НЗОК не подкрепя основните принципи в здравната реформа на Москов

Касата не иска да е купувач на медицински услуги и плащаният от нея пакет да се дели на две

НЗОК не подкрепя основните принципи в здравната реформа на Москов

Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) не подкрепя основните принципи на предлаганата от здравния министър Петър Москов реформа, която отрежда на касата ролята на купувач на медицински услуги и разделя плащаните от нея дейности в базов и допълнителен пакет. Това става ясно от становище на здравната каса по промените в Закона за здравното осигуряване, внесено в парламента, където тече обсъждането на законопроекта. Той вече беше гласуван на първо четене в ресорната здравна комисия и предстои обсъждането му в зала.

В становището на здравната каса се посочва, че институцията не подкрепя предложението вместо да плаща за здравни услуги, както е сега, занапред да "закупува медицински услуги" при най-добри условия за пациентите. "Предложението противоречи въобще на принципите, по които действат осигурителните системи. Осигурителната институция не закупува определен вид услуги, а заплаща за тях при настъпване на определени осигурителни рискове", се посочва в становището на касата.

Оттам допълват, че предложението на Москов ще доведе до това касата да не може да плаща за оказана медицинска помощ на здравно осигурен гражданин, ако количеството "закупена" от нея медицинска помощ бъде изчерпано. Това би довело и до неравнопоставеност между здравноосигурените, тъй като за едни от тях касата ще може да плаща, а за други не. От касата привеждат и данни за съдебната практика до момента, която сочи, че при изчерпване на бюджета на НЗОК, това не я освобождава от отговорност да плати за реално извършена от болниците дейност. При отказ от нейна страна, болниците успяват да я осъдят.

От здравната каса не подкрепят и идеята плащаният от нея пакет с медицински услуги да бъде разделен на базов и допълнителен.

Сега НЗОК покрива един основен пакет, в който влиза лечението на всички заболявания.

Заради ограничения финансов ресурс, с който касата финансира този пакет обаче, на пациентите често им се налага да доплащат за допълнителни лекарства, консумативи, изследвания, които не се финансират от НЗОК.

Идеята на Москов е пакетът да се раздели на две – базов и допълнителен. В базовия трябва да попаднат всички тежки и социално значими заболявания и към тяхното лечение да се насочи основният финансов ресурс, така че пациентите да имат бърз и напълно безплатен достъп до терапия. В допълнителния пакет трябва да попаднат болести, които не застрашават живота, и лечението им търпи отлагане. Финансовият ресурс за тях ще е ограничен, което означава, че за достъп до безплатно, покривано от НЗОК лечение ще се чака. Ако човек не желае да е в листа на чакащите и иска незабавен достъп до лечение ще трябва да си го плати или да разчита на допълнително здравно осигуряване.

Според Москов в момента хората само на думи имат достъп до безплатно и достъпно лечение, а с планираната от него реформа ще им бъде осигурен реален достъп. Кои заболявания ще попаднат в основния и кои в допълнителния пакет обаче тепърва ще се уточнява.

От здравната каса обаче не са съгласни. Становището на НЗОК е, че в проектозакона разделянето на пакета на две не е развито в пълнота и не са предвидени финансовите и правните последици. От касата поставят въпроса, например, дали хората ще се осигуряват в НЗОК само за основния пакет или за основния и допълнителния, както и как ще се отрази разделянето на пакета на лекарствата, които се покриват от здравната каса.

Друго предложение, което не се подкрепя от касата, е на база социологически проучвания да се изследва удовлетвореността на пациентите от болниците и при системни оплаквания от дадено лечебно заведение, НЗОК да прекратява договора си с него.

От касата посочват, че данните от социологията може и да измерват степента на удовлетвореност, но те да не съответстват на степента, в която лечебното заведение си е изпълнило работата. "Необходимо е да се има предвид, че при все по-нарастващата неудовлетвореност на пациентите, съществува риск от закриване на голям брой лечебни заведения", се посочва в позицията на касата.

От касата не подкрепят и предложението да бъдат увеличени представителите на държавата в Надзорния съвет на институцията, с което гласовете на работодателите, синдикатите и пациентите няма да имат никаква тежест при взимането на решения. Предложението вече предизвика острите реакции на бизнеса и профсъюзите на първото за годината заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество в края на февруари.

Становището е подписано от управителя на НЗОК с изтичащ мандат Румяна Тодорова, която до дни трябва да бъде заменена от единствения кандидат за нов титуляр, излъчен от ГЕРБ – Глинка Комитов.

Той ще бъде изслушан във вторник от депутатите от парламентарната здравна комисия за това как смята да управлява институцията, а в близките дни кандидатурата му трябва да бъде окончателно одобрена от парламента. Не е ясно дали той споделя възгледите на Тодорова и юристите в касата. Самият Комитов е дългогодишен кадър на НЗОК, бил е неин заместник-управител, както и ръководител на столичното ѝ подразделение.

Мандатът на Тодорова изтече още преди няколко седмици, но заради настъпилото безвластие в институцията беше удължен до избора на нов титуляр.

Споделяне
Още по темата
Още от България