Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Няма никаква политика за усвояване на еврофондовете

35 коментара
Няма никаква политика за усвояване на еврофондовете

България ще получи за следващите 6-7 години около 11 млрд. евро за подпомагане на развитието си. Парите са много, по под условие и повечето хора не са наясно как те ще ни се отпускат. Как ще можем да усвоим толкова пари?

Без да съм експерт в тази област, като член на бюджетната комисия в Европейския парламент в последните месеци следя дискусията по финансовата рамка на Европа през 2007-2013 г. Тази рамка ще определя основните цели, които си поставя ЕС като финансиране, за да могат те да бъдат реализирани.

В границите на рамката България получава и своята финансова рамка за реализация на своите цели, които си поставя като член на ЕС.

ЕС финансира изпълнението на определени изисквания. Две от тях са конкурентоспособност и растеж. За достигане на целите се прави проверка кои страни трябва да бъдат подпомогнати, за да постигнат конкурентоспособност и растеж и към тях се насочват средства от еврофондовете.

До този момент, като прилагат точно определени правила, ЕС казва, че България трябва да постигне това и това изискване и за тази цел и ще ѝ бъдат отпуснати толкова и толкова пари от съответния европейски фонд. По този начин, правейки проверка дали дадена страна от ЕС отговаря на изискванията, получава определено финансиране.

За наша радост, но и за наши опасения, ние ще бъдем финансирани по всички изисквания, които влизат във финансовата рамка на ЕС, защото по всяка от тях ние отговаряме на критериите да финансиране.

Това от една страна означава повече средства спрямо брутния вътрешен продукт на глава от населението, дори най-много средства за държава от ЕС по този показател, но от друга страна това е много рисковано, защото са много разнообразни програмите, по които България ще получава средства. Респективно капацитетът, който тя трябва да подготви за усвояване на тези средства по различни програми, е много различен и е много трудно справянето с една такава задача.

Например докато в Португалия и в Испания средства от ЕС са дадени само за инфраструктура, а в Ирландия – за развитие на човешките ресурси, в България пари се дават по всички цели като конкурентоспособност, регионално развитие, сближаване, селско стопанство.

Как се готви България за усвояване на еврофондовете?

Действително администрацията полага максимални усилия да подготви оперативни програми, съответстващи на тези цели, прави опит за планиране отдолу нагоре и в крайна сметка ние да представим Национален план за развитие или както сега се нарича Национална стратегическа референтна рамка пред ЕС и оттам да разпределят от кой фонд какви средства ще получим.

Оттук нататък започват сериозните проблеми с усвояването. Защото от една страна, както вече казах, трябва да има капацитет за създаване на оперативни програми, а от друга страна е нужен капацитет за усвояване на средствата, а това са две различни неща.

Като народен представител в България, срещайки се с различни хора от моя избирателен район, с представители на местната власт, на бизнеса, на гражданството, установявам, че подготовката за усвояването на парите от ЕС и информацията какво означава да получаваш пари от Европа, са изключително оскъдни.

Затова ние трябва да положим максимални усилия за подготовка на така наречените бенефициенти – крайни получатели на средствата.

Едни от най-големите получатели на такива средства ще бъдат малките населени места по селскостопанския фонд за инфраструктурно развитие. Те ще могат да кандидатстват по проекти за изграждане на селска инфраструктура – междуселски и селски пътища, водопровод и канализация, пречиствателни станции - и които в момента са в трагично състояние в малките селища.  

Тези проекти трябва да бъдат така структурирани, че да обхващат определени райони в дадена община, да решават глобално въпросите, да има в тях сериозно перспективно планиране. Аз установих, че на места даже няма идея за това, че трябва да започне такъв тип планиране, камо ли да има реална подготовка на планиране.

Като цяло подготовката ни е на много ниско ниво. Същото се отнася и до бизнеса.

Говорих преди няколко дни с представители на бизнеса и се оказа, че подготовката на бизнеса като участник в усвояването на еврофондовете, не е започнала. А те трябва да са тези, които трябва да инициират проекти, например, по конкурентоспособност.

