Върховният съдия и бивш член на ВСС Капка Костова:

Няма разлика между сегашния и предишния Висш съдебен съвет

Има пълно отсъствие на политическа воля за съществуването на нормален съд

Капка Костова. Сн. БГНЕС

Капка Костова е съдия във Върховния касационен съд. Тя подаде оставка от предишния Висш съдебен съвет, изразявайки острото си несъгласие с компрометираната кадрова политика на органа. В интервюто за Mediapool съдия Костова казва, че магистратите в момента не се чувстват представени от ВСС, защото органът демонстрира липса на кауза и визия за реформата. Тя критикува Народното събрание за политически мотивираните назначения в система и настоява за пряк избор на членовете на ВСС от съдиите заради реалната опасност от манипулации на вота. Съдия Костова призовава политиците да проявят здрав разум и да спрат да рушат държавността с изказвания като тези на Лютви Местан и Цветан Цветанов.

Съдия Костова, има ли качествена разлика между сегашния Висш съдебен съвет (ВСС) и този, на който вие бяхте член?

Няма как да има. Те са избирани по идентичен начин с една и съща идея в основата – ВСС да е политизирана структура. Така е измислено, така е в конституцията и така продължава вече 20 години. Не знам още колко време трябва да мине, за да се разбере, че системата, структурирана по този начин и управлявана по този начин, не работи. Всичките опити на съдийската общност да предизвика сериозна и коренна промяна опират в пълната липса на политическа воля. Ние сами няма как да го направим. Ние можем да предложим експертиза и толкова. Управляващите просто трябва да поискат да направят силен, компетентен и добре работещ съд. Очевидно никой за тези 20 години не поиска да го направи. Ако имахме умни и компетентни управляващи, те щяха да си дадат сметка, че такъв съд е нужен на хората, но е нужен и на тях, а не толкова на нас съдиите. Това е клонът, на който те седят. Режейки непрекъснато този клон, подрязват собствената си стабилност, извън това, че сериозно подрязват и държавността. Това, че бяха направени някакви публични процедури за избор на представителите на професионалните квоти във ВСС, не означаваше, че това е направило процедурите прозрачни и понятни за обществото. Реакцията на съдийското съсловие бе, че ние не се чувстваме представлявани от тези хора, които са във ВСС. Включително от тези, които ние излъчихме. Да не говорим за тези, които парламентът излъчи.

В кои техни действия виждате проблем?

Преди всичко в липсата на кауза. Това обаче е много страшно. Без кауза органът е лишен от цел и визия. Неговите членове са лишени от възможността да работят, за да постигнат целите в името на тази кауза. Точно поради това съсловието се чувства непредставено в управляващия орган на системата.

Съдиите излъчват 6 души във ВСС, политическата квота е от 11 членове. Ако този дисбаланс бъде поправен, това ще реши ли нещо?

Не става въпрос за проста аритметика. От парламентарната квота биха могли да бъдат излъчени хора, които са професионалисти, знаещи, компетентни, които имат идея защо са там и какво правят. Това не се случва, защото парламентарната квота във ВСС е структуриран по логиката, по която работят всички политически поставени институции. По принцип излъчването на такива представители би могло да е добре за системата, ако се прави със здрав разум и без политиканстване.

Каква е логиката, по която работят в Народното събрание?

Колко наши, толкова ваши. Това им е логиката за всичко.

От вашите думи излиза, че няма как ВСС да не генерира постоянни скандали.

Ако продължава да съществува в този си формат, да.

Какво трябва да се промени специално при структурирането на ВСС?

Трябва да се формират две отделни камари – за съдиите и отделно за прокурорите и следователите. Без промяна в конституцията няма как да се намали броят на членовете на ВСС. В рамките на тези 22-ма изборни членове разделянето на две части със сигурност би дало възможност те по-добре да се излъчат професионално и да работят за защита независимостта и интегритета на това съсловие, за което те работят. Би трябвало ВСС да не е постоянно действащ, защото изключително много се дистанцира от проблемите на системата. Органът започна да се занимава много повече със себе си, отколкото с реалните проблеми. Поради това генерира и много скандали. Много е важно да се въведе и пряк избор на членовете на ВСС от всички съдии. Иначе председателите на съдилища могат да манипулират манипулират делегатските събрания.

В тази връзка какво е вашето мнение за казуса "Камен Ситнилски"?

Нека не забравяме, че предстои произнасяне на съда, което всички трябва да уважим, независимо на кого ще се хареса и на кого не. За мен е интересно как ще се реши този въпрос, защото е симптоматичен. В основата му стоят системните проблеми, за които говоря.

Може ли в тази атмосфера на недоверие на професионалната общност към ВСС да се проведе нормален избор на председател на Върховния касационен съд?

Изключително важен е този избор. Той трябва да се случи прозрачно и резултатът да е разбираем не само за съсловието, но и за обществото като цяло. Бяхме свидетели на един ключов избор преди известно време, който не беше понятен нито за колегите, нито за обществото. Говоря за избора на председател на Върховния административен съд (ВАС). Това, че напоследък се придава публичност на такива процедури, далеч не означава, че те са прозрачни и че начинът, по който се стига до една или друга номинация е прозрачен. Ние се опитахме да създадем ясна и публична процедура за номиниране на кандидати за главен съдебен инспектор. Така видяхме колко е важно нещата да се случват прозрачно, колко много усилия изисква това и как би могло да се направи. Процедурата може да излъчва онлайн, но това не я прави прозрачна. За избора на председател на ВКС разчитаме все пак на професионализъм от хората, които сме излъчили в този съвет, най-вече от тези, които представляват съдиите. Разчитаме наистина на прозрачност и се надяваме на истинско състезание.

