САЩ може да разположат хиляди войници в Източна Европа заради Русия (обновена)

Американският президент Джо Байдън обмисля разполагането на хиляди войници в Източна Европа и Балтийския регион, пише в. "Ню Йорк таймс", като се позова на източници от американското правителство, пожелали да останат анонимни.

Байдън обмисля също така разполагането на бойни кораби и военни летателни апарати в страни от НАТО, което би означавало преосмисляне на сдържаната досега позиция на американския лидер във връзка с украинския въпрос.

Идеята за засилване на американското военно присъствие в региона е продиктувана от все по-сериозните опасения, че Русия може да предприеме инвазия на Украйна.

Подобен ход би означавал сериозна промяна в подхода на правителството на Байдън, което доскоро се придържаше към сдържана позиция по украинскиявъпрос, тъй като се страхуваше, че в противен случай би могло да провокира Русия да нахлуе в Украйна.

След като руският президент Владимир Путин обаче продължава със своята заплашителни действия по отношения на Украйна и след като преговорите между американски и руски представители не доведоха до промяна, американското правителство започва постепенно да се дистанцира от своята досегашна стратегия, отбелязва "Ню Йорк таймс", цитиран от БТА.

На среща в събота в президентската резиденция "Кемп Дейвид" в щата Мериленд високопоставени служители на Пентагона са представили на Байдън няколко варианта за прехвърляне на американски сили по-близо до границите на Русия.

Тези варианти включат изпращането на от хиляда до 5000 войници в страни от Източна Европа, като се предвижда, ако ситуацията се влоши, броят им да бъде увеличен десетократно.

Според източниците на "Ню Йорк таймс" се очаква Байдън да вземе решение по този въпрос тази седмица.

България и САЩ вече използват съвместно учебния полигон "Ново село", военновъздушните бази "Граф Игнатиево" и "Безмер" и логистичния център край Айтос. В края на миналата година авторитетното германско списание "Шпигел" цитира командващият силите на НАТО в Европа американският генерал Тод Уолтърс, който поискал алиансът да установи военно присъствие в България и Румъния като това, което вече има в Полша и балтийските страни.

Засега обаче няма официална потвърждение и ясни планове от американска страна.

Съюзниците от НАТО вече обявиха, че ще изпратят повече кораби и изтребители в подкрепа на силите за възпиране и отбрана в Източна Европа, съобщиха от Алианса.

Дания изпраща фрегата в Балтийско море и е готова да разположи четири изтребителя F-16 в Литва, в подкрепа на дългогодишната мисия на НАТО за охрана на въздушното пространство в района.

Испания предоставя кораби за присъединяване към военноморските сили на НАТО и ще изпрати от 5 до 7 изтребители "Еurofighter", за да подпомогнат охраната на въздушното пространство. По-късно през годината е планирано и Нидерландия да изпрати два изтребителя F-35 в България у нас.

Испанската фрегата Blas de Lezo напуска пристанище Ферол, Испания, на 22 януари и ще се присъедини към военноморските сили на НАТО в Черно море. Снимка: ЕПА, БГНЕС

От НАТО припомнят, че в отговор на незаконното анексиране на Крим от Русия през 2014 г., НАТО увеличи присъствието си по източния фланг, включително с четири многонационални бойни групи в Естония, Латвия, Литва и Полша. Тези части, водени съответно от Великобритания, Канада, Германия и САЩ, са многонационални и боеспособни.

Тяхното присъствие показва, че нападение срещу един съюзник ще се възприема като атака срещу целия алианс. Преди 2014 г. в източната част на пакта нямаше сили на НАТО, се уточнява в съобщението.

ЕС заплашва със сериозни санкции, но до колкое единен е

По-късно в понеделник се проведе и среща на европейските външни министри, в която ще се включи виртуално и американският държавен секретар Антъни Блинкън.

"Показваме безпрецедентно единство относно ситуацията в Украйна със силната координация със САЩ", каза пред репортери в Брюксел върховният представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел.

