Нямаме друг вариант, освен да спестим бюджетни разходи

Г-н Орешарски, от финалното изявление на ръководителя на мисията на МВФ Ханс Фликеншийлд изглежда, че няма никакво мърдане в позицията на фонда, няма и намек за разхлабване на параметрите по споразумението?

Важното за мен на тези срещи бе да дискутираме актуалното фискално състояние, да подготвим предстоящите разговори във Вашингтон по време на Годишната среща на МВФ и Световната банка, които също са неформални и да подготвим редовната мисия на фонда през октомври. Не сме и очаквали намеци за разхлабване, както вие се изразихте, тъй като мисията беше обозначена като опознавателна, даже не присъства целият ѝ състав.

Но според мен беше много полезна, особено за нас, като размяна на мнения. Разговаряхме за текущото състояние на фиска, за изпълнението на критериите по споразумението с МВФ и за намеренията на правителството за следващата бюджетна година. Затова и мисията се срещна с много от другите министри.

Какви аргументи приведе българското правителство и опита ли се да убеди МВФ, че е необходимо да се променят някои параметри в споразумението?

Да, опитахме се да обясним трудностите, които срещаме при старта. Те са свързани с известно отклонение от договорените с фонда параметри, изключително в частта на разходите. Опитахме се да прогнозираме изпълнението до края на годината и да очертаем следващите потенциални трудности, които ще срещнем във връзка с поетия ангажимент за 1 % бюджетен излишък. В същото време, в отсъствието на монетарна политика, фискалната е изключително важна. Даваме си сметка, че растящият дефицит по текущата сметка изисква известно затягане на фискалната политика.

Дефицитът по текущата сметка ли е основният аргумент на МВФ против евентуално смекчаване на параметрите по споразумението?

Да, това е основният проблем в макроикономически план, който се оформи в последните години и който не е новост. След 1998 г. виждаме растящи дефицити по търговското салдо и по текущата сметка.

Има ли резерви в бюджет 2005 за съкращаване на определени разходи, за да се покрият по-належащи?

Нямаме друг вариант, освен да направим преглед на всички разходи до края на годината и да набележим мерки, чрез които да се реализират икономии. Нямаме готови суми, заделени за непредвидени случаи. Тези, които са заделени, са похарчени още при щетите от първата вълна от наводнения.

Това ли са компенсиращите мерки, които сте предложил на правителството, както съобщихте в парламента?

Да, но тепърва ще се прави преглед на разходните пера и е твърде рано да говорим за конкретни мерки.

Може ли отсега да се каже колко от щетите, които до момента се оценяват на 850 млн. лв., ще бъдат покрити през тази година?

Също е твърде рано, както е рано и да се ангажираме с точна цифра на щетите. 850 млн. лв. са на този етап, става дума само за преки щети, без индиректните. До момента са похарчени близо 250 млн. лв. и очаквам още искания, за да се покрият най-неотложните щети. Конкретните суми се координират в кризисния щаб.

Пред депутатите в петък казахте, че извън непредвидените разходи по наводненията ще се наложат и извънредни средства за болниците. Като прибавим традиционните коледни добавки към пенсиите и бюджетните заплати – има ли реална възможност да се изпълни споразумението с МВФ?

Ще се опитаме, макар че ще бъде доста трудно.

А ако не успеете, какъв е вариантът?

Не съм казал, че няма да успеем, а че ще се опитаме. По-конкретно може да се говори след отчета за изпълнението на бюджета за 9-месечието. Резервни варианти винаги има, но отсега не ми се иска да коментирам нещо доста хипотетично.

Как оценявате идеята, която дойде от БСК, да се разсрочат данъчните задължения на най-пострадалите от пороите малки и средни фирми? 

През цялото време аз обяснявам, че ще се опитаме да покрием най-неотложните щети и да подпомогнем домакинства, които са в бедствие. Не говорим за пълно покриване на щети на който и да е сектор. Това е моят отговор.

Очертавайки проблемите в изпълнението на споразумението с МВФ, казахте, че предишното правителство не е планирало обещаните на фонда съкращения в бюджетните разходи, срещу които му бе разрешено да изхарчи 220 млн.лв. от Публичната инвестиционна компания. Преди дни обаче предшественикът ви Милен Велчев каза, че това е направено със задържането на около 8% от бюджетните разходи в течение на годината. Вашият коментар?

Не бих искал да коментирам странични изявления, ще повторя, което съм казал.

Това задържане е общ предпазен буфер за цялостното изпълнение на бюджета. Отделно от него, извън него, правителството е поело ангажимент да спести 190 млн.лв. от други разходи, за да може да изхарчи 220-те милиона. Впрочем, тези 220 млн.лв. като източник на средства представляват финансиране, а не идват от приходи в бюджет 2005 и това дава обяснение за част от излишъка, записан в програмата с МВФ.

