НЗОК, лекари и сестри са против предложените от Кацаров занижени медицински стандарти

Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) , отделни лекари и сестри, както и техни професионални организации се обявяват категорично против предложените от служебния здравен министър Стойчо Кацаров занижени стандарти за броя на медицинския персонал в болниците. Според здравния фонд и медицинските специалисти качеството на здравните услуги ще пострада от тези поправки и това крие риск за пациентите и бюджета на НЗОК, която ще е длъжна да финансира още повече лечебни заведения, предлагащи съмнително качество.

Както Mediapool писа, спорните поправки бяха едно от първите предложения на служебния здравен министър в началото на юни (повече за тях ТУК). Те бяха мотивирани като облекчение за лечебните заведения, които не покриват сегашните стандарти. Кацаров води дългогодишна битка срещу медицинските стандарти в съда с ръководения от него Център за защита правата в здравеопазването, тъй като ги смята за ненужна държавна регулация. Според Кацаров и при занижени изисквания за броя персонал и броя лекари със специалност в клиниките и отделенията, болниците пак ще поддържат качествени услуги.

Срещу прокарваната от него политика обаче има сериозни възражения, особено от страна на НЗОК, става ясно от постъпилите становища в хода на общественото обсъждане на промените.

НЗОК: Риск за качеството, пациентите и бюджета

"Предложението за отпадане на количествените изисквания към броя на персонала, работещ по отделни медицински специалности/дейности в лечебните заведения за болнична помощ, установен в зависимост от нивата на компетентност, крие сериозни рискове за компрометиране на качеството, навременността, сигурността и безопасността на диагностично - лечебния процес", се казва в становището на НЗОК, което обаче не е зачетено от МЗ. Здравното ведомство е отхвърлило и всички останали постъпили критики и предложения от специалисти, настоявайки твърдо промените да бъдат прокарани точно в този вид, въпреки рисковете, които крият. Предстои те да бъдат обнародвани в държавен вестник.

НЗОК критикува и неясните формулировки в наредбата, която предвижда клиники и отделения да могат да съществуват с неуточнен брой лекари със специалност (т.е. може и да е един), а ако някъде няма лекар със съответната специалност, то може да работят лекари с друга специалност или без специалност.

"В случай, че изменението на Наредбата бъде прието се създава предпоставка, всички лечебни заведения да предявяват претенции за сключване на договор с НЗОК, независимо от възможностите на диагностично-лечебните им структури. По този начин НЗОК ще е в невъзможност да планира бюджета си, както и да отказва сключването на договори с лечебни заведения, които не осигуряват в пълен обем и качество медицинската услуга. Очакваме с предложените промени да се увеличи броят на лечебните заведения, които ще заявят желание да сключат договори с НЗОК за изпълнение на клинични пътеки, в които се изпълняват дейности с по-голям обем и сложност (за които съответно се заплаща на по-висока цена) и за които досега се е изисквало лечебното заведение да разполага с по-голям брой квалифицирани специалисти", посочват от НЗОК.

Според здравната каса съществува потенциална възможност ръководителите на лечебните заведения, водени от стремежа да намалят разходите за персонал, да назначават по-малък брой лекари със специалност, за които са необходими по-високи възнаграждения, за сметка на лекарите без специалност и опит.

"Същият подход – намаляване на числеността, може да бъде приложен и спрямо специалистите по здравни грижи. Това означава, че при равни други условия, лечебни заведения с различен брой лекари-специалисти и специалисти по здравни грижи, ще получат едно и също ниво на компетентност и ще могат да заявят за договаряне с НЗОК едни и същи клинични пътеки и процедури", казват от НЗОК. Здравният фонд предупреждава, че това ще снижи качеството на оказваната медицинска помощ и медицинска грижа.

НЗОК предупреждава, че съществува реална опасност от "изкуствено превишаване" на възможностите на някои болници, които заради финансовия интерес необосновано да задържат пациенти, нуждаещи се от високоспециализирана диагностика и грижа. А това предпоставя риск от забавяне в диагностицирането и навременното лечение на пациентите.

Централната комисия по професионална етика (ЦКПЕ) на Българския лекарски съюз (БЛС) също изразява становище, че смята, че така предложените промени "създават условия за възникване на системни грешки, опасност от възникване на медицински неблагополучия и компрометиране на добрата медицинска практика".

Детски хирурзи: Не променяйте стандарта

Доц. Шивачев и проф. Стефанова от Дружеството по детска хирургия и Експертния съвет по детска хирургия посочват, че децата не могат да бъдат лекувани от лекари без профилна специалност по закон. "Това би застрашило както здравето, така и живота им. Стандартът по Детска хирургия е съставен и приет от Дружеството по детска хирургия и ние настояваме промени да не се правят по административен път. За момента дружеството по Детска хирургия не смята, че наличният стандарт по Детска хирургия трябва да бъде променян в неговите условия", посочват те.

