Директорът на касата на изслушване пред парламента

НЗОК е в тревожен преразход за онколекарства, очаква се недостиг на средства

Депутати в спор кой е по-виновен за 90 млн. просрочени дългове на болниците

Пламен Цеков, сн. БГНЕС

Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е в сериозен преразход за онколекарства и дори да се използват всички буфери в бюджета ѝ до края на годината, не е сигурно, че парите ще стигнат за покриването им. Това обяви по време на изслушване в парламента управителят на НЗОК Пламен Цеков. При бюджет от 90 млн. лева за онколекарства в края на годината разходът по това перо се очаква да достигне 156 млн. лева. Цеков обясни, че от началото на годината е ясно, че преразход ще има, тъй като през миналата година разходите за онколекарства са достигнали 126 млн. лева и въпреки това в бюджета за тази година е заложен по-нисък разход, тъй като такава била бюджетната рамка, спусната от финансовото министерство. През миналата седмица НЗОК завиши бюджета за онколекарства със 17 млн. лева.

Причината за сериозният преразход е в това, че се лекуват все повече болни и се увеличава сериозно делът на болните, които ползват иновативни и скъпи медикаменти. Отделно от това се наблюдавала тенденция от българския пазар да изчезват евтини препарати, които след това биват заменяни от компаниите от многократно по-скъпи. Цеков даде пример с лекарството флуороурацил, чиято ампула е струвала 2.50, което е било заменено с препарат за 600 лева.

Цеков заяви, че се обсъждат спешни мерки, които да бъдат предприети по отношение на най-скъпото лечение, като по думите му трябва да има по-стриктен контрол при изписването.

По повод упреците от страна на депутата от БСП и бивш зам.-здравен министър в правителството на тройната коалиция Емил Районов, че след прехвърлянето на лекарствата от здравното министерство към НЗОК те са поскъпнали заради занижен контрол и регулация, Цеков заяви, че поскъпване действително има, но здравната каса плаща за лечението на всеки пациент. “С 60-70 млн. лева на година в здравното министерство за всички беше ясно, че покриват половината от реалните потребности на онкоболните пациенти“, заяви Цеков.

Той съобщи, че до април НЗОК е платила на болниците всички разходи за онколекарства и предстои това да бъде направено и за май. Цеков коментира още, че има трудности при договарянето на отстъпки с фармацевтичните фирми. “Народното събрание може да задължи мен да договарям отстъпки, но не може да задължи фирмите да се явяват на тези преговори“, посочи той.

Даването на отстъпки зависи изцяло от добрата воля на фирмите, тъй като законните цени са тези в позитивния лекарствен списък, където стойността на медикаментите се определя като се сравнява с цените в други държави.

Според Цеков обаче има и неефективно оползотворяване на медикаментите. “Между 2 и 7 млн. лева от парите за онколекарства се изливат в мивките“, заяви той и посочи, че, когато една ампула се отвори и не се оползотвори цялото количество, остатъкът се изхвърля, тъй като по закон не може да се ползва повече. “Вода газим, жадни ходим“, заяви той.

Той съобщи, че анализ на експертите в касата сочи, че 300 млн. лева от общо 1.5 млрд. лева за болничната помощ се управляват неефективно.

Цеков защити оспорваната методика за плащане на медицинските изделия, за която преди дни Комисията за защита на конкуренцията се произнесе, че застрашава свободния пазар и препоръча отмяната ѝ. Методиката предвижда НЗОК да плаща само за най-евтиното изделие от дадена група, а ако пациентът иска по-скъпо, да си го плаща изцяло сам. Според Цеков огромната съпротива срещу тази методика показва, че се действа в правилната посока.

Депутатите от ГЕРБ защитиха прехвърлянето на лекарствата към НЗОК като правилна мярка, която е осигурила лечение на повече хора и бившият здравен министър и настоящ депутат Десислава Атанасова заяви, че са били предприети мерки за понижаване на цените на медикаментите. В същото време от БСП се обявиха за връщане на търговете в здравното министерство.

По време на изслушването здравният министър Николай Петров съобщи, че новосформираният Национален съвет за цени и реимбурсиране е заработил добре, но изрази притеснение, че органът трудно може да бъде контролиран.

Петров съобщи, че откакто е на поста най-много оплаквания е получил за Изпълнителната агенция по лекарствата. Той съобщи, че е оптимизиран част от състава на агенцията и посъветва наследника си на поста да се вгледа внимателно в професионалните качества на работещите там.

Болниците с 90 млн. лева просрочени дългове, депутатите се карат кой е виновен

Друга тема по време на изслушването в парламента бяха дълговете на болниците, като депутатите на БСП и ДПС, от една страна, и на ГЕРБ, от друга, спориха в продължение на часове кога здравеопазването е било управлявано по-лошо – при правителството на Бойко Борисов или при тройната коалиция.

Здравният министър в служебното правителство Николай Петров представи актуални данни за дълговете на болниците, според които всички общо 176 държавни и общински болници имат дългове от 388 млн. лева, като от тях просрочени са 86.8 млн. лева.

Държавните болници със 100% държавно участие, които са 42, са с дългове от 176.7 млн. лева, като просрочени са 14 млн. лева.

Държавните болници с над 51% държавно участие, които са 25 на брой, са с дългове от 145.8 млн. лева, от тях – 40 млн. лева – просрочени.

Общинските болници, които са 109, са с дългове от 65 млн. лева, като от тях просрочени са 32 млн. лева.

Най-задлъжнели са университетските болници в Пловдив и във Варна, както и "Пирогов" и "Александровска". Сред общинските лечебни заведения най-задлъжняла е Пета градска болница в София.

Райнов упрекна за увеличилите се просрочени задължения на болниците управлението на ГЕРБ, което е започнало да бави плащанията към болниците. Той припомни, че вече има 30 дневен срок за издължаване на търговските дружества и това допълнително ще влоши картината за лечебните заведения.

Депутатът от ГЕРБ Даниела Дариткова обаче заяви, че проблемът с дълговете на болниците не е от управлението на предишния кабинет и изчете от парламентарната трибуна данни за дълговете на някои болници при управлението на тройната коалиция, които са били намалени в мандата на ГЕРБ.

Депутатът от БСП и бивш директор на “Шейново“ Таня Андреева попита какви мерки се взимат за решаването на проблема с дълговете и изиска информация за това с колко са се увеличили в последните години новите болници, работещи с НЗОК, които гълтат все по-голям и по-голям ресурс.

Петров отговори, че освен контролът здравното министерство не може да предприеме друга мярка за дълговете на болниците, тъй като нито има пари, нито е редно дълговете им да бъдат покривани от държавата.

Той съобщи, че в момента в страната са регистрирани 104 частни лечебни заведения, 42 от тях са многопрофилни болници, а 62 – специализирани. От началото на годината са били разкрити шест нови частни болници, като само за последните два месеца, откакто той е на поста, е отворено едно ново лечебно заведение. През миналата година новооткритите частни болници са били 13.

По време на изслушването депутатите спориха още за състоянието на спешната помощ, ин витро процедурите и др. и въпреки призивите за общи конструктивни предложения за сектора, такива не се чуха.

Споделяне
Още по темата
Още от България