Няма ясна информация за състоянието на съдебната система

Няма ясна информация за състоянието на съдебната система, а годишните доклади на Върховната касационна прокуратура (ВКП), Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) показват само механичен сбор от данни, стана ясно по време на дискусия, организирана от Центъра за либерални стратегии в понеделник.

Върховните съдилища и прокуратурата изготвят своите годишни доклади и ги изпращат в Висшия съдебен съвет (ВСС) и в Инспектората в Министерството на правосъдието. След това ВСС ги обобщава и общият доклад се изпраща в Народното събрание. От това не произтича никакъв обществен дебат, нито някой дава оценка, което обезсмисля целия процес, заяви Даниел Смилов от Центъра за либерални стратегии (ЦЛС).

Практиката да се изготвя единeн доклад на съд, следствие и прокуратура датира от 2003 г.

Разглеждайки обобщения доклад на съдебната система за 2004 година, Смилов отчете, че магистратите използват един изключително бюрократичен подход при изготвянето на систематизираната информация.

“Липсва анализ, сборът на показателите е изцяло механичен. Следят се преди всичко движението на делата и натовареността на съдилищата, което е информация, нужна преди всички при кадровата политика на съдебната власт. Важните индикатори при статистическата информация не се анализират”, каза още той.

Проследявайки броя на постъпилите дела в съдебната система през последните три години спрямо растежа на бюджета на съдебната система, той отчете, че едно решено дело през 2004 г. струва на данъкоплатеца 475 лева за разлика от 350 лева през 2003 година. В същото време натовареността на съдилищата в страната, както и броят на върнатите дела, остават едни и същи.

Статистиката на прокуратурата, цитирана от ЦЛС, показва огромно преимущество на постигнатите осъдителните присъди. Техният брой е 78% от всички дела. В същото време при делата за поръчкови убийства се декларира успеваемост под 15%. От 173 случая на доказани поръчкови убийства, едва 25 от тях са предадени от прокуратурата с мнение за съд.

Според Смилов в докладите на прокуратурата липсва и каквато и да е било информация как съдебната система действа спрямо различните социални слоеве.

Председателят на Съюза на съдиите и бивш член на ВСС Нели Куцкова заяви, че критериите за изготвянето на годишния доклад на съдебната власт са били формулирани през 1999 година и то за временно ползване.

“Когато изготвяхме тези критерии, ние посочихме, че те ще важат само за докладите за 2000 година, а след това ще бъдат изготвени по-добри критерии за оценка на дейността на системата. Но те така си и останаха”, каза Куцкова.

В същото време адвокат Йонко Грозев заяви, позовавайки се на изследване на ЦЛС и Алфа рисърч, че докладите не отчитат реално истинската продължителност на едно дело. По думите му, въпреки че около 50% от делата се решават на една инстанция за 3 месеца, то голямото протакане идва при забавянето на делата между две инстанции. “Това статистиките не го отчитат”, заяви Грозев.

Споделяне
Още от България

Защо името на премиера се свързва с аферата с къщата в Барселона?