Петнадесет години след като Майкъл Флетли избухна на международната сцена в Евровизия, българският отговор на "Ривърданс" стигна до американския бряг, пише вестник "Ню Йорк таймс", цитиран от БТА в понеделник.
Щастлива съм да напиша, че в композицията "Това е България", която бе представена в "Симфъни спейс" в събота, имаше много по-малко машини за изкуствени облаци в сравнение с ирландския еквивалент. "Но за съжаление в останалите аспекти имаше много сходство: смешно опростените и превъзнасяни исторически забележителности, залепените усмивки, прекалено силната музика . . .", пише авторката Клаудия ла Роко.
"Българе" може да е трупа за фолклорни танци, но подходът бе да се заложи на спектакъла, а не на изкуството.
В препълнената предимно с българи зала разпоредителите подканяха хората да си залепят "телевизионните лица" заради присъстващия операторски екип. Целта на представлението бе потвърдена от избора на "разказвача" - Тери Медисън, наперена телевизионна водеща, която е живяла 17 години в България, и която - по нейните думи - се надява да умре там.
Гласът на г-жа Медисън, който обхващаше целия диапазон от сантименталност до прекален възторг, съпътстваше филмовите картини, които показваха районите на България и нейните специалитети, "в това число местните ритми и бактерии". Ритмите, научихме ние, са дар от бога. "За бактериите не казаха нищо", посочва авторката.
Сложни и с богати вариации, тези ритми са наистина впечатляващи, както и танците, при които танцьорите, облечени в традиционни, пъстроцветни носии се носеха по сцената като един гигантски организъм. Точно като при Марк Морис: той е изучавал българските народни танци и те продължават да оказват влияние върху неговата хореография.
За съжаление "Това е България" не показа възбуждащата първичност и радостта от танците толкова добре, колкото би трябвало, като за сметка на това се разчиташе на консервирани реакции на консервирана музика.
Две изключения показаха колко много наистина пропуснахме: изключително жизнерадостното и закачливо изпълнение на универсалния инструменталист Веселин Кузмов и соловото изпълнение на продуцента, директор и хореограф на "Българе"
Христо Димитров, чието очарователно и чувствено изпълнение като че ли извираше от дълбините на тялото му. Това наистина бе една България, достойна за шумната реклама - ако имахме възможност да видим повече от нея, пише "Ню Йорк таймс".
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
22 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
99.9999999999999999999% ot publicata e bg-ta. Dobre gi e nakulcala leliata s "fotografskite" usmivki .... groteska
Не случайно баш Гоце е патрон и фен на това кичозно чалгарство и на чалгарката Чакърдъдъкъдъкова. А тя, казват, му се отблагодарявала подобаващо... Както и да е-"Това е България". Ба`мааму, що не вземе един ансамбъл, да речем, от Люксембург да скалъпи едно шоу- "Това е Люксембург!". Но и без него знаем, че тази държава е градината на Европа, а нашата държава-тъкмо благодарение на чалгари, мафиоти и комунистически мекерета- кочината на Европа.
турския кенеф,в кочината все пак има живот и то полезен.А гоце е олицетворение на мутренско-комунистическия стил.
Идеята да се вкара цялата етнография, краезнание, обичаи и бит на българите от 6 области в концерт е по-сложна, отколкото един такъв спектакъл може да реши. Затова "Българе" се задоволяват да възпроизведат части от националната митология, които местната публика няма как да разбере. Такива, като евтиният патриотизъм, лъхащ от разни македонски песни, които ансамбълът предложи. Както и опитите да се прави патриотизъм от всичко, даже от бактериите и от "пословичната" красота на българката. Не върви да …
продаваш на американци шоу и на краставичар - краставици. Покажи им автентичност. Затова на Мистерията на българските гласове в залата идват предимно американци. А този концерт си остана зрелище за българи-носталгици.
Пак ме развесели. Тая страна на нещата не я знаех. Давам си сметка, обаче, че компартията в България насърчава един примитивен патриотизъм. Дали като отдушник за проблемите, дали като опит да се изземе поддръжка от Атака, дали като компенсация за другарството с ДПС - не знам. Или може би и от трите по малко.
Имам предвид тъпотиите на долеизходилите се костоваци.
Поздравления за Ню Йорк Таймс. Програмата на ансамбъл "Българе" е кич и национализъм, и, да -- изкуствени усмивки. За съжаление Министерството на външните работи и Президенството наливат пари в техни изяви в чужбина.
Колкото и да не им се нрави на някои в BG тукашните критици са обективни и точни. Наистина се цени оригиналното и автентичното, а не мегаломанските спектакли с изпълнения от типа "обработил Пенчо Генчев". Аз лично спрях да ходя на подобни мероприятия преди 4-5 години, толкова патърдия и превъзнасяния за посредствени изпълнения разчитащи основно на носталгия сред имигрантите, че ми писна. Нямям, разбира се, лични впечатления от този спектакъл, нот не виждам причина да не се вярва на NYT. Линкът към …
оригиналната статия е по-долу.А пък колкто до Факт - то си му личи кой е колко му е багажът, няма нужда да му се обръща внимание...http://www.nytimes.com/2009/04/13/arts/dance/13bulg.html?_r=1&scp=1&sq=bulgare&st=cse
Не очаквах, че някой ще вземе да се занимава с въпросния идиот. За да напише това или е видиотен комунист или пък примитивният патриотизъм на гоцевистката шайка наистина му харесва. И в двата случая човекът не заслужава внимание.
Явлението е много по-опасно и деморализиращо. Точно философията на чалгарщината е една от причините за югославската касапница. А юго-чалгарщината е образец за нашенските Ивани, Драгани, Първани, Стояни, Мърляни, Мармеладки, Шоколадки, Златки, Патки, Галени, Малени и прочее грачещи и скимтящи пред микрофон тъпи смрадли.Но юго-опростачването е политически идеал на техния фен, патрон и клиент- Гоце. Така че кръгът се затваря.