От 190-те млн., обещани да се спестят, 90 млн. са лихвени. За тях няма да има проблеми да ги икономисаме. Но извън тях има още 100 млн. лв. нелихвени разходи, които трябва да се спестят. За тези 100 млн. става въпрос – че не са разпределени по конкретни министерства и централни ведомства, които се финансират от бюджета.

Отсега е ясно, че част от разходите, и най-вероятно по-голямата, свързани с щетите от наводненията, ще остане за бюджет 2006. Това няма ли да ви попречи да продължите политиката на постепенно намаляване на данъчно-осигурителната тежест, за която се обявихте при встъпването си на поста?

Извънредните разходи винаги изискват известни жертви. Ще трябва да се направи по-прецизно степенуване на приоритетите за следващата година – кои разходи да бъдат покрити и на кои да бъде свит относителния дял, за да не се допусне разширяването на дела на публичния сектор в Брутния вътрешен продукт (БВП). Нашият стремеж е този дял да не надвишава 40%, което ще даде възможност да продължи тенденцията на намаляване на данъчно-осигурителната тежест. Защото сегашният процент, за 2005 г., при всички случаи ще излезе над 40 на сто.

Категоричен сте, че преди да се сформира пълния екип в министерството, конкретни данъчни ставки няма да обсъждате. Извън цифрите, какво е мнението ви за работата на приходните администрации – данъчната и митническата? Ефективни ли са те, смятате ли, че има още какво да се промени, за да се облекчи бизнесът в работата си с тях?

Не мога да дам еднозначен отговор. Наблюдавайки развитието на системата през последните 12-13 години мисля, че има определен прогрес в изграждането на административен капацитет, професионална подготовка, а и като резултати.

В същото време не трябва да си затваряме очите, че има още много работа, за да изградим модерни и ефективни данъчна и митническа администрации. Индиректен белег за това са и многобройните оплаквания от бизнеса за трудностите, които срещат в работата си с данъчната администрация и митниците. Има действащи проекти, които ще се стремим да ускорим и за пример ще дам Националната агенция за приходите.

Остава ли срокът 1 януари за стартирането на Националната агенция за приходите?

Срокът е поет като ангажимент пред МВФ и не сме се отказали от него. Проблемът е, че в някои от компонентите има изоставане, например изграждането на единната информационна система. Но ще направим всичко възможно да стартира от 1 януари и в движение да доизградим всичко.

Трябва ли да се опростят процедурите, по които работи данъчната администрация?

За тази година сроковете ни притискат и няма да успеем да огледаме всички процедури. Но поемам ангажимент, че през следващата 2006 г. ще се опитаме да инвентаризираме всички потенциални възможности за проблеми във взаимоотношенията между данъкоплатци и данъчна администрация.

Говорейки за ефективността, в митническата администрация тече проект за реформа още от 2002 г. и по него работи английската консултантска фирма “Краун Ейджънтс”. Преди два дни обявихте, че няма да разваляте договора с консултантите, който изтича в края на 2006 г. и в същото време стана ясно, че ще се прави независима оценка за ефективността на дейността им. Не трябваше ли от тази оценка да стане ясно дали има смисъл работата на консултантите да продължи или не?

Не мисля, че общественият интерес в момента диктува един договор, чието изпълнение е пред финал, да бъде прекратен предварително. В същото време една такава оценка ще ни даде възможност да поставим по-високи изисквания към консултантите.

А в министерството не заварихте ли текущо оценяване на резултатите от дейността им?

Има периодични отчети на консултантите, с които съм запознат. Най-общо смятам, че консултантската компания има принос за подобряване на работата на митническата администрация. Но един независим одит би помогнал за по-детайлно диагностициране на възможностите да се повиши ефективността.

Г-н Орешарски, какви са опасностите за икономическия ръст и за финансовата стабилност от поскъпването на петрола?

Повишаването на цените на петрола е външен шок за икономиката ни, който ще увеличи разходите за производство и услуги и оттам ще намалее ефективността на самия бизнес. Той е фактор, който влияе в посока на забавяне на темпа на икономическия растеж, без да казвам, че това ще стане със сигурност.

Поскъпването на петрола може да доведе до забавяне на растежа в развитите индустриални центрове, включително и в Европа, с която сме обвързани най-много. Това е втори фактор, който също ще затормозява икономическия растеж.

Правите ли изчисления как ще се отрази?

Да. Например очакваме до края на текущата година негативният принос на цените на петрола върху външно-търговското салдо да е около 150 млн. долара. Вероятно инфлацията ще се повиши около половин процент. Тези две цифри са достатъчно притеснителни.