Има ли срокове за извършване на тази подготовка?

Сроковете започват да действат от одобряването на българската референтна финансова рамка и се надявам, че от началото на 2007 г. вече ще имаме определени пари за усвояване, което се извършва в срок от по две години.

Това, от което се притеснявам, е, че в един момент България от получател на европейски пари може да се окаже донор на пари. Защото може да се окаже, че няма да успеем да усвоим пари в размера дори на вноската, която България трябва да направи в ЕС.

Вноската на България за членство в ЕС е минимална, но ако не успеем да усвоим дори толкова пари, колкото е размера ѝ, можем да се окажем донори.  И това е така, защото вноската се дава директно, а усвояването на парите, които ни се дават, се защитава чрез програмни проекти.

Когато няма такава проектна готовност, парите няма да бъдат усвоени.

Това е първият проблем. Остро трябва да бъде поставен въпросът за подготовката на бенефициентите.

От кого зависи как върви тази подготовка?

В момента организацията е следната. Изградени са така наречените изпълняващи агенции към структурните фондове. Преди те бяха по предприсъединителните, сега са по структурните. На тези агенции ще бъдат разпределени средствата и те трябва да станат проводник на тяхното усвояване. Те ще приемат проектите и ще финансират одобрените.  

Би трябвало тези агенции да се занимават с подготовката на крайните получатели на средствата. Въпросът обаче е, че те самите се намират в процес на структуриране.

Колко са изпълняващите агенции?

Трудно ми е да кажа. Като министър съм участвала в създаването на две агенции – към социалния фонд в Министерството на труда, и когато бях министър на икономиката започна изграждането на агенцията, която ще се занимава с оперативна програма “конкурентоспособност”.

Ще има агенция в Министерството на земеделието, която ще се занимава със селскостопанския фонд, в Министерството на регионалното развитие и в това на околната среда. Разбира се, има и централно управленско звено в Министерството на финансите.

В момента тези агенции структурират самите себе си, изграждат звена, а такива трябва да има на територията на цялата страна. Например агенцията към Министерството на труда и социалната политика, в която се управлява социалният фонд, ще трябва да управлява и програми на Министерството на образованието, където пък ще има изпълнително звено, ако не агенция, което да се занимава с проекти и програми, свързани с образованието.

Всъщност изгражданите органи в момента се занимават само със себе си – да се структурират, назначат, обучат. А със задачата да се обучават крайните получатели, според мен, никой не се занимава.

В повечето случаи крайните получатели са общините. Разбира се, ще се финансират и държавни проекти – за жп линии, мостове, магистрали. Получатели на парите по тези проекти ще са министерства. Но както чух вчера от министъра на транспорта Петър Мутафчиев, дори министерствата нямат готовност по големите проекти.

Това, което с много остра сила трябва да бъде поставено в дневния ред на обществото, е създаването на възможност за широко обучение и подготовка на крайните получатели да вземат европари. Отсега да им се каже как да започнат стратегическо планиране и реално конкретно проектиране.

Ако разгледаме една община, тя ще бъде финансирана за селската част от селскостопанския фонд за регионално развитие, а за градската част – от фонда за регионално развитие и кохезионния фонд. Тоест отсега общината трябва стратегически да си направи план за това какви проекти трябва да бъдат изпълнени първоначално, например за изграждане на селска инфраструктура и за изграждане на градска инфраструктура. И всичко това трябва да започне още сега, в началото на 2006 г., за да имаме в началото на 2007 г. проектна готовност.

Сами разбирате колко е важно това нещо да се разяснява, да се популяризира и да се създаде, бих казала, и институция, която да се занимава с това обучение. Защото хората не са виновни, че не знаят.

Какъв е финансовият ангажимент на българската страна за съфинансиране на проектите, по които ще се отпуснат средства от еврофондовете?

Като цяло България трябва да осигури съфинансиране към всички проекти и програми, които ще получат пари от ЕС. Според правилата на ЕС се определят глобалните фондове, които ще се насочат към България, например 950 млн. евро ще бъдат по програма конкурентоспособност, към 5 млрд. евро ще бъдат за селското стопанство, около 1,5 млрд. евро за регионално развитие.

