"Нюзуик" спира печатното си издание, слагайки точката на цяла епоха

Имаше време, когато седмичниците определяха злободневната тема за разговори в страната - когато "Тайм" и "Нюзуик" сдъвкваха събитията от седмицата и американците ги чакаха да се появят в пощенските им кутии, за да видят какво има на кориците.

Тези дни си отидоха и щом годината отмре, печатното издание на "Нюзуик" също ще отмре. Причина на смъртта: ходът на времето. "Темпото на новините и интернет напълно изместиха списанията", казва Стивън Дж. Смит, редактор на "Вашингтон екзаминър" и единствен притежател на тройна корона от седмичници - редактор вътрешни новини в "Тайм", редактор на "Ю Ес нюз енд уърлд рипорт" и главен редактор на "Нюзуик" от 1986 до 1991 година.

Ако някога читателите се задоволяваха да си стоят и да чакат систематизираните информации за вътрешните и международните събития, сега те могат да открият много от онова, което им трябва почти мигновено на своите смартфони и таблети.

Ако някога рекламодателите имаха ограничено място да похарчат доларите си, за да стигнат до националната аудитория, сега имат, както изглежда, безгранични възможности.

Така че, когато вчера сегашните собственици на "Нюзуик" съобщиха, че спират печатната му версия и разширяват присъствието му в интернет, малцина се изненадаха. Но доста носталгия прозираше в думите на Смит за "общуването, с което публиката бе свикнала", когато доминираха радио-телевизионните мрежи, седмичните списания и няколко национални всекидневника.

Преди "Нюзуик" беше "Тайм" - продукт на въображението на Хенри Лус и Бритън Хадън. Първото издание на седмичника излезе през 1923 г., а формулата от самото начало беше новините от седмицата да бъдат опаковани, вързани с фльонга и съобщени с един глас.

"Нюзуик" - или както първоначално се изписваше "Нюз-уик" - се появи на бял свят през 1933 година. Основателят му бе Томас Мартин. Първият чужденец редактор на "Тайм" - той беше роден британец и имаше само един крак, другият бе загубил през Първата световна война. Списанието му се продаваше за 10 цента и се рекламираше като "незаменимо допълнение към четенето на вестници, тъй като обяснява, тълкува, изяснява".

Списанието води битка четири години, докато се сля с "Тудей", изгуби тирето си и се появи като собственост на Аверил Хариман и Винсънт Астор, двама от най-богатите мъже в страната.

Модерната епоха в "Нюзуик" започна през 1961 г., когато списанието бе купено от "Вашингтон пост ко". Бенджамин Брадли, който беше шеф на вашингтонското бюро на "Нюзуик" по онова време, а по-късно главен редактор на "Вашингтон пост", помогна за договарянето на сделката.

Едуард Коснър, който работеше за "Нюзуик" от 1963 до 1979 г., преди да стане главен редактор, си спомня за онова време като за златния век на седмичниците.

"Това е изгубен свят", каза той. "Все едно говорим за 19-и век."

"Всеки се интересуваше какво има на корицата в понеделник сутрин. Хората приемаха списанията много, много сериозно. Те бяха важни. Бяха влиятелни."

Ричард М. Смит постъпва в "Нюзуик" за двуседмичен пробен период и остава чак до 2007 г., издигайки се до главен редактор, преди да се пенсионира като президент и изпълнителен директор.

"Нюзуик" винаги е бил "бойният" конкурент на седмичника "Тайм", който се разви до корпоративен бегемот с множество списания и медийна собственост и се радваше на по-голям тираж. Смит и неговите колеги обаче предпочитали да гледат на себе си като "на аристократичен боен отряд", сражаващ се с "дивизията тигри (немски тежки танкове от Втората световна война - бел. ред.) на Шесто авеню".

Гордеехме се с нашата бързина, съобразителност, а понякога и безапелационност.

Той си спомня с гордост отразяването от "Нюзуик" на битката за граждански права през 60-те, края на Виетнамската война и икономическите проблеми през 70-те, епидемията от СПИН през 80-те.

Вероятно защото сп. "Тайм" бе отроче на Лус - той и съпругата му Клеър Бут Лус бяха основни републикански фигури - "Нюзуик" често се възприемаше като негова по-либерална противотежест. Читателите харесваха рубриката му "Перископ" с

редакционните карикатури и още горещите, току-що излезли от печатните преси кратки новини. Докато "Таймс" започна доста късно да изписва авторите на статиите, "Нюзуик" предложи звездна плеяда от коментатори като Джордж Уил, Елинор Клифт и Ан Куиндлън.

Животът в седмичниците, спомня си Стивън Смит, не приличаше по нищо на днешния френетичен медиен спринт. В началото на всяка седмица репортерите идваха на работа за два дни, нахвърляха идеи за статиите си и умуваха как да ги представят на читателите. Кореспондентите бяха навсякъде; редактирането и проверката на фактите бяха добросъвестни до дребнавост.

"Този свят вече не съществува", каза той.

Списанията се опитват да се приспособят. Те не препредават новините от седмицата, както някога, а предлагат повече мнения и анализи.

"Нюзуик" често се мъчеше през годините и "Пост" го продаде на магната за музикална техника Сидни Харман през 2010 г. за 1 долар. Той почина на следващата година, но не и преди списанието да стане част от уеб групата "Дейли бийст".

Издръжката на кореспондентска мрежа бе станала непосилна, както и разходите за отпечатване и дистрибуция. Междувременно тиражът на "Нюзуик" падна от 3.14 милиона през 2000 г. на 1.5 милиона през 2012. Намаля и тиражът на "Тайм", но не така стремително - от 4.2 милиона през 1997 на 3.38 милиона в момента.

Други седмичници се справят по-добре: "Икономист" увеличи читателската си аудитория от по-малко от милион през 2000 г. на 1.5 милиона през 2012. "Уик" също бележи напредък.

Въпреки това е ясно, че златният век на седмичните списания няма да се върне.

Коснър си спомня времето, когато се е случвало да има предизборни дебати във вторник, а читателите да чакат идването на новия брой на "Нюзуик" след пет дни, за да научат какво е било казано между редовете и да чуят какво има да им каже седмичното списание за събитието. Сега, отбелязва той, те просто си пускат Си Ен Ен или влизат на страницата на "Слейт". "Времената се менят ", каза той.

Но за колко дълго?

По БТА