Няма точни ангажименти и срокове за реформи в спецслужбите

Без ясни ангажименти и срокове за реформата в спецслужбите приключи дискусията за гражданския контрол върху тях, организирана от комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и Центърът за правни инициативи. На нея присъства парламентарното ръководство на НДСВ, депутати от всички политически сили, експерти.

Никоя политическа сила не възрази на идеята, лансирана преди два месеца от експертната общност, за общ рамков закон за спецслужбите и отделни устройствени закони за всяка от тях. Оттук нататък обаче не е ясно колко и какви спецслужби да има, както и на чие подчинение да са те.

Не се разбра също какви политическите ангажименти управляващото мнозинство поема и какви срокове си поставя. Военният министър Николай Свинаров призова изводите от кръглата маса за реформата в спец. службите незабавно да бъдат приведени в действие и към формулирането им в конкретни законодателни инициативи. В края на кръглата маса обаче конкретни изводи нямаше. Въпреки това зам.председателят на партията НДСВ Даниел Вълчев обясни, че центърът за правни инициативи щял да започне веднага с подготовката на отделните закони. По думите му до две, три седмици щял да бъде готов и първият проект - за военното разузнаване.

Министърът на отбраната Николай Свинаров призна, че липсва ясна държавна политика за вътрешната сигурност и че има сериозни проблеми в реформите на сектора за сигурност.

По думите му, във връзка с българската позиция по иракската криза проличало, че няма политически консенсус по въпросите за националната сигурност. Не можеха да останат скрити надделяването на партийни интереси и стремежа за извличането на политически дивиденти, каза той.

Свинаров е против обща шапка за спецслужбите

Той се обяви против създаването на обща шапка на службите за сигурност и не смята за целесъобразно да се създава министерство или агенция за разузнаване, която да обеднява всички служби.

Депутатът от БСП Младен Червеняков, според когото в българските спецслужби има проникване на чужди разузнавания, предложи да се създадат три агенции - за охрана, разузнаване и сигурност към Съвета за сигурност към МС. Той подкрепи създаването на общ рамков закон за спецслужбите и отделни закони за всяка служба, които да определят техните функции и структурни промени.

Министър Свинаров също смята, че всяка служба трябва да си има закон, но дори и да не вземе такова решение, задължително е четири от службите - НРС, Служба "Военна информация", НСС, военното разузнаване и контраразузнаване - да намерят своята законова регламентация. Според него отлагането на този въпрос не е целесъобразно, но не се ангажира с каквито и да е срокове.

Парламентът трябва да осъществява гражданския контрол върху спецслужбите, каза той и подкрепи идеята на гражданския сектор към комисията за вътрешен ред и към тази за външна политика, отбрана и сигурност да се създаде по една подкомисия. Те ще бъдат ангажирани съответно с контрола за специалните служби и на разузнавателните служби.

Далеч сме от видими резултати в борбата с корупцията

По думите на Свинаров постиженията в момента са по отношение на външната сигурност, но не и на вътрешната, където липсва ясна държавна политика. Той изтъкна, че в България все още се развива сивата икономика, твърде далеч сме от видими резултати в борбата с корупцията.

Като "бели полета" в сектора за сигурност той посочи неговото ръководство и управление; изграждането на институционална система; правата на различните власти - в това число и на президента - по отношение ръководството на службите; гражданският контрол.

Дори на конституционно ниво не са добре решени и не са ясни въпросите за отговорностите и функциите на президента, Народното събрание и правителството по отношение сектора за сигурност.

Президентът има определени правомощия в Консултативния съвет по национална сигурност, продължава да се дискутира въпроса за засилване на правомощията му, въпросът следва да бъде решен с промени в закона за КСНС, посочи министър Свинаров.

Според него би могло да се възложи на съдебната власт контрол върху спецслужбите и разследване на престъпления срещу сигурността.

В заключение министър Свинаров се обяви за нова Военна доктрина и преработване на Концепцията за национална сигурност.

Бойко Борисов: Повечето служби работят добре, освен следствието

"В момента повечето специални служби работят добре, което е признато и от водещите спецслужби по света. Не бива заради "Гном" да се говори, че българските служби са калпави", заяви по-рано днес главният секретар на МВР Бойко Борисов пред Дарик радио. Като "слабо място" той визира единствено Националната следствена служба.

Ген. Борисов каза, че няма нищо против гражданския контрол. Според него контролът може да бъде осъществен като бъдат избрани "трима или петима изявени имена от парламента".

Червеняков: Чужди разузнавания проникват в нашите спецслужби

Има проникване на чужди разузнавателни служби в нашите специални служби, дори и в ръководството, каза депутатът от БСП Младен Червеняков.

Достъп до секретни материали успяват да си осигурят и престъпни и икономически групировки, обяви Червеняков без да дава подробности.

Министър Свинаров заяви, че не разполага с такива данни. "Ако е вярно, това е много неприятен факт", коментира той.

ДКСИ иска инкриминиране на престъпления с класифицирана информация

Шефката на Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) Цвета Маркова поиска да бъде инкриминиран нерегламентирания достъп до класифицираната информация с промени в НК, в НПК и в Закона за специалните разузнавателни средства.

Според Маркова трябва да има и дебат за липсата на възможност за обжалване на отказа на ДКСИ за издаване на сертификат за достъп до класифицирана информация и дали комисията трябва да поема цялата отговорност за отказ.

По време на дискусията социологът Андрей Райчев посочи, че гражданското общество няма ясна представа какво представляват специалните служби и затова е малко трудно да се говори за реален граждански контрол върху тях. Според него по-скоро трябва да се говори за надпартиен контрол върху спецслужбите.