Няма нужда от промяна в Конституцията заради НАТО

След като България ратифицира договора за членство в НАТО, правителството ще може и само да решава за изпращането на български мисии в операции на Алианса в чужбина, както и за преминаване или пребиваване у нас на войски на пакта. Днес Конституционният съд постанови, че след като България стане член на НАТО, съюзническите войски не могат да се третират като чужди по смисъла на конституцията.

Казусът нужна ли е спешна промяна в Конституцията преди пълноправното ни членство в Алианса бе повдигнат пред съда от президента Георги Първанов. Той визираше сегашното ограничение в основния закон, че за всяко преминаване или пребиваване на чужди войски пред България, както и изпращането на български зад граница, става със задължителната санкция на парламента. Държавният глава поиска тълкуването на чл. 84, т. 11 и чл. 85, ал. 1, т. 1. на основния закон.

Проблемът се появи в цялата си острота за първи път по време на Косовската криза, когато де юре парламентът трябваше да разрешава с отделно гласуване всяко прелитане на НАТО-вски самолети над България. Тъй като на практика това нямаше как да бъде осъществено, правителството се споразумя бланкетно с Брюксел за параметрите на всички видове прелитания и тази договореност бе одобрена от парламента.

Пред същия казус управляващите ще се изправят и сега, при евентуалното участие на страната ни във война срещу Ирак.

Конституционния съд днес постанови, че не е необходимо решение на парламента при изпращането на български въоръжени сили извън страната, както и за пребиваването на съюзнически войски на наша територия или преминаването им през нея, когато това се извършва в изпълнение на съюзнически задължения по ратифициран, обнародван и влязъл в сила международен договор с политически или военен характер.

Според решението на КС обаче, за да разполага правителството със свободата да взима бързо подобни оперативни решения, освен влязъл в сила договор с НАТО се изисква и отделен закон. В него изчерпателно трябва да се определят целите, редът и условията за изпълнение от българска страна на задълженията, поети с договора за членство в НАТО.

Конституционният съд уточнява, че не могат да се смятат за чужди войските на съответния политически или военен съюз, от който България е част, както и на неговите държави-членки само в случаите, когато преминаването или пребиваването им през нашата територия е свързано с изпълнение на съюзнически задължения.

Депутати от всички парламентарни групи определиха като очаквано и добро днешното постановление на Конституционния съд.

Облекчава се дейността и участието на България в международни мисии, както и присъствието на чужди въоръжени сили в страната, каза депутатът от НДСВ Цонко Киров. Не говоря за въпроси, свързани с Ирак, каза Цонко Киров в отговор на въпрос. Става дума за участие в мисии, предварително ратифицирани от парламента, решението на съда ще бъде в сила след приемане и ратифициране на решение по изпълнение на международни мисии или по присъствие на чужди войски за изпълнение на миротворчески, мироопазващи или тренировъчни мисии, обясни той. Решението касае всички ратифицирани до момента документи, допълни Киров.

Елиана Масева от ОДС каза, че решението на Конституционния съд е напълно в текста и духа на Конституцията. Трите поставени въпроса намират съвсем логично тълкуване от съда, като е направено много ясно разграничение между това какво разрешава Народното събрание, допълни тя. Конституционният съд е дал предимство, както гласи и българската конституция, на това, че ако има сключен договор, той е ратифициран и е влязъл в сила, то тогава не е необходимо за всеки конкретен случай парламентът да дава разрешение, обясни Масева.

Депутатът от Коалиция за България Янаки Стоилов каза, че решението на Конституционния съд е очаквано. Остават обаче други важни проблеми, които са извън обсега на решението и това са случаите, когато България може да действа самостоятелно или съвместно с други страни, включително и членове на НАТО, когато това не е в изпълнение на нейните съюзнически задължения, допълни Стоилов. Това вероятно ще бъдат по-честите случаи в бъдеще, които отново парламентът трябва да решава, независимо от договора, който ще се сключи в НАТО, уточни той.

Споделяне

Още от България