"Ню Йорк таймс": Заради кризата с бежанците солидарността в ЕС отлита през прозореца

"Ню Йорк таймс": Заради кризата с бежанците солидарността в ЕС отлита през прозореца

Преди около пет седмици Доналд Туск - една от най-влиятелните политически фигури в ЕС, с остър тон предупреди 28-те страни членки, че ако до два месеца не се обединят около общ план за справяне с бежанската криза, ще настъпи хаос, пише вестник "Ню Йорк таймс".

И за изненада, като се имат предвид мудните политически механизми на ЕС, три седмици преди крайния срок, даден от Туск, много европейски национални лидери се забързаха, обявявайки нови мерки за затягане на граничния контрол и на правилата за предоставяне на убежище.

Проблемът обаче е, че лидерите невинаги се придържат към европейските правила, вероятно действат в нарушение и на международното право и явно не единно, както ги призова Туск. В някои случаи те като че ли се връщат към стари исторически коалиции, вместо да следват мантрата на ЕС за солидарност, отбелязва американският вестник.

Тази седмица Австрия се присъедини към редица балкански страни, като рязко затегна граничната си политика, която някои побързаха да нарекат връщане към Хабсбургската империя. Четири бивши съветски сателита начело с Полша и Унгария се оформиха като друг опозиционен блок.

В същото време призивите на германския канцлер Ангела Меркел за единство все повече се игнорират, а тя се мъчи да потуши и политически бунт в собствената си страна, търсейки начин да намали броя на бежанците, напиращи към Германия, отбелязва "Ню Йорк таймс", цитиран от БТА.

Тук вестникът цитира българския политолог Иван Кръстев, който казва, че "ние навлизаме в ситуация, при която всеки се опитва да спре бежанците, преди те да достигнат неговите граници". "Основният въпрос е коя страна ще се превърне в паркинг за бежанците", добавя той.

Срещата на министри от няколко страни от Югоизточна Европа във Виена тази седмица даде отговор на този въпрос - това ще бъде Гърция, отбелязва вестникът. Затова те решиха да окажат помощ на Македония да укрепи границата си. Това предизвика остра реакция в Атина, която отзова посланика си от Австрия - безпрецедентна мярка в отношения между страни от ЕС. Гръцкият премиер Алексис Ципрас предупреди в изявление, че подходът, възприет на срещата във Виена, заплашва да се възродят стари европейски съперничества още от 19-и век.

Гръцки официални лица също предупреждават, че страната, която още не може да се справи с икономическата криза, може да бъде хвърлена в граждански конфликт, ако стане "бунище" за мигранти, неуспели в опита си да достигнат западните части на Европа.

"Това не е гръцки проблем. Това е европейски проблем, който се нуждае от европейско решение. А виждаме как солидарността отлита през прозореца", казва евроекспертът Меган Грийн, цитиран от "Ню Йорк таймс".

Ако сделката, постигната тази седмица в Австрия, стане част от една обща политика на Европейския съюз, при която Македония да се превърне във външна граница на блока, това би означавало да се преначертаят сегашните външни граници. Гърция де факто ще остане извън тези граници, макар че е член на ЕС. А Македония и Сърбия, които не са членове, ще останат вътре, отбелязва парадоксалната ситуация "Ню Йорк таймс".

Още по темата
Още от Европа

Какво се крие зад истерията с "отнемането и продаването на деца"?