Трябва да разсея една спекулация, че някой може да преразпределя парите по еврофондовете. Те са разпределени от Европейската комисия по много строги правила и никой друг не може да разпределя или преразпределя каквото и да било.

От друга страна националното съфинансиране е по-гъвкаво. ЕС казва, вие сте длъжни да дадете един мининум от пари по дадено направление, да осигурите минимално съфинансиране. Ако имате приоритети, на които искате да обърнете специално внимание, бихте могли към парите от ЕС да насочите по-голямо национално съфинансиране.

Например конкурентоспособността на българската икономика. Подготвени ли са българските предприятия за конкурентния натиск на европейските? Изпълнени ли са изискванията, които европейският пазар има към българските стоки?. Отговорът е – не са. Следва ли това да бъде приоритет, държавна политика за насочване на пари през бюджета за увеличаване на средствата, които са насочени за повишаване на конкурентоспособността с цел да се подпомогнат българските предприятия? Трябва да бъде такава държавната политика.

По какъв начин това нещо може да стане? То е ясно – да бъде създаден гаранционен фонд, който да помогне на малките и средните предприятия те самите да намерят съфинансиране, защото това е изискване, за да получат средства от ЕС. В случая дори не говорим държавата директно да подпомага малкия и средния бизнес с грантови схеми.

Една държавна политика за национално съфинансиране за изграждане на такъв фонд е крайно наложителна. В противен случай малките и средните предприятия, които искат да въвеждат система за качество и контрол на продукцията, няма да могат да осъществят намеренията си. ЕС има такава програма, по която те могат да получат средства, но няма съфинансиране и няма механизъм, по който да го намерят.

Така парите ще останат неусвоени и редица малки предприятия ще бъдат затворени. Затова ролята на държавата в този процес е да види кои са тесните места и да насочи националното съфинансиране натам, където може да се увеличи усвояването на еврофондовете.

Има ли проекти на управленско ниво кои ще са акцентите в съфинансирането от страна на държавата?

Доколкото знам, това е било обсъждано в правителството. Получихме информация от Министерството на финансите, че има един проект, в който е направено гъвкаво съфинансиране на различните проекти и програми, например за кои съфинансирането ще е 40%, за кои – 15%. Но според нас въпросът трябва да бъде дискутиран не само в Министерството на финансите и в правителството.

Въпросът кои да бъдат приоритетите и как да бъдат финансирани през държавния бюджет трябва да бъде много широко публично дискутиран и в политическите, и в професионалните среди, за да може ярко да се откроят приоритетите и да се дадат гаранции, че тези приоритети ще бъдат изпълнени чрез финансовите механизми.

Това, което казвате, трябва да стане в най-скоро време, защото започна работа по бюджета за следващата година.

Точно в тази връзка и аз говоря. Защото сега се обсъжда бюджетната маркорамка и на масата за дискусии трябва да бъде поставен този въпрос. А той се свежда до следната формулировка: От ЕС България ще получи такива средства, ние имаме такива цели и приоритети, ние ще насочим средства от държавния бюджет в такава степен, щото да допълним парите отвън и те да бъдат ефективно усвоени.

Не става въпрос за това: “На нас са ни малко 500 милиона, дайте от бюджета още 100”, или: “Искаме толкова процента от БВП”. Става въпрос как чрез националното съфинансиране ще подпомогнем усвояването на европарите.

Още един пример: ЕС казва, че основна цел е увеличаване на средствата за научно-изследователска и развойна дейност. Когато говорим за конкурентоспособност, трябва да има нови продукти и нови технологии и те трябва да се продават някъде. И подкрепата за създаване на нови технологии и нови продукти е част от иновационния процес. За това ще ни дадат някакви пари от ЕС, но ако ние не сме подготвили нашия бизнес да прави такива проекти, ние няма да можем да ги усвояваме.

