да цитирам един много известен немски социолог – Улрих Бек. В книгата си "Германска Европа" той споменава, че в Брюксел, а и в Германия често се бърка валутният механизъм (чакалнята за еврото - ERM II, б. р.) с валутния съюз – еврозоната. Нещо подобно е станало и при нашето съгласуване между бюджетната комисия и ЕЦБ.

През годините от 2008 и следващите съм имала възможност да обяснявам, че страните с фиксиран курс на валута могат да се включат в ERM II, без да е необходимо да преминават към плаващ курс. Това е решено в специална резолюция на ЕЦБ през 2000 г. В периода 1992-1997 г., когато са се обсъждали въпросите на паричния съюз, е имало идея да се изисква страните с фиксиран курс най-напред да излязат от него и след това да се присъединят към ERM II. Тази идея е била изоставена по-късно. В посоченото решение на ЕЦБ от 2000 г. се изисква страните с фиксиран курс в писмото за присъединяване към ERM II да посочат курса, който са фиксирали към еврото и да декларират, че няма да има девалвации в периода на престояване в чакалнята. Така са постъпили балтйските страни. Те обаче за разлика от нас са влезли в чакалнята веднага с подписване на договора за членство и административната процедура е била изпълнена с писмата за фиксирания курс. Едва при приемането им в еврозоната са налице споразумения с ЕЦБ, в които се цитира и Споразумението от 16 март 2006 г., включено и в текста на Менда Стоянова.

Призовавам нашия министър-председател, в битността си на партиен водач на ГЕРБ, да помогне на вносителите да оттеглят това предложение за промяна на чл.29 от Закона за БНБ. Нека първо да се уточни, че сме изпълнили т. н. план за действие за включване в чакалнята. След това, че имаме съгласие на ЕЦБ за приемане в Банковия съюз по реда за страни, които не са членки на еврозоната, и след това да се отправи писмо от правителството, както е редът, за присъединяване към валутния механизъм (ERM II), като в него да се запише фиксираният курс 1.95583, който обещаваме да поддържаме през престоя си в чакалнята (правителството обаче си е поставило за цел България да влезе в Банковия съюз и ERM II в един и същи ден, б. р.). Едва след всичко това, ако има нещо за уточняване в законодателството, нека да се обсъди.

Може да се твърди, че предложената нова ал. 3 на чл.29 от Закона за БНБ ще създаде много по-тежки проблеми, отколкото тези, които в момента имаме от лошата редакция на ал.3 на чл. 30 от Закона за хазарта.

* Христина Вучева е доктор по икономика и професор по финанси. Тя е бивш министър на финансите в първото служебно правителство (1994-1995 г.). Анализът е публикуван от агенция БГНЕС.

** Чл. 29. (1) (Изм. – ДВ, бр. 20 от 1999 г., в сила от 5 юли 1999 г.) Официалният валутен курс на лева към германската марка е 1 лев за 1 германска марка.(2) Когато законно платежно средство във Федерална република Германия стане общата валута на Европейския съюз – еврото, официалният валутен курс на лева към еврото се определя чрез умножаване на курса по ал.1 по официалния курс, по който германската марка се е конвертирала към еврото. Така определеният курс се обнародва в "Държавен вестник" от Българската народна банка.