Ортопеди: Опасност от усложнения и инвалидизация

Експертния съвет по Ортопедия и травматология към Министерство на здравеопазването и други съсловни ортопедични организации също се обявяват против промените и предупреждават, че "те ще доведат до рязко понижаване на качеството на лечебната дейност, ятрогенни грешки и усложнения и инвалидизация на пациентите". Според ортопедите неправилно се премахват съществуващите изисквания за квалифицирани лекари според нивото на компетентност на лечебното заведение.

"Предложението е откровено в подкрепа на собствениците (общински, държавни, частни) и директори на малки здравни заведения без персонал и с ниско ниво на компетентност и липса на пациенти. Това обаче е тежък удар за големите частни и държавни заведения поради намаляването на изискванията за необходимия брой специалисти по здравни грижи и лекари специалисти. Елиминирането на критериите за професионализъм и качество на лечебната дейност и за двете групи е във вреда и за болния и за персонала който става изцяло зависим от ръководството на болницата. Това ще доведе до текучество на персонала и почасова работа едновременно в различни болници отново с резултат лоша лечебна практика и неблагоприятни последици за пациентите", се казва в становището на ортопедите.

Медицински сестри: Липсата на стандарти доведе до недостиг на 30 000 кадри

За проблема с работата на няколко места предупреждават и медицински сестри.

Медицинската сестра Надежда Маргенова казва, че стандартите не само не трябва да се премахват, но и да се увеличат изискванията за брой лекари и сестри, за да се гарантира качеството на медицинските дейности.

"За последните 20 години броя на лечебните заведения се е повишил от 160 на 400 , а успоредно на това се намалява броя на лекари и особено на професионалисти по здравни грижи. Принципа на пазарната икономика "търсенето, определя цената" би трябвало по естествен път да доведе до увеличаване на цената на труда на медицинските кадри за увеличения брой лечебни заведения, което на практика не се получава. Светва лампата, че има нужда от кадри, а няма адекватно заплащане. Свети лампа за картел в цената на труда, да бъде умишлено занижен, за да са принудени всички в системата да работят на две и три работни места, именно за да се запушат дупките от диспропорцията от недостатъчно медицински персонал и брой лечебни заведения", казва тя.

В други сфери оптимизацията на персонала може да има желания финансов резултат, но в здравеопазването човешкия ресурс е от първостепенно значение, то е преди сградния фонд, апаратура и други изисквания, коментира тя.

Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ), която е официалната съсловна организация на сестри, лаборанти и др. също се обявява срещу промените на парче и настоява да започне незабавно изработване на стандарти по здравни грижи, а броят на медицински специалисти по здравни грижи да се изчислява по методика, изработена от организацията.

Мая Илиева от Синдиката на българските медицински специалисти и лидер на протестите на медицинските сестри от последните години също критикува промените.

Тя посочва, че последните 20 години медицинските сестри са оставени точно на благоволението на работодателите, както сега предлага Кацаров да се дадат по-широки правомощия на директори на болници да определят нуждите от медицински кадри в лечебните заведения. Илиева казва точно неглижирането на липсата на кадри е довело до недостиг на над 30 000 медицински специалисти в системата.

"Според нас това е опит да бъде узаконена и сега действащата незаконна практика да съществуват предимно частни болници, които нямат нужният брой медицински специалисти за извършване на дейностите, които са разкрили заради скъпите клинични пътеки", посочва Илиева.

Дружеството по нуклеарна медицина: Отваря се врата за порочни практики

Доц.д-р Павел Бочев, Председател на Българското дружество по нуклеарна медицина казва, че отпадането на изискването за брой специалисти в стандартите ще даде много широка възможност за порочни практики. Например: резултатите от изследвания да се разчитат от лекари с друга квалификация, независимо от формалното им юридическо оформление и наличието на нечий подпис.

"Към момента дори специализантите по нуклеарна медицина нямат права да назначават изследвания и да извършват самостоятелни разчитания, докато предвидените в проектонаредбата промени ще дадат такива на лекари с произволна квалификация и ще поставят под пряк и явен риск здравето на пациентите. За всеки от нас, работещ в структури от трето ниво на компетентност е ясно, че е невъзможно дейностите да се осъществяват от един лекар-специалист, включително и от организационна гледна точка", посочва доц. Бочев.

Неврохирурзи: Промените са в ущърб на качеството и пациентите

Проф. Николай Габровски от Експертния съвет по неврохирургия, който е и зам.-председател на Българския лекарски съюз също изразява резерви от страна на колегите си.

"Бихме искали да заявим, че при тежка, високоспециализирана, хирургична специалност, каквато е неврохирургията, отсъствието на минимални изисквания към броя специалисти, както и към нивата на компетентност на възлови за лечебния процес структури, като тези по образна диагностика и за анестезиология и интензивно лечение, би било в ущърб на качеството на лечебния процес. Напомняме, че тези изисквания бяха редуцирани неколкократно през последните години. Допълнително редуциране на броя специалисти може да се обмисли, но пълното отпадане на изисквания ще се отрази негативно на качеството на здравната услуга с произтичащите от това рискове за пациентите", посочва той.