Затова направихме преди една година Иновацонния фонд, който започна с минимална сума от 5 млн. лв., но това бе тренировка. Когато искаме да управляваме тези процеси, трябва да залагаме на такива форми и начини, които да инвестират в подготовка.

Има ли тенденции сред управляващите да се дърпа бюджетът в различни насоки на принципа “Искам още 100 или 200 млн. за моя ресор”?

Според мен има явно неосъзнаване или по-точната фраза е - подценяване и липса на политика за усвояването на евросредствата. Самите средства се разглеждат като някаква даденост, която идва от Европа и ние ще си я получим.

А такова нещо няма. Ние няма да получим и едно евро, ако не сме се подготвили с проекти и програми за получаването му. И това е въпросът, който се подценява. И затова на нашия партиен форум ние казахме, че основните усилия на България в момента не трябва да бъдат насочени, като се казва, за разпределяне на “баницата”, за която някои точели ножове, а трябва да бъдат насочени за подготовка за усвояването им.

За да може обаче да се постигнат тези проекти, държавата трябва да има политика – конкретна и ясна, която да способства за създаването на такива проекти и програми.

В този връзка ли бе и предложението на вашата партия да се създаде орган или да се натовари лице с функции, които не станаха много ясни за обществеността?

Предложението дойде от нашия лидер, който има голям опит и много контакти в Европейския съюз. В много от неговите срещи явно е било дискутирано как отделните държави са се подготвяли за използването на еврофондовете. Защото усвояването не е проблем само за България.

И затова, когато той направи предложение да се създаде някаква институция или да се натовари отделен човек с усвояването, именно е продиктувано от идеята да се разработи политика и механизми, които да гарантират усвояването.

В това бе видяно желание за преразпределение на европейските пари, което, вече обясних, е абсолютно невъзможно. В момента няма институция, нито лице, което да се занимава с подготовката за усвояване на еврофондовете.

Има агенции, има министър на финансите...

Министърът на финансите е един вид трансферна агенция. Той казва: “ За това министерство са предвидени такива пари, превеждам ви ги”. Неговата разпределителна функция е ясно регламентирана и тя не може да бъде променена.

Когато нашият лидер направи това предложение, той имаше предвид лице или институция, отговорна за усвояването, провеждаща политика и механизми за усвояване на тези пари. Лицето или институцията трябва да координира едновременно всички агенции и да може да вижда във всеки момент къде са проблемите, да ги идентифицира – дали в тази агенция или в другата, къде трябва да бъдат насочени усилията, къде има необходимост от държавно финансиране, да придвижва или ускорява нещата, да дава решения.

Вече забелязахте острата съпротива срещу тази идея.

Такава съпротива имаше и когато се появи фигурата на главния преговарящ, който в началото дори не бе член на правителството. Всяко министерство беше отговорно за преговорния процес по съответната глава от преговорите с ЕС. Тогава главният преговарящ им стоеше на главата и ми казваше: “Това не сте подготвили, по тези позиции закъснявате, не сте подготвили тези и тези закони”. И тогава на никого не му беше приятно, че има някой, който се ангажира, наблюдава и контролира какво става.

В този случай става въпрос за нещо подобно. Да, вие сте агенция, вие сте отговорни, никой няма да ви вземе вашите функции, които са разписани в споразумението, което имаме с ЕС. Но ако виждаме, че няма никакви подадени проекти, че има проблем, който ще пречи в бъдеще на усвояването, нека да обърнем внимание на него, да вземем решение. Знаете, че всяка институция има стремеж да замазва нещата, когато нещо в тях не върви. Докато нещата не станат необратими.

Ролята на тази институция е превантивна и аз съм убедена, че срещу нея ще има съпротива.

Тя вече е налице.

Така е. Но дали за българските граждани не е по-важно да има по-голяма прозрачност и контрол, и по-голям процент на усвояване на огромните пари, които ни се дават?  Поставям въпроса – това ли е интересът на българските граждани или не е?

Ако все пак се запази сегашното положение и идеята на НДСВ бъде отхвърлена, какво ще се случи, според вас?

