Нямаме претенции към британските власти за византийската чиния

България няма претенции към британските власти за византийската чиния от XII в ., стана ясно от изказването на главния прокурор Борис Велчев в петък, ден след като британски съдия отмени заповедта за спирането на търга на аукционна къща “Кристис”, на който трябваше да бъде продадена антиката.

Борис Велчев заяви, че “нямаме никакви претенции към британските власти, ние свършихме част от нашата работа”. Той попита какво ще правят българските власти оттук нататък, “за да си върнем това съкровище”.

Преди седмица Върховна касационна прокуратура поиска от английската полиция, Интерпол и “Кристис”  спиране на търга, в МВР бе образувано дознание за изясняване на обстоятелствата, при които антиката е била изнесена от България през 1999 г., каквото е твърдението на директора на Националния исторически музей Божидар Димитров.  България поиска и съдействие от британските власти за изследване на останките от почва по чинията. 

В четвъртък тя бе предложена на търг, но не бе продадена, тъй като не се предложи минималната определена тръжна цена от 300 хил. паунда.

По думите на главния прокурор трябва да се установи къде е останалата част от този средновековен сервиз, защото чинията е само част от съкровището. Трябва да се предприемат мерки, за да си върнем останалата част, смята Велчев.

"Лошото е, че сме допуснали грешката те да се окажат в Англия, което прави задачата ни много по-трудна, но не невъзможна",  добави още той.

Трябва да се докаже, че чинията не е намерена в началото на миналия век и не е изнесена по законов ред, а че е открита от иманяр. Според българските служби антиката е открита от пазарджишкия иманяр Найден Блангев. Мнението на Велчев обаче е, че тези неща е трябвало да бъдат установени още през 1999 г., тоест по времето на предишния главен прокурор Никола Филчев.

В петък Велчев заяви пред журналисти, че съществуват описания, които могат да помогнат за идентифициране на спорната сребърна византийска чиния. Така можем да бъдем сигурни, че чинията, а  и останалата част от сервиза са намерени  наскоро в  България и са изнесени незаконно. По думите му имало информация, че част от съкровището се намира в други чуждестранни музеи, но отказа да конкретизира, тъй като не е направено проучване.

Иманярските дела са със слаби резултати

Велчев смята, че са прекалено слаби резултатите по иманярските дела. “Това, което видях от анализа на прокуратурата за делата с предмет на дейност културни паметници, е изключително незадоволително”, призна Борис Велчев.

Подценяването на престъпленията, свързани с културно-историческото наследство е огромно, заяви още главния прокурор.

От 1995 година досега са образувани близо 80 дела за иманярство. В огромната си част те са  срещу лица, които не съобщили в законоустановения срок за находките си. 15% от производствата са образувани за повреждане на паметници на културата и само 5% от делата са за контрабанден износ на антични предмети.

Чадърът над Ангел Борисов, брата на бившия главен прокурор

Като фрапантен пример за разпъването на чадър над незаконния бизнес с културно-исторически предмети е дейността на брата на бившия главен прокурор Никола Филчев – Ангел Филчев Борисов – известен в съответните среди търговец на антични монети и предмети.

На 1 април 1994 г. е издадено постановление за образуване на дознание срещу Ангел Борисов и свързани с него лица за контрабанда на антични монети и други културни ценности. Три години по-късно - на 22 декември 1997 г. е издадено постановление за привличането му като обвиняем по следствено дело за контрабанда с антични ценности. Случаят е определен като ”особено тежък” от водещия делото следовател.

На 13 май 1998 г. Ангел Борисов е арестуван на граничния пункт Калотина във връзка със същото следствено дело. Наложена му е мярка за неотклонение ”задържане под стража”. Само осем дена по-късно, на 21 май 1998 г. прокурор от Софийската гражданска прокуратура (СГП) Кирил Иванов отменя без мотиви тази мярка. Обвиняемият получава международния си паспорт и моментално напуска България.

На 23 март 1999 на летище Франкфурт е задържана пратка с антични монети и други ценности с подател и получател едно и също лице – Ангел Борисов. Започнато е разследване от митническата криминална служба на Бавария, което установява, че ”в минал период осем последователни пратки са били изнесени през Германия в САЩ” и че общото им количество е било ”над 1000 кг. антични монети и погребални дарове”. Ангажираното с пратката за Ангел Борисов лице е парадирало с факта, че неговият поръчител е брат на главния прокурор на България.

Съобщението за задържането на пратката във Франкфурт е отразено в два български вестника. Последва невъобразим терор над вестниците от страна на всевъзможни държавни институции под натиска на главния прокурор Никола Филчев.

Делото за контрабанда на монети и антики на стойност 3 136 112 лв. е изискано от ВКП и оттогава съдбата му е неизвестна. Същото потвърждава през 2002 г. тогавашният министър на правосъдието Антон Станков, който заявява, че по данни на Националната следствена служба делото е било иззето от ВКП и съдбата му е неизвестна.

Нормативната база за културното наследство е противоречива

Законът за културните паметници е пълен с противоречия и създава твърде много предпоставки за неясноти, свързани с  паметниците на културата, смята главният прокурор Борис Велчев. По думите му отговорността е на държавата, защото не са създадени предпоставки за опазване на културното наследство.

Нов закон за културно-историческото наследство се пише от няколко години.