"Понятия като "сфери на влияние" нямат място в 21-ви век" , се посочва в приетите заключения на Съвета на ЕС в отговор на ултиматума на Русия НАТО да се изтегли от България и Румъния и да се върне към границите си от 1997-ма година.

"Европейската сигурност е неделима и всяко предизвикателство към нейния ред засяга сигурността на ЕС и на нейните страни-членки", се посочва в документа.

Министрите препотвърждават основните принципи, върху които тя се гради - териториален интегритет, ненарушимост на границите, въздържане от употреба на сила, свобода на страните да избират или променят своята принадлежност към колективните системи за сигурност.

"Тези принципи не подлежат на договаряне, преразглеждане или нова интерпретация. Нарушаването им от страна на Русия е пречка за общото и неделимо пространство за сигурност в Европа и заплашва мира и стабилността на нашия континент", се казва в документа.

ЕС твърди, че е готов да наложи сериозни санкции на Русия, ако навлезе в Украйна.

През уикенда някои от най-близките до Русия страни – Естония, Латвия и Литва – потвърдиха, че планират да изпратят противотанкови и противовъздушни ракети в Украйна. Ход, одобрен от Съединените щати.

В същото време обаче не е ясно колко единен е ЕС. Различни политически, бизнес и енергийни интереси отдавна разделят 27-членния блок в подхода му към Москва. Около 40% от вноса на природен газ в ЕС идва от Русия, голяма част от него по тръбопроводи през Украйна, отбелязва Асошиейтед прес.

Двете големи сили на ЕС изглеждат най-предпазливи. Газопроводът "Северен поток 2" се превърна в разменна монета за Германия, а френският президент Еманюел Макрон поднови отхвърлените по-рано призиви за среща на върха на ЕС с Путин.

В края на миналата година Франция и Германия първоначално изразиха съмнения относно оценките на американското разузнаване, че Москва може да се готви да нахлуе.

Унгарският премиер Виктор Орбан пък планира да се срещне с Путин следващата седмица, за да обсъди подкрепян от Русия проект за разширяване на унгарска атомна електроцентрала.

Москва вижда вероятност Киев да започне военен конфликт в Източна Украйна

На този фон Кремъл обвини САЩ и техните съюзници, че засилват напрежението между Изтока и Запада чрез обявяването на планове за увеличаване на силите на НАТО в Източна Европа и евакуирането на семействата на дипломатите от американското посолство в Украйна, съобщи Ройтерс.

Вероятността Киев да започне военен конфликт в Източна Украйна е по-голяма от когато и да било, каза Дмитрий Песков, прессекретарят на руския президент Владимир Путин.

По думите му Украйна е разположила голям брой военни до границите на отцепническите региони, контролирани от проруски сепаратисти. Според него това показва, че Киев се готви да ги атакува.

Украйна нееднократно е отричала да има подобни планове, отбелязва Ройтерс.

Песков заяви, че информацията, която идва от Запада, е пълна с "истерия" и "преплетена с лъжи".

Aтлантическият съвет призоа за ракети "Пейтриът" в България

Пентагонът съобщи, че самолетоносачът "USS Harry S. Truman" е в Средиземно море за участие в учението на НАТО "Neptune Strike 22", което започва на 24 януари. Снимка: ЕПА, БГНЕС

От Атлантическия съвет на България пък призоваха България да последва примера на Румъния, където през последните години постоянно има разположени бойни самолети на държави от НАТО на мисии за усилен съвместен Air Policing.

"Убедени сме, че България трябва да приеме поне една батальонна бойна група на НАТО, по примера на Полша и балтийските държави. Румъния вече работи по въпроса и напредва с реализацията на тази цел", посочват от организацията.

"Освен това, както неведнъж сме настоявали, крайно време е България да поиска от съюзниците ни на наша територия да бъдат разположени зенитно-ракетни системи "Пейтриът". В момента България не разполага с модерни и съвместими с НАТО системи за противовъздушна отбрана".