Вече го казах, вместо получател, България ще стане нетен донор на Европейския съюз.

А може ли да се твърди, че този, който е във властта, ще помогне на приближени до него фирми и структури да се облагодетелстват от европарите?

В България винаги се е смятало, че всичко става с връзки. Затова стремежът е бил в държавата така да се подредят нещата, че да са подчинени на тази максима. Проблемът в случая е, че регламентите, които ЕС налага, са толкова строги, че даден проект за финансиране не е задължително да бъде одобрен поради това, че фирмата е близка до този или онзи от властта. Ако тя отговаря, дори да е близка или позната, тя ще получи финансирането. Ако не отговаря, и най-близката да е, няма да го получи.

Илюзията, че може по някакъв начин да се влияе върху “подходящото” разпределение, ще доведе до липса на усвояване. Бих се радвала, ако имаме толкова много проекти, и всичките толкава добри, че тогава чак да се задейства синдрома на връзките. Лошото е, че проекти изобщо няма. Има толкова много пари, че всеки, който подготви добре проект, ще бъде финансиран. Затова и старият синдром на мислене - дай да скрия информацията, че да не се втурнат всички да кандидатстват, е повече от погрешен.    

Проблемът, пак повтарям, е не в недостига на пари, когато да се избира на кого да се дадат, а в това, че няма да усвоим даваните ни пари, защото нямаме проектите.     

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

35 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. БГ
    #36

    СТАРА МАФИЯ СИ ТИ ЛИДЕ ЛИДЕ ....

  2. проект
    #34

    проектите, като изгонихте всичко кадърно що може да чете и пише.

  3. ТРИБУН!
    #33

    Не мога да разбера, защо толкова умствена енергия се хаби за тази никаквица! Да, тя навярно е мултимилионерка? И, какво от това? Щастливо ли живее? Хайде попитайте я? Може ли на един крадец, участвал в пладнешкия обир на НАРОДА да му обръщате толкова внимание! Естествено журналистката Бъчварова ще пише за такива като тях! Затова им се плаща, както се плаща на слугинажа! Ако имаше работещо правосъдие, ШУЛЕВА ОТДАВНА ДА Е В ЗАТВОРА И ПОЛАГА ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО! Е, да ама не, ще каже бай Петко Бочаров! Нали МАФИЯТА управлява Държавата! Вижте вчерашния доклад на Държавния департамент за който слугинската ЖУРНАЛИСТИКА мълчи!

  4. reakzioner
    #32

    Naprotiv ima mnogo star plan i toi e evroparite v dzoba na dogan!

  5. Ivan Petrov
    #31

    "Без да съм експерт в тази област...".Kato ne si ekspert za kakvo vaobshte se izkazvash, patka zaspala.Ama kakvo se chudia, ti bez vaobshte da se ekpert ciala ministerstvo "kukovodeshe".

  6. Kosta
    #30

    са най-добри в "усвояването"Най-богатите българки!отскоро...

  7. Царист
    #29

    Може да си редовен читател, но не си редовен в главата! Парите отиват при тези, които могат да ги управляват, а не при празноглавци като теб и Болен Сидеров.

  8. къртица
    #28

    Глупости, пълни глупости. В своята безпросветна слепота самообявилата се нашенска "политическа класа" е дотам самонадеяна, че не само храбро прави заключения по незнайни за нея въпроси, но дори и не понечва да попита собствените си експертни щабове преди това. Госпожо Шулева, има законодателство на ЕС за стабилно финансово управление (sound financial management, ако случайно понечите да потърсите из сайта на европейската комисия или просто с добрия стар Google). Има едно ПМС 171/02.08.2002 г. което

  9. Redoven 4itatel
    #27

    Усвояването на парите може да стане само от честни хора, а не от хора, които се интересуват само как да си напълнят джобовете от тези средства. С други думи, сегашните управляващи не могат да свършат тази работа!!!

  10. ????
    #26

    sled tolkova verni neshta kazani za tazi "izhabena prostitutka,niakakav -obozrevatel edin i drug mnogo sa se zagrijili za "dobroto i ime "

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.