Да не стане нещо от типа – нищо не очаквахме и пак бяхме разочаровани?

Винаги съществува такава опасност, но нека изчакаме, да пробваме и да видим.

Предстои нова процедура за избор на главен съдебен инспектор. Съдийската гилдия направи усилие да поеме отговорност, но в същото време има сериозен проблем с изборите, които прави Народното събрание. Мислите ли, че това усилие на гилдията ще бъде достатъчно, за да се проведе поне една нормална процедура?

След повече от година забавяне на този избор бяхме длъжни да предприемем нещо, за да може той да се състои. Създадохме наистина прозрачна процедура за номинации. Предстои да бъдат проведени изслушвания в съсловието, а после да се излъчи единия или двамата колеги, които за момента са номинирани. Това са нашите възможности. Ние не можем повече. Трябваше да излъчим професионалисти, които могат да поемат тази отговорност и да кажем: "Ето това са хора, които биха могли да се справя професионално с тежката задача да дадат човешки облик на съдебния инспекторат".

Има много неща, които трябва да се свършат там. Не е еднозначно отношението към тази институция. Не е ясно и с каква точно идея тя беше създадена през 2007 година. Оценките през изминалите 6 години бяха доста противоречиви. Без да може да навлиза по същността на делата, инспекторатът проверяваше само срокове. Да, трябва да се следят сроковете, но това фокусира вниманието на съдиите основно върху сроковете, а качеството остана на заден план. Това особено личи на последна инстанция (ВКС), където идват дела от цяла България. За колегите е много важно да се свършили всичко в срок. Това доминира над желанието им да дадат всичко от себе си и да са максимално обосновани. В един момент се оказа, че някакво забавяне от дни води до дисциплинарна отговорност. Не бива да се случва така. Истината е в баланса. От инспектората се очакваше не само да броят срокове, а да извършват анализи и да дават препоръки, които да са в основата на създаването на добри практики. Това не се случи. Затова казвам, че има много работа, която да се свърши в инспектората. Опитахме се да допринесем колкото можем. Сега можем само да очакваме проява на някакъв разум от политиците.

Проблемът на съдебния инспекторат може ли да се реши с оглед личността на новия му ръководител? Вие говорите и за системни проблеми.

Би трябвало да може да се реши с оглед личността, защото е много важен тонът, който ще бъде зададен. Точно за това трябва да бъде избран експерт, професионалист, който познава проблемите на системата, а не политически договорен човек.

Парламентът трябва да направи този важен избор, а ние виждаме каква е нагласата на важни политически фигури към съда. Преди дни Лютви Местан нападна съдебни състави. Преди това същото правеше Цветан Цветанов. Техните партии имат общо над половината депутати. В този политически контекст как си представяте избора на главния съдебен инспектор?

От много години виждаме подобно отношение към съда. Аз лично не мога да си обясня такава липса на държавническо поведение и отношение към тази много важна част от държавността, каквато е съдът. Но явно зад това стоят интереси, които нямат общо с държавността. Мисля, че недалновидните управления демонстрират такова неглижиране на съдебната система, в частност на съда. Може би това компенсира тяхната безпомощност и липса на компетентност за справяне с определени ситуации и проблеми. Целта зад всичко това е да се посочи виновник, а хората са склонни да приемат такива неща, да търсят някой, който да е виновен за недобрия начин, по който живеем. Това е много старо. Не го е измислил нито Цветан Цветанов, нито Лютви Местан. Подобно отношение обаче не работи, защото се връща като бумеранг. Не мога да си обясня тази упоритост и това нежелание тази се разбере този прост факт. Аз си мисля, че все във някакъв момент трябва да се поеме в правилната посока. Оптимист съм и предпочитам да си кажа, че може да се тръгне в тази посока сега при избора на главен съдебен инспектор. Иначе нагнетяването на негативизъм към съда не е свършило работа в нито една държава. Дори в младите демокрации едно от първите неща, които възпитават у хората, е респект към институциите и най-вече респект към съда. Те са напълно наясно, че без това няма как да се случат добре нещата. Може би в един момент и ние ще си дадем сметка за това.

Прави ли необходимото правосъдното министерство, за да задвижи съдебната реформа?

В последно време се забелязва сериозна активност. Надявам се да не е само привидна демонстрация. Работи се по стратегия за реформата, по нов Закон за съдебната власт... Може би в някакъв момент ще се обоснове и необходимостта от нов Наказателен кодекс. Привидно се случват някакви неща, но трябва наистина да се стъпи сериозно върху експертните решения. Иначе нищо не се случваше през изминалите години. Сменяше се един закон с друг. Последният Закон за съдебната власт от 2007 година е изключително ретрограден. Не е чудно, че този закон създава повече проблеми и хаос, отколкото дава решения. Той създава впечатлението, че е писан със силно негативно отношение към системата и нейните проблеми. Дори Пленумът на Върховния касационен съд бе лишен от всякакви правомощия, включително да се свика сам.

Може би причината е, че дълго време вече се повтаря като мантра, че съдиите са хора на статуквото, че гилдията не желае никакви промени, защото това я устройва. Това няма нищо общо с истината. Хората, които най-много искаме промени, сме тези, които сме вътре в съдебната система. Ние най-добре виждаме какво се случва, какво не се случва и какво трябва да се случи. Другото заклинание е, че нищо не можем да направим без промяна в конституцията. Това също не е вярно. Може. Наред с това вървят и няколко мита – как съдът е бавен, натоварен, как е виновен за липсата на достатъчно осъдителни присъди и решения. Това са все насаждани митове, които вършат работа само на управляващите.

Още по темата
Още от Интервюта

Защо Слави Трифонов не успя да регистрира партията си?