Няма справяне с икономическата криза, ако не преодолеем духовната

Няма справяне с икономическата криза, ако не преодолеем духовната
Затънали в икономическата криза и експертните спорове как е най-добре да минимизираме ефекта ѝ, всички говорим за пари, за пари и пак за пари. И мерките, които различните партии се надпреварват да предлагат в предизборната кампания, отново се свеждат да преразпределяне на пари.

Парите и самата икономическа криза обаче са следствие. И сега ние се борим с последствията от една друга, много по-отдавнашна и като че ли периферна за консуматорското ни общество криза – духовната. Тя изроди нравите до степен, в която елементарни правила на човешкото общуване и на бизнеса, известни в света като почтеност и коректност, престанаха да съществуват за сметка на печалбите – веднага и много.

Тя формира територията, на която без да създаваш продукт или блага - както предпочитате – можеш да натрупваш състояние. И всъщност обезценяването на духовните и морални категории обезцени богатствата по върховете на световната финансова пирамида.

В черния списък на "Гардиън” с 25-те виновници за световната финансова криза след шефа на Федералния резерв на САЩ Алън Грийспан, след американските президенти Бил Клинтън и Джордж Буш и британския премиер Гордън Браун, се нареждаха народът на САЩ заради страстта му към покупки. А коментаторите добавиха и британците, които нарекоха "кредитни наркомани”.

И си спомниха един неподражаем в цинизма си цитат от инвеститор, увеличил капиталите си с 870 процента: "Благодаря на идиотите, които ми помогнаха да забогатея толкова много”.

А докато икономисти, финансисти и световни лидери обсъждаха и търсеха изход от безпрецедентната ситуация, в която изпадна целия свят, у нас извън експертната общност също се намери един специфичен коментатор – млад мъж, напуснал добрите си позиции и доходи на "Уолстрийт” и станал монах в България. Той иронично обяви, че най-богатите хора плащат за алчността си натрупаните от нея капитали. Медиите го показаха няколко пъти като екстравагантна проекция на световната паника за финансовия крах на всички нива и го забравиха, затънали в сметки, цифри и планове за излизане от кризата. А той като че ли каза най-важното.

Страстта към материалния свят, към демонстративното благополучие и към самоцелното трупане на средства изглежда е зачеркнала човешките ценности, които поставят на първо място духовното израстване. Състоятелността на един човек започна да се определя като себестойност на материален продукт, която може да бъде изчислена с прости аритметични действия. Тежестта му в обществото все по-рядко се измерва с нивото на интелектуалния му и професионален капацитет и все по-често - с годишния му доход, нарастващ с "870 процента, благодарение на идиотите...”

Някой може да заяви, че и за това се изискват сериозни качества. Сигурно. Но те не са от арсенала на стремежа към човешкото съвършенство, заложено в духовния му растеж.

За икономически растеж се говори от сутрин до вечер, но да сте чули нещо за духовния растеж на нацията? Свенливо и някак гузно се подминават духовните стълбове на всяка епоха и за тях си спомнят, само когато са принудени със скръбни лица да положат венци пред тленните им останки – единственото свидетелство, че държавните и финансови фактори у нас познават онези, които оставят истинското свидетелство за времето си.

Защото след години събитията от днешния ден ще бъдат отбелязани в историята само с няколко реда, а поколенията ще откриват подробностите за тях единствено в онова, което са оставили пазителите на духовността – създателите на невеществените блага. Спомнете си маите, спомнете си траките, спомнете си Рембранд, спомнете си Пикасо и ще разберете, че във вековната история на човечеството винаги е било така.

Има една христоматийна история именно с Пикасо, която изчерпва всички аргументи за победителя в битката между конюнктурата и духовността. Когато нацистите нахлуват в ателието му, за да ликвидират току-що завършеното платно "Гуерника” и му задават въпроса: "Вие ли направихте това?”, Пикасо отвръща: "Не, вие”.

Банките и лошите ипотечни кредити ли направиха днешната икономическа криза, както обясняват специалистите? Не, ние. Ние, презрелите онези 21 грама, с които олеква човешкото тяло, когато се сбогува с живота. И които отнасят всичко, което той е бил приживе. Затова наливането на пари в банковия сектор, държавната помощ за работодателите, запазващи работните места, държавната политика за защита и преквалификация на пострадалите от икономическите и финансовите трусове са важни и неизбежни стъпки в борбата с последствията от кризата.

Време е обаче да започнем битката с причините за нея. Да си спомним ценностите, които превръщат индивидите в човеци, а човешките общности в общество. Да разберем, че богатството, щастието и благосъстоянието не са абсолютни, а относителни величини и не могат да съществуват извън контекста на времето и обществото, в което живеем. Да сравним виртуалния свят на всевъзможното с реалния свят на допустимите възможности. Да си припомним, че за бащите на българската нация парите са били средство, а не цел и затова времето се е вселило в тях, а те са се вселили във времето.

Аз съм човек с техническо образование и бизнес ориентация, но си давам ясна сметка, че истеричното понякога време, в което живеем, унищожи навиците ни да търсим досег с духовността и измести на заден план ценностите, чието следване са единствения критерий за това дали животът на един човек се е състоял.

Духовната криза, обладала обществото ни, днес прозира както в отчаянието, с което партиите търсят подкрепата на гражданите, така и в отчаянието на гражданите, с което отказват да решават съдбата си като не гласуват по време на избори.

Липсата на доверие между хората е най-неопровержимия признак за сринатото духовно здраве на едно общество. Ние се отучихме да общуваме помежду си, а когато правим това, свикнахме да се подозираме. И докато икономическите кризи са преодолими с различни финансови механизми и инструменти, за духовните кризи има само един лек – да се върнем към ценностите, които ни правят човеци.

Колкото и да не ги забелязвахме през последните години, за духовното здраве на нацията ни винаги са се грижили талантливи българи. И ако за малко намалим крясъка на икономическата криза, в който всички се надвикват с най-верните според тях решения, може би най-сетне ще чуем гласа на разума и единствения възможен път за изхода от всякакви кризи като изградим хармонията в себе си и възвърнем духовността си.

Споделяне
Още от ИЗБОРИ 2009

Вярвате ли на приказката на Божков за Али Баба и подкупите към управляващите?