"Ню Йорк таймс": Реформите в България и Румъния буксуват

Откакто България и Румъния бяха приети в ЕС през 2007 година, те са под непрекъснато наблюдение не само от Брюксел, но и от европейската полицейска агенция Европол. Страните членки на ЕС знаеха, че нито една от двете страни не е готова за членство, пише в. "Ню Йорк таймс" в кореспонденция на Джуди Демпси от Берлин под заглавие "Преходът в България и Румъния буксува", предаде БТА.

Достатъчно беше да погледнат докладите на Европейската комисия, описващи ендемичната корупция, мощните престъпни мрежи, занимаващи се с трафик на хора и наркотици, слабостта на съдебната система и на върховенството на закона. Все пак преобладаваше усещането, че е по-добре да се позволи на България и Румъния да се присъединят, за да се насърчат реформаторите, отколкото да не бъдат приети, което би забавило модернизирането.

След присъединяването си двете страни полагат откъслечни усилия да се справят с корупцията. Но както Европейската комисия даде ясно да се разбере в подробните си доклади, публикувани миналата седмица, общата картина все още е окаяна

."Преходът към пазарна икономика и върховенство на закона е колосално сложен. ЕК подцени системните дефицити, които сме наследили от комунистическата ера и отпреди това", каза Антоанета Приматарова, експерт по европейските въпроси от Центъра за либерални стратегии в София.

Все пак, повече от 20 години след рухването на комунистическата система в България и Румъния, би могло да се очаква, че по-младо поколение в двете страни ще възприеме политическа култура, която да скъса с миналото.Така че, какво се обърка при България и Румъния? Приматарова смята, че за промяна на политическата култура, оформена в течение на много десетилетия, е нужно много повече от приемането на множество технически по същество закони на ЕС.

Години наред ЕК и страните членки на ЕС се придържаха към формула, която изисква страните кандидатки да адаптират своите икономически, търговски, екологични и здравни закони към законодателството на ЕС. Но адаптирането е едно, а прилагането им (и промяната на политическата култура) - съвсем друго. Комисията според Приматарова не е успяла да прецени колко време ще отнеме преходът за замяна на дълбоко вкоренените структури.

Все пак няколко други бивши комунистически страни се справиха по-добре с прехода. В техните случаи изглежда помогнаха два елемента: че са имали силни дисидентски движения в комунистическата епоха и по-късно, че са решили да отворят секретните политически досиета.

Полша, която влезе в ЕС през 2004 г., имаше силна антикомунистическа опозиция, която ѝ послужи добре при изграждането на демокрацията през 90-те. Полша също така на ранен етап се зае с комунистическото си минало. Бившата Чехословакия, която имаше малко дисидентско движение, въведе в началото на 90-те една от най-радикалните в региона "лустрации" или закони за прочистване от комунистическите тайни служби.

Първият посткомунистически президент но Чехословакия, покойният Вацлав Хавел, не изпитваше съчувствие към колаборационистите.

Унгария също въведе лустрационен закон през 1994 г., но се забави в отварянето за обществото на досиетата на тайната полиция, въпреки интензивната антикомунистическа реторика на правителството.

За разлика от тях и България, и Румъния едва неотдавна се заеха с комунистическото си минало - и то колебливо. Моника Маковей, румънски консервативен депутат в Европейския парламент, смята, че ако секретните досиета са били отворени по-рано, това е щяло да има значение за справянето с корупцията или с разбиването на дълбоко окопалите се комунистически мрежи. Въпреки че не успяха да го направят, членството в ЕС има значение, смята Даниел Смилов, преподавател по политически науки в Софийския университет. "Щяхме да сме много, много по-зле вън от ЕС. Преходът щеше да продължи още по-